Мария димитрова е родена 1960 година в град Сандански. Завършва медицинска козметика в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ в София и оттогава до днес практикува професията си в родния си град. С Мария сме съученички от санданската гимназия, където се открихме като сродни души. Контактите ни през годините не бяха чести, но винаги сърдечни и дълбоко смислени. За мен Мария е едно от лицата на град Сандански – тя е интересна, многообразна личност, с широк кръгозор и интереси, с хубав изказ. Има познати и приятели от много страни, пътува много. Заради клиентките си от Финландия, които през 80-те години идваха на почивка в Сандански, тя научи трудния фински език на разговорно ниво. Слушала съм я как говори на гръцки с клиентки гъркини – като филолог, и сама изучавала гръцки, бях удивена от правилната й граматика и отличното произношение. И на руски език общува с клиенти преселници от Русия в Израел, сред които има отлични приятели.
Екскурзията й в Египет и Ерусалим става причина за срещата й с Ванга на Рупите и много любопитния им разговор. Оставям Мария да разказва, като се намесвам само с насочващи въпроси.
ЗНАМ ВСЯКА БИЛКА, ВСЯКА ТРЕВИЧКА КАКВО ЛЕКУВА
Винаги ми е било много интересно и съм чела статии и книги, свързани с духовното, анормалното.
Моята прабаба Мария е била лечителка. Те са дошли от село Крушево, близо до Демир Хисар (Сидерокастро), сега селото е в Гърция и името му е преведено на гръцки – Ахладохори. И в Градешница има бежанци от Крушево, но моите баба и дядо по майчина линия са живели в Илинденци.
И прабаба ми, и баба ми носят името Мария. Прабаба ми е била лечителка, лекувала е с билки. Всъщност до ден-днешен и аз, и майка ми, и дъщеря ми даже всяка година отиваме и събираме… Предава се от баба ми – на майка ми, аз – на дъщеря ми, разбираме, познаваме билките. Майка ми знае от баба ми: тая билка за това, това, това… Аз от майка ми знам всяка билка, всяка тревичка какво лекува, какво предназначение има… дори наглед най-безобидната. Всяка пролет и лято ходим тука по планината и си събираме наши си билки. Всяка година на Еньовден – 24 юни. Даже една година съвсем сама отидох на резиденцията, набрах тревички, билки всевъзможни. Те са много лековити, на 24 юни имат най-силни лечебни свойства и се берат рано-рано сутрин.
И така всъщност от баба си имам някакви такива интереси и въобще търсения духовни.
Ванга не ги е научила, на нея й се подсказват всички тия неща, доколкото разбирам. Докато мойта баба не знам от кого го е научила. Всъщност мойта прабаба не само билки събира, правела е мехлеми, лекувала е хора – жените при безплодие, навяхнато, проблеми… Много болести е лекувала, и сериозни неща. Помня я, била съм пет-шест годишна, когато тя почина. Впоследствие майка ми ми е подсказвала коя тревичка за какво е и аз сега си събирам. В природата няма празно. Всичко е строго закономерно и е създадено в наша полза. Само ние така ходим: вода газим – жадни ходим.
Тревите, лекарствата, лековете са около нас, ама ние ги тъпчем. Едно малко растение при стомашно-чревно разстройство било, при безсъние… има си тревичка, от която си правиш чай и те успокоява. Всичко ни е в главата, всичко от нас зависи. Вместо да се тровим с отрови, ето, лекарствата са около нас. И най-вече от нас си зависи как да живеем живота си, как да мислим, от нас зависи да бъдем щастливи.
КАКВО ЧАКАТЕ? ДА ИЗВАДИТЕ СЛИВИЦИТЕ!
Имах една-единствена среща с Ванга, която се осъществи след мое пътуване в Израел.
Майка ми е ходила при Ванга, дядо ми, бог да го прости, също.
Дядо ми – баща на майка ми, почина внезапно и бяха отишли да питат по каква причина. Аз бях студентка в София – 1979/1980 година е било. Отива човекът в планината за дърва да събере, пада и умира. Понеже е внезапна смърт, отиват при баба Ванга. Инфаркт, мисля, че беше. Баба Ванга казала, че лошо му става, бил е сам. Думите й са били: „Не му е било писано да умре в тоя ден, ако е имало някой да му помогне, да му даде глътка вода, да го подкрепи, било му е писано в друго време да умре“. Може би са щели да го занесат в болницата. Той си е бил пътник човекът. От инфаркт е умрял.
