Санданчанката Г. Божинова-Никифорова Реставрирала съм църкви в Сандански, Мелник, САЩ и Канада, на чудотворната икона Св. Зона поставих свой знак, след като открих, че под образа й в Средновековието е стоял ликът на Св. Николай

Гергана Никифорова в работа по мозайките на Епископската базилика в Сандански

Сестрата на Гергана - Катерина, със съпруга си Любомир в своя творчески свят

С таткото Румен Божинов /художник/

Гергана Никифорова /вдясно/ със сестра си Катерина пред реставрирана икона на Света Богородица

Бащата Румен Божинов в портрет от австрийския художник Пит Местрович

Гергана Божинова-Никифорова е художник живописец и портретист и най-вече реставратор на старинна църковна иконопис и сценична религиозна стенопис. Работи на свободна практика. Родена е през 1984 година в Сандански. Завършва Националната художествена академия „Николай Павлович“ през 2008 година, специалност „Реставрация и иконопис“, в класа на проф. Григор Григоров. Работи най-често в екип с баща си – художника Румен Божинов, и сестра си Катерина, също художничка. Много икони и религиозни стенописни сцени четката й е възкресила в оригинал в църкви и други култови обекти в Сандански, Мелник и други селища.

Гергана, какво те изпрати в Националната художествена академия „Николай Павлович“?
Това е трябвало да се случи. Още като дете хващах четка и с нея размазвах бои. Появяваха се и рисунки. Най-вероятно ми е повлиял баща ми. Аз съм дъщеря на художника Румен Божинов, който е основател на фамилната художествено-творческа галерия „Ликин“ в Сандански. Домът ни, откакто се помня, все е с мирис на бои, с неизсъхващи четки и завършени картини и картини в работа, все си остава като един свят на изкуството. Баща ми Румен освен с живопис се занимава и с реставрационни работи от много години по църкви и други обекти. Така към плахите ми опити в областта на живописта се добави и влечение към иконописа и реставрацията. Неусетно се увлякох по християнското църковно изкуство и то ме завладя със своята мистичност, с възможностите си да успокоява, да всява вяра, да възпитава, да поддържа доброто.
От академията какво получи?
Получих познания, култура, по-задълбочено опознаване на християнското изкуство от вече над двехилядната му летопис. Академията ме научи на художествена техника, на принципи. Ще използвам случая тук да благодаря на ръководителя ми проф. Григор Григоров, който много държеше на точността, на спазването на символиката, на каноничността. На него дължа много.
От академията завършен художник ли излезе?
Знаеш народната пословица, че човек се учи ,докато е жив, така че завършен художник не се получава в академия, а с работа. От тази висша институция в областта на изкуството обаче получих насока, тя ми показа пътя, а нататък вече е работата.
Как се чувстваш на реставрационното скеле в някоя църква пред икони и стенописи, непощадени от времето?
Винаги с вълнение и с много трудности. Понякога с часове се налага да не слизам от скелето. Направо ще кажа, че никак не ми е лесно. Имам си обаче и подготовка. Тук ще спомена и една моя леля, казва се Силвия, която е много на ти с рисуването. От доста време живее и работи в Австрия, в град Клагенфуд. Там е семейно. Мъжът й е от Македония, казва се Деско Десковски и е много близо до християнското художествено изкуство. На това изкуство са се посветили и децата им – Андрея е реставратор като мене, а Весна е живописец.

Та за леля ми Силвия. С нея заедно сме работили и от нея възприех в голяма степен художествен усет и работа със сложна техника. Заедно сме работили по иконостаса на църквата „Света Троица“ в Ново Делчево. Леля Силви ми показа как да си подготвям при реставрациите основата, възстановяването на образите, позлатяванията, полиранията, избора на подходящи бои, разработката им.

