Кривакът на митичния герой Херакъл е изобразен върху рядка бронзова монета, открита при разкопките в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. От другата й страна се вижда македонски щит, а надписът гласи: „Хераклеотон епи Стримон“ – тоест „хераклейците на/при Стримон“ (Струма), съобщи Archaeologia Bulgarica.
„Досега в света бяха известни общо 18 монети като тази, сечени около 110-130 г. сл. Хр. Две от тях са от територията на България, намерени през 1986 г. до с. Долна Рибница, Петричко – те се пазят в Историческия музей в Благоевград. Останалите са притежание на големи аукционни къщи, на музеи в Лондон и в Солун. Благодарение на тях е известно, че Хераклея Синтика е отсичала собствени монети. Но досега нямахме доказателство за съществуването на монетарница, произхождащо от самия град и открито по време на редовни разкопки“, коментира директорът на Петричкия музей д-р Сотир Иванов.
Рядката бронзова монета е с номинал един квадранс или ¼ от римския ас. Според ръководителя на разкопките в Хераклея Синтика доц. д-р Людмил Вагалински тя е от малка емисия с представителен характер. Той напомня, че през първата половина на II век градът е в рамките на Римската империя, а при императорите Траян и Хадриан се прави административна реформа, преразпределят се територии и земите на древната Хераклея Синтика са орязани за сметка на по-скоро построения Партикополис (днешен Сандански).
Запазени са сведения за брожения покрай новите гранични знаци, а и за разгарящото се съперничество между двата града. Вероятно хераклейци са поискали от централната власт да им бъде разрешено да отсекат монети, с които да изтъкнат основното си преимущество пред Партикополис: по-древната си история. Кривакът на Херакъл, от когото се е смятало, че произхождат македонските царе, директно препраща към основаването на Хераклея Синтика – предстои да се уточни дали това е станало при Филип II или при Александър Велики.
