Хората остават без думи пред иконите и картините, нарисувани от филоложката Ваня Манавска от дупнишкото село Яхиново, която всичко нарисувано дарява. След силен стрес, преди около две години и половина тя хваща четката и започва да рисува очите на Богородица. Дотогава Ваня Манавска, която е дупничанка, омъжена за яхиновец, не е виждала платно.
Първата икона, която филоложката нарисувала
Завършила е българска филология в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Най-смелата й мечта е да стане журналистка и е на път да я осъществи. Ваня се омъжва по време на следването си, тогава се ражда синът й Емил. Заживява при съпруга си, който тогава е преподавател в минния техникум в Бобов дол и отваря фирма и малко павилионче за търговия пред къщата им в Яхиново. Тогава се ражда и дъщеричката на Ваня – Евелина, която сега е шестнадесетгодишна. Синът Емил следва магистратура в Софийския университет.
Част от творбите на самоуката художничка
Намираме Ваня Манавска в дома й в дупнишкото село Яхиново, да прави домашна туршия. За първи път Ваня засне с фотоапарат за в-к „Струма“ картините и иконите от личната си колекция и когато видя силната енергия, която струи от тях, се разплака. „Всеки ден ги гледам на живо, но не предполагах, че на снимка ще изглеждат толкова вълшебно!”, заяви през сълзи художничката.
– Ваня, всички в Дупница те знаят като филоложка и бизнесдама, как така внезапно започна да рисуваш? Учи ли те някой?
– Да си призная, завърших филология с голямата мечта, да работя в някоя медия и да се изявявам като журналист. Но женитбата ми, децата, семейството и неуспялата българска демокрация ми коригираха младежките планове. Насочих се към собствен малък бизнес, по-близо до семейството и децата ми. Съпругът ми беше гастарбайтер в Испания, той е и много добър електротехник. Преди около две години и половина изживях много силен стрес, по много причини. Проблемите в бизнеса създават проблеми и у дома, при всички. Случи се така, че всичко, което не трябва да ми се случва, ми се случи наведнъж. Стресът, на който бях подложена, беше непосилен. Вложих цялата си мисъл и молитви как да изляза жива и здрава от това. В момент на най-голямо напрежение една нощ сънувах сън, чух глас да ми казва: „Стани и започни да рисуваш с очите на Богородица. Първо ще започнеш да рисуваш очите на Богородица и нейната икона”.
Нито бях виждала платно, нито бях хващала четка от училище, но повярвах, че такава е божията воля. По интернет проверих какво трябва да си осигуря, за да рисувам. Набавих си бои и платна и започнах да изписвам иконата на Божията майка, като започнах първо да рисувам очите й, както ми каза насън Божия глас. Като нарисувах очите, чрез тях видях какво да нарисувам на иконата. Децата ми и съпруга ми се прехласнаха пред иконата, не знаеха какво да кажат. Аз също седях пред нея и не вярвах, че аз съм я създала с моите ръце и нейните очи.
Иконата я видя младо момиче, което наскоро се омъжваше в Сапарева баня. Бъдещата булка не сваляше очи от нея. Подарих й я и я благослових от сърце, да й носи много здраве и щастие в новия й живот. След месец тя дотича силно развълнувана при мен и каза, че е бременна. И двете плакахме от щастие, което не мога да опиша с думи.
– Ваня, какво усещаш, когато започваш да рисуваш?
– Аз не започвам да рисувам. В момент, когато съм много силно развълнувана и изпълнена със силна емоция, нещо ме грабва и емоцията се превръща в картина. Така се появиха няколко икони на Пресвета Богородица, Света Петка, картини с ликове на красиви български моми в носии, момичета. Вая женската красота, смятам, че тя е част от божествената природа. Повечето ми образи са жени и момичета, котки. Искам да покажа на всички, че рисувам с красотата на моята душа. Картините ме изпълват с голяма радост и благодат.
– Ваня, какво е посланието в картините ти?
– Искам всички хора да са добре, да са добри, да няма кавги и разправии в семействата им и между съседите и роднините. Когато има тази хармония, животът става по добър. Аз съм вярваща и вярвам, че моята доброта и красотата, която виждам с очите на Богородица чрез картините и иконите, които пресъздавам, ще направят по добри и щастливи хората, които срещам.
Една от последните подарени картини на момиче с цветя попадна в дома на пенсионираната медицинска сестра от Дупница Мария Иванова. Жената не можеше очите си да отдели от момичето. ”Как е възможно, девойката с цветята е като жива пред мен, недоумяваше видялата какво ли не жена”.
ДЕНИ МИЛЕВА
