Само 100 жители от цялата страна този месец имат право да берат диворастящи гъби и горски плодове за стопански цели на територията на Югозападно държавно предприятие, което обхваща осем административни области – Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, Софийска област и част от стопанствата в Ловешка и Пазарджишка област. Толкова са позволителните, издадени от ЮЗДП за месец юни, съобщи експертът Емилия Иванова. Всеки от тях е платил такса от 36 лв. с ДДС и още 179,71 лв. осигурителни вноски, от които 30 лв. са наречени от държавата „алтернативен данък“. За разлика от таксата, парите за осигурителни вноски и данъци могат да се броят и на касата на някое от другите 5 държавни предприятия в страната. Таксата остава в предприятието, а данъците се внасят в НОИ на името на заявителя.
Сумите са депозирани през месец май, защото заявление за позволителното се подава в месеца преди извършване на дейността.
„Издаваме позволителни на хора от цялата страна, звънели са ми чак от Варна“, обясни Иванова.
Това, което не може да си обясни, е защо запалени берачи искат да получат разрешителни и за зимните месеци, когато в горите не растат нито гъби, нито плодове. Тази година още през януари са издадени 2 позволителни, през февруари са 4, а през март 6. Със затоплянето се увеличава и броят им – през април 18 души са имали законно право да берат в горите билки и плодове и да продават, а през месец май броят им вече е 40.
Въпреки това броят на хората с редовно разрешително по никакъв начин не кореспондира със стотиците продавачи на малини, къпини, боровинки, горски ягоди и всякакви връзки с планински билки, които през пролетта и лятото задръстват кооперативните пазари със стоката си.
На практика незаконните берачи трудно могат да бъдат хванати, защото човек винаги може да каже, че бере за лични нужди, а на пазара – че продава това, което му останало от трапезата, обясни горски инспектор от „ДГС Сатовча”, където през лятото цели семейства се изхранват точно с бране на гъби и плодове. Проблемът е, че никъде в нормативната уредба няма уточнение над колко килограма се броят „за стопански цели“. Няма и горна граница на количеството плодове и гъби, което собственик на позволително може да събере, поради което на практика с един документ цяло село може да предаде набраното в изкупвателен пункт.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
