Атанас Атанасов ,който сега е на 66 г., понастоящем живее и работи в град Сандански. През живота си се е занимавал с какво ли не. Бил е сътрудник и главен редактор на приключилите отдавна жизнения си път вестници „Югозападни вести“ и „Пиринско дело“. От 2006 г. е издател на информационен сайт.
От дете се интересува от авиация и космически изследвания. По-късно този интерес прераства в сътрудничество на някои специализирани издания, като например съществувалите до началото на 90-те години на миналия век вестник „Орбита“ и списание „Криле“. Преди 4 години десетилетните му занимания с фотография и видеография добиват естествено развитие, тъй като в раницата му „долита“ и се настанява първият закупен от него дрон. По-късно си купува и втори, много по-съвършен от първия, но преди месец го губи, заради някакъв проблем с батерията. Увлечението си по фотографията от „птичи поглед“ определя като хоби, което го кара да се вслушва по-често в себе си.
Предложих му да поговорим по-нашироко за аерофотографията, защото дроновете стават от ден на ден все по-достъпни – и като цена, и като възможности за все по-полезно приложение в ежедневието ни, но въпреки това много малко хора знаят нещо повече за тях.
– Преди много години имах приятел, чието хоби беше да събира ножчета за бръснене. Когато го питах защо му е всичко това, той винаги казваше, че то му носи удоволствие и му създава нови контакти. И при теб ли е така?
– Не. Вече почти 67 години съм христоматиен пример за интроверт. Новите контакти не са стихията ми. Макар че покрай дроновете създадохме „Сандански дрон общество“. Около дузина сме, даже със страничка във Facebook.
– Какво значи да си интроверт?
– Общо казано, до си съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са сдържани хора, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки.
– Хобито може ли да провокира човек така, че да се промени, да му помогне да преоткрие себе си?
– Да. Особено ако стане част от работата ти.
– Как гледаш на твърдението, че хобито е начин да дадеш ход на онези любими занимания, които не са се превърнали в твоя професия?
– При мен границата между хоби и работа отдавна е премахната.
– Кои са „най-шантавите“ хоби занимания, за които си чувал?
– Всички, свързани с демонстрация на отявлен егоизъм и последваща безсмислена загуба на човешки живот. При експедиции в Хималаите, да речем.
– Заниманието с дрон фотография считаш ли го за такова?
– Не. В него няма нищо „шантаво“. Вече дори не е и екзотично.
– Какво представлява дронът, какво може да прави човек с него, как всъщност снима?
– Въпросът ти е с отговор и обем, достоен за една цяла книга. Дронът е много умна летяща машина, която може да се нарече и летяща видео и фотокамера. Може да извършва безброй полезни неща, но може и да убива хора. Много ефикасно. Океаните и континентите за него не са преграда. Пилотът е и фотограф, видеограф. Бордовата камера може да бъде неотделима част от конструкцията, но може да бъде и допълнително добавяна. Разнообразието е огромно, всяка система има предимства и недостатъци. Модулно добавяните камери имат огромни възможности, те са много скъпи, може да струват дори повече от самия дрон.
– Тежките бордови камери изискват дрон с по-голяма подемна мощност, а това струва и повече пари. Само това ли им е кусурът или…
– Не е недостатък, никак даже. Само преди десетина години решаването на някои задачи, свързани с топографията и аерофотографията, струваше огромни пари, докато днес не е така.
– Струва ли си да се дадат повече пари за един по-скъп дрон и оборудването към него?
– Да, стига да не е самоцел, сляпа демонстрация на материални възможности. Винаги има оптимална техническа система, която се справя с конкретна задача за оптимално количество пари. Няма да си купиш например ТИР, за да превозваш всеки ден щайга домати от полето до зеленчуковата борса, нали?
– С какво снимките, правени с дрон, са по-различни от останалите? Заради начина, по който влияят върху зрителя или защото предлагат информация от една съвсем различна за зрителя гледна точка или – както обикновено казваме, от птичи поглед?
– Отговорът е очевиден. И необичайната гледна точка, и спецификите на информацията, която предлагат.
– Например?
– Бърз и кратък пример: при пожарите в Кресненското дефиле, станали преди няколко години, се видяха пределно ясно и бързо мащабите на бедствието именно благодарение на дроновете.
– Една снимка или видео, направени от 50-60 или 100 метра височина, променя ли представата на човека за онова, което обикновено вижда от земята?
– И още как! Представете си какво вижда мравката и какво – човекът!
– Преди камерата да „полети“ само с възможните рискове ли човек трябва да бъде наясно, или и с „невъзможните“?
– С всички! Летенето с дрон трябва да се извършва много внимателно. Преди един месец например, на 12.03.2021 г., загубих моя основен дрон. Беше внезапна, мълниеносно развила се авария. Алгоритмите за връщане на дрона към точката на излитането не сработиха. И въпреки че съм човек, който винаги гледа да преценява възможните рискове, този път – след 105 часа във въздуха, 812 полета и почти 1000 км изминато разстояние, се случи непоправимото.
– Имаш ли обяснение за тази катастрофа?
– Подозирам, че причината може да е била фатален сблъсък с птица или, което е по-вероятно, авария на батерията. Два дни търсене, включително и с втория ми, по-малък и „стар“ дрон, не дадоха резултат. GPS данните на приложението дадоха последни координати над едно усойно дере между града и село Поленица. Търсих го и там, но не го намерих. Давам този печален пример, за да се разбере, че „невъзможните рискове“ винаги са повече от очакваните и възможните.
– Ако не си планираш предварително „сценария“, това означава ли, че предварително си планирал провала си?
– Провалите ги „планира“ незнанието и арогантното поведение във въздуха. Убеден съм, че е крайно време и у нас всеки пилот на дрон да бъде сертифициран и проверяван веднъж годишно. В САЩ, например, е забранено да се лети над 120 м. Европа, струва ми се, закъснява доста с общоконтинентален правилник.
– Ти спазваш ли тези правила?
– Честно казано, невинаги. Заради една снимка над село Цапарево, община Сандански, издигнах дрона на 300 метра, но бях принуден от обстоятелствата по-най-бързия начин да сляза под 120 м.
– В какво се състои „планирането“ на един полет с дрон, какво трябва да си изясни най-вече операторът?
– Пилотът трябвада е отлично информиран за топографията на района, над който лети, за наличието на високоволтови електропроводи, метеорологичната обстановка, техническото състояние на дрона (последни версии на управляващото приложение), да изпълни прецизно всички предполетни процедури… Приложението GoogleEarth много помага за това.
– За да не продължавам да си мисля, че снимането от дрон е съвсем фасулска работа, стига да имаш един хубав дрон, на който да се закрепи добра фото или видеокамера, пробвай да ми докажеш, че греша!
– Не е фасулска работа. Безопасността на полетите е свръхзадача. Амбицията да имаме ефектен кадър в много случаи може да бъде много, много опасна. Дроновете стават все по-достъпни и както казах вече – по света отдавна има строги правила за ползването им. Ние, в България, изоставаме твърде много в тази посока. Крайно време е общинските съвети и кметовете на общини да въведат ред.
– Има ли как да стане това?
– След като по света са измислили как и са го направили, по същия начин може да стане и у нас.
– При прогноза за дъжд или сняг може ли да се снима с дрон?
– Т.нар. масови дронове не може да летят при дъжд и снеговалеж. Както и при силен вятър. При професионалните е по-различно.
– Качественото и впечатляващо изображение от какво зависи – от резолюцията на камерата, от съвършенството на обектива или от стабилността на дрона?
– Всичко зависи от „устройството“ зад обектива на камерата, т.е. от оператора. Никаква техника не може да преодолее отсъствието на талант и творчески идеи. Иначе… получаването на качествена снимка е рутинна операция. Технологиите отдавна „забиха“ в небесата.
– Как човек, купил си дрон и решил да снима, било с фотоапарат, било с видеокамера, може сам да разбере до какво ниво е стигнал, като се осланя на собствения си критерий за хубаво и лошо, или като реши да чуе и мнението на хората в някоя от социалните групи?
– Някога имаше списания за фотография. Днес има интернет – невъобразимо богат с образци на високо изкуство и безценни знания. Само мързеливият не би посегнал към тази Вселена от възможности за самообучение. Собствените критерии би трябвало да се сравняват с постиженията на другите.
– Ако трябва да оцениш уменията ти да работиш с дрон устройство по шестобалната система, каква оценка би си дал?
– Добър (4-)! Би трябвало да летя много по-често, повече и с повече фантазия, но никога не забравям възрастта си и затова не го правя.
– Когато говорим за бизнес фотография с дрон устройство, има ли вероятност „да се ловят с трици маймуни“, ако човек си купи евтин комплект или дрон устройство втора употреба?
– Зависи от целите. Евтиното винаги излиза по-скъпо. Банално, но неоспорим факт. Ако зад ъгъла те чака ново „Порше“, ще се качиш ли на „Трабант“? Няма, нали! Но при мен най-първият ми дрон беше купен от „Алибаба“ – китайски сайт за електронна търговия , който позволява да се купуват различни продукти на едро и на дребно.
– Дай примери за приложение на дрон фотографията?
– Безброй са. Но нещо актуално… Горите около град Сандански са поразени от т.нар. борова процесионка. Според мен много бързо може да се състави карта на пораженията, ако се използват специализирани за целта дронове. Да не говорим, че има и дронове, които могат да пръскат с препарати. Не са скъпи – какво са за една община 30-50 хиляди лева?
– Други интересни примери!
– Чрез дронове, например, може да се следи (с огромна точност) строителството на големи инфраструктурни обекти, да се извършва мониторинг на язовири в сезона на дъждовете, както и да се прави периодично наблюдение за състоянието на земеделски култури – карти на влажността на почвата, нападения на инсекти… и какво ли още не могат дроновете…
– Преди две години представих в съда снимки на поземлен имот, направени с дрон, но съдът не допусна да бъдат приложени към преписката по делото, въпреки че снимките от самолети и спътници отдавна се приемат за документални доказателства. Това обстоятелство оказва ли се бариера пред развитието на този вид приложна фотография?
– Бариерата е по-скоро в остаряло законодателство. Приложната фотографията с дронове се развива със страхотни темпове, при това не само във видимия от човешкото око спектър на електромагните вълни. Няма логика снимки и видео, създадени с дрон, да не се приемат като документални доказателства в съда. Точността, която се постига със специализирани топографски дронове, е чудесна. Дори т.нар. масови дронове, подкрепени със специален софтуер, може да правят 3D модели на повърхността.
– Напоследък в интернет мрежата се появяват много панорамни снимки, направени с дрон. Виждал съм изключително интересни гледни точки. Ти правил ли си такива опити?
– Да, това е рутинно снимане, с минимална човешка намеса. Дронът изпълнява алгоритъм и постигате чудеса, включително може да направи и 360-градусова фото или видео панорама.
– Да приемем, че сме проверили всичко и сме направили едно видео от „птичи поглед“, какво следва от тук нататък със заснетото изображение, за да не бъдем неприятно изненадани впоследствие?
– Преди заснемането трябва много старателно да сме придобили поне базови умения, свързани с обработка на видео. Има прекрасни програми, някои от тях са дори безплатни. Труд, старание, постоянство… Просто е.
– И тъй като в анонса на днешния ни разговор споменахме, че заниманието с дрон фотография за тебе е предимно интересно и вълнуващо хоби, кажи ми до каква възраст човек може да се занимава с една такава „играчка“?
– Не бива всеки да преценява сам това. Ето защо казах, че дрон пилотите трябва да бъдат сертифицирани и препитвани поне веднъж в годината.
– Познавам доста хора, които са успели да превърнат хобито си в занимание на пълен работен ден и да си изкарват по този начин прехраната. Сред тях е един мой приятел, който започнал да готви, докато жена му е на работа, а сега е „мастър шеф“ в престижен столичен ресторант. Често ли се случва една такава метаморфоза?
– Да, мисля, че да. Ученето през целия живот е крайно желателно. Умират и се раждат професии, хората – или поне любопитните от нас, търсят нови полета за изява, питат се за онова, което е зад хоризонта… Рутината днес е спокойствие, утре – изостаналост.
– Добра идея ли е да превърнеш хобито си в бизнес, или по-скоро наивна?
– Харесва ми. Правил съм го неведнъж.
– Казват, че да превърнеш хобито си в бизнес, това означава да успееш да изкарваш пари от него. Ти изкарваш ли достатъчно пари с тази „играчка“?
– „Летя“ с дрона, за да видя света различен. Останалото е маловажно. Спорадично печеля по мъничко, но не предлагам активно тази услуга.
– Според теб трябва ли да гледаме на хобито си само и единствено като на случайна хрумка как да „прахосаме“ част от свободното си време?
– Не, категорично не. Времето е единственият невъзвратим ресурс. Хобито не бива да е самоцелно забавление, а и опит за помощ, полезност.
– Не зная колко е вярно твърдението, че повечето от хобитата са терапевтични, тъй като облекчавали стреса и активизирали ума, и затова искам да те питам – вярваш ли, че едно хоби занимание може да промени в положителна посока психологичното здраве на всеки човек?
– Безпределно вярвам, изпитал съм го. Беше внезапен, силен и разбиващ всичко бърнаут преди 6 години. Дроновете ми помогнаха. А отскоро започнах да се занимавам и отглеждането на редки видове цветя.
– Извинявай, но обясни по-простичко на читателите ни какво представлява състоянието бърнаут?
– В мрежата е обяснено като синдром на професионалното изчерпване. Понятието е използвано за първи път от американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред свои колеги. Основният аспект в поведението е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение.
– Ако ти трябваше да завършиш това интервю, с кой въпрос би го направил?
– Има ли Бог?
============================================================= Интервю на ГЕОРГИ БУЗОВ