А пък другият ми дядо си ходеше често при баба Ванга. Имаше си проблем с тазобедрената става. Аз съм била дете, някъде първи-втори клас, много боледувах от сливици, вдигах високи температури, ангини, чудесии… Дядо ми си отива по негови си проблеми, обаче баба Ванга на няколко пъти му казва, че трябва да предаде на родителите ми да ми махнат сливиците, че има опасност да засегнат и други органи. Дядо ми отива често и няколко пъти тя му казва. Накрая направо чак на скандал го обръща:
– Какво чакате, какво? Да се усложни здравето на детето? Да извадите сливиците!
Даже беше казала точно къде – в ИСУЛ, и името на една докторка. Отидохме, доктор Павлина, възрастна жена, ми извади сливиците. Дотогава съм била болна, слаба, никаква – след като отстраниха сливиците, се съвзех. Но това не е толкова интересно. По-интересна е срещата ми с Ванга.
МАЙКА ТЕ КАНИ ДА ДОЙДЕШ В НЕДЕЛЯ ДА РАЗГОВАРЯ С ТЕБЕ
Баба Ванга ме покани на среща след един круиз през 1994 година. Февруари месец бях на пътешествие в Кипър, Египет и Израел с туристическа фирма от Петрич. Вече се е видоизменила вероятно, имаше в името си „тур“. Откриваха офиса и с майка ми бяхме от първите. Разбрах впоследствие от баба Ванга, че същата фирма е искала й да направи подарък, ама тя вече беше доста болна.
Пътувах през февруари, а баба Ванга ме покани в началото на септември 1994. Преди освещаването на черквата на Рупите. Даже имам покана, още си я пазя някъде по моите архиви. Официално тя лично ме покани за откриването, но аз не обичам да се завирам където има много хора.
Как стана? При нас работеше доктор Вълчева – кардиолог. Тя беше връзката ми с баба Ванга. Дойде един прекрасен ден и ми казва:
– Майка те кани да дойдеш в неделя. Иска да разговаря с тебе.
– За какво ме вика?
Малко бях притеснена: сега пък за какво ще ме вика баба Ванга?!
– Не знам, иска да се срещне с теб.
Доктор Вълчева се грижеше за баба Ванга. Работеше при нас в хотела като кардиолог. „Майко“ й казваше. После не знам как. Те след смъртта на баба Ванга се разведоха. Тя беше много фин човек.
САТАНАТА, ЧЕДО, НЕ ДАВА ЛЕСНО ПРАВЕДНА ДУША ДА СТЪПИ НА БОЖИЯТА ЗЕМЯ
Срещата ни беше в началото на септември, в един неделен ден. Понеже не знаех за какво ме вика, бях малко притеснена. Обаче жената ме чакаше много добронамерена. Женско събиране на Рупите в къщичката: аз, доктор Вълчева и Татяна Бабалеева (тя беше при нас аптекарка). Общувахме си, кафенце, бъра-бъра… Много уютно. Така си седяхме, без почерпка. Беше топло, но седяхме вътре, в една от стаичките. Неделен ден тя не приема хора и си почива. Беше в настроение. Отидох там и казвам:
– Ти ме каниш да дойда, ама аз не знам за какво идвам. Какво трябва да ти разкажа?
– Разказвай от началото, от самото начало.
– В самото начало – свалих четири килограма за една седмица.
Защото един куп изпитания от подаването на документите: то не беше разбиване колата на баща ми, то не беше кръвно, то не беше аритмии, то не бяха заледени пътища, то не беше мъгла – не можа да излети самолетът… И в момента, в който излетя самолетът, все едно се откъсвах от земята. Със самолет пътувахме до Ларнака, оттам с круизен кораб на пътешествие до Египет и Израел. Срещата с баба Ванга беше разговор, трябваше да й разкажа за цялото пътуване.
Аз й разказвам, че тръгването ми е било пълно с изпитания, ходене по мъките, а думите й бяха, ама дословно:
– Сатаната, чедо, не дава лесно праведна душа да стъпи на Божията земя.
Е това й бяха думите едно към едно. Защото аз й разказвах:
– Имах чувството, че вече се побърквам, такъв стрес, такова напрежение за една седмица. Не за документи, просто изпитания всевъзможни.
Пристигайки там – като Алиса в Страната на чудесата се чувствах.
КОЙ Е ПОСТРОИЛ ПИРАМИДИТЕ?
Емоции от всякакво естество се случваха. Аз ще ти го разкажа отначало. Много интересна история, защото говорихме за Египет и аз питам нея:
– Кой е построил пирамидите?
– Я па таа! Ти беше там, мен питаш!
– Ами ти си Ванга, ти знаеш всичко!
– Ти беше там, ти кажи, де!
– Аз мога да ти кажа това, което предполагам. Но ако не те затруднява, ти да ми кажеш какво е твоето мнение. Аз не вярвам на това, което се разказва в историята – че с някакви въжета, с пясъци, та роби… Мисля, че тия огромни каменни блокове са били повдигани с енергия. С човешка помощ, но с друга енергия, която не ни е позната вероятно. Те са огромни блокове! Някакви свръхвисокочестотни енергии. Освен това тия каменни блокове са донасяни от километри, даже се говори, че и от остров Тасос. Показваха ни кариерите, откъдето са изваждани – на километри. Това е наука, която е пренесена от друга планета. Много същества от тая планета са се превъплътили и смесили с нашата раса. Тия пирамиди са построени с енергия, която всички хора притежаваме; имаме ги тия способности, но са закърнели, защото в момента сме гении на злото.
Нейният отговорът беше:
– Сега, чедо, ако ги разрушат тия пирамиди, нема ни техника, ни ум имат да ги напраат. Сравнат ли ги със земята, нема кой да ги направи. Нищо че много знаат и много могат. Просто на Земята няма съоръжения и техника, която да построи тия пирамиди. Те са били с енергия повдигани.
А, ЧЕКАЙ, ЧЕКАЙ, ТИ ОТ’ НЕ ВЛЕЗНА В ПИРАМИДАТА?
И друго ми каза за пирамидите. Разказвах й:
– Пирамидите… така, влязохме…
– А, чекай, чекай! – прекъсна ме. – Ти от’ не влезна в пирамидата?
– Не, аз влязох.
– А-ха, влезе!…
Наистина… В пирамидите се влиза по тесни коридори, направих две- три стъпки и в един момент усещам, че нещо ме задушава и… кръгом! Излизам. Майка ми влезе навътре, а аз, не знам по каква причина, просто излязох. Реших, че съм алергична, чувствителна, явно задух, вътре е тясно.
Точно не мога да ти предам думите й. Нейното обяснение на диалект беше в смисъл, че аз не съм издържала на вибрациите вътре. Значи физичните закони вътре в пирамидата са различни от тези отвън, аз не съм подготвена и не съм издържала на тия много силни вибрации. Не можех да дишам. Просто нещо ме задушаваше и излязох.
ТЯ ВЯРВА В ПРЕРАЖДАНЕТО
И нещо друго й споделих, това много-много не го разправям, защото малко е необяснимо. В Националния музей на Кайро бяхме десет българи и ходехме с руската група, превеждаха ни на руски. Аз през цялото време бях до преводачката, за да не изпусна една думичка, едно звукче. Както търчах и бях на първа линия, за да не изпусна, в един момент просто тръгнах нанякъде. И отивам в един отдел, където има мумии подредени. Това й го разправям на баба Ванга:
– Сама, просто се отклоних от групата. Отидох и застанах до едни остъклени шкафове: на едно като балкон наредени лежат мумии, увити в ленено платно. На три или на четири нива бяха. Стоя и гледам. Застанах конкретно пред една мумия, взех да я гледам и се чудя: „Боже, как се е съхранило това тяло толкова години? И тая тъкан – вярно, пожълтяла“. В това време усещам нещо, все едно ми настръхва не само косата, а цялото тяло – не мога да ти го обясня точно. Имах чувството, че ми настръхва, вятър ме докосва в дясната част, докато гледах мумията. Много странно усещане и до момента, в който се срещнах с баба Ванга, аз не смеех да говоря на тая тема. Мислех, че нещо съм откачила. Нещо като вятър, но не точно. Няма такова физическо усещане, нямам дума за това. Казвам ти го образно, все едно ми настръхва косата, но някак много нежно, фино, като присъствие. Не знам точно какво беше. Разправям на баба Ванга и думите й бяха:
– Знаеш, това е било духа на мъж, който е познал в твое лице жена от неговото време. Имал е насилствена смърт, бил е убит. Но е бил много праведен човек. Той и сега е тук, той е твоят Ангел Хранител, тръгнал от Египет е с тебе и до края на живота ти той е един от ангелите ти хранители. Ама он е тука, е го, я! В твое лице е познал жена от своето време.
Мумията на мъж в мое лице е познал жена от негово време, добро-намерен е, един вид като защитник. Следващия път като ида в Египет, ще отида там директно – знам къде е…
Когато говорех за мумиите, тя каза:
– Те не са умрели, мъртвите живеят в паралелно измерение