Къде досега най-много си работила?
Най-много, над пет години, в църквата на Ново Делчево. Обаче не сама, а с колектив. Създадохме там и нова църковна иконопис. Моята задача се свеждаше главно в позлатяването, с използване на 24-каратово злато, чрез което иконата или стенописните сцени добиваха блясък и святост. После в други църкви съм поемала и цялостни реставрации.
Реставрацията наука ли е или занаят?
За мен е наука. Не е занаят, че трудно мога да сравня тази работа примерно с тенекеджийство или бояджийство. Реставрацията не е бъркане на бои и мазане с четка. Тя си е цяла система, осъществявана по специална технология, и задачата й да е да спасява непощадени от времето образци на иконописта и религиозните сцени, и то в максимално автентичен вид. Реставраторът не е автор, нито съавтор, но не може да не е човек с добра научна и практическа подготовка, за да успява да връща естетическата красота в оригинал на реставрирания предмет на изкуството.
Кога реставрацията е с най-много трудности?
Във физическо отношение това е, когато се работи на скелета по тавани и високи стени, но от гледна точка на изкуството трудностите са най-вече когато обектът на реставрация е силно повреден, а най-трудно пък е, ако на обекта вече му е правена реставрация.
Реставрацията удовлетворява ли те?
Много. Тя ми дава възможност да имам контакти с шедьоври на изкуството, да се виждам във времена, в които са живели тези, които са ги сътворили, да се вселявам в тяхната душевност.
Къде първо се прояви четката ти на реставратор?
Първата ми професионална работа започна в гробищната църква „Св.св. Козма и Дамян“ в Сандански. Започнах южната стена, по която стенописите бяха силно повредени. Имаше икони в цял ръст, а и сцени от Страстите Христови и Акатис Богородичен. Една година им посветих. Работата на скеле си беше цяло физическо изпитание, но успях да възстановя връзките между външното изписване и основата. Това включваше почистване от саждите на изгорените през времето свещи, попълване на мазилкови липси, премахване на надживописвания и накрая светово възстановяване.
Този вид работа май не е здравословен.
Да, така е. Работещият не може да се опази от вдишвания на всевъзможни прахове, на отрови от стари бои, а се работи и при оскъдна светлина и съвсем без слънце.
Къде другаде си работила?
В главната църква „Св. Георги“ в Сандански. Работила съм и в притвора на западния и южния вход. Много време ни отне куполът, който заема 200 квадратни метра и в чийто център е Исус Христос с ангели, а под тях са изписани пророците.
Къде най-добре си се чувствала при работата си?
В Епископската базилика в Сандански. Не става реч за базиликата на отец Йоан, където е Археологическият музей на Сандански, а за после откритата базилика, стояща североизточно от площада, при многовековния чинар.
Втората базилика в Сандански се оказа един уникален паметник не само на църковното християнско изкуство, но и на архитектурата и историята. Аз работих по възстановяването на стенописните украси. Истинско удовлетворение е за всеки реставратор да може да надникне във времето, случило се близо 2000 години по-назад от сегашното, и да възкреси за ново поклонничество неща, които са сътворили тогавашните хора. Аз имах тази чест. Работата ми бе в разкриване на стенописи чрез премахване на повредите им и консервирането им. Стенописите са отпреди ІV-V век. Изключителни са не само като образи на художествената украса, но и като степен на запазеност. Това са раннохристиянски стенописи и съперничат на откривани подобни в катакомби и гробищни ниши. В епископския комплекс има и просторен атриум /вътрешен двор/ с много колони и вътрешни мозайки.
Какво точно представлява този античен църковен обект?
Базиликата, по която още се работи, е била епископски център. Интерес предизвикват многото мозайки и стенописи. Такива ги има и в баптистерия, в мортирия, в разни ниши и други помещения. Всички сцени по стени и тавани се представят с фигурални композиции, като е наблягано на църковната символика, представяна от кръстове и растителна орнаментика, характерни за времето отпреди 1500 години.
Къде другаде си възкресила икони и сцени за нови поклонничества?
Реставрирала съм свободни икони освен в църквата „Св.св. Козма и Дамян” в Сандански в църкви в Мелник. Специално за работата ми в църквата „Св. Георги” ми се ще да се спра. Става въпрос за голямата икона на Света Зона. Тя е литийна и с нея се обикаля на празненства църквата. Често напуска и Мелник, защото с нея се правят литийни поклонничества и шествия и на други места. С нея се обикаля църквата „Св.св. Козма и Дамян” в Сандански, провеждани са и се провеждат богослужения в църкви в Кресна, Симитли, в Кресненския пролом за намаляване на автопроизшествия.

Иконата Света Зона вече е със специален статут. Докато работех по нея, най-интересното и любопитно се оказа, че под образа на Света Зона е имало друга икона. Това се потвърди и чрез рентгенология. Докато образът на Света Зона е от ХІХ век, то този, който е под нея, е от Средновековието и е на Свети Николай. Позволих си да оставя един малък знак, който да подсказва и наличието на стар рисунък.

Работила си и в чужбина?
Малко. Случи ми се да посетя САЩ. Работих в Чикаго по реставрация на икони в тамошна гръцка църква. Била съм и в Канада, в Торонто, където работих в българската църква „Св. Петка”.
Не ти ли се иска да излезеш от реставрацията и да се видиш като самостоятелен творец?
Иска ми се и го правя. Намирам време да рисувам живопис и портрети. Правя и икони.
Продаваш ли твои творби?
Кой творец не продава? Изкуството е за хората, а не да стои в галерия или в дома на твореца.
Като какъв приемаш живота си?
Като такъв, какъвто искам да е.
След часове на работа какво правиш?
Питаш за свободно време… Нямам много. Е, все пак съм семейна, със съпруга си имаме рожбичка, грижи по нея колкото искаш. Търся и време за тате и мама, за сестра ми Катерина. Не ни липсват и приятели. Като всички хора се застоявам и пред телевизора, и като всички жени – в кухнята. Обичам и да чета. Работа, работа, ама гледам и човешките неща да не ми убягват, че човек веднъж живее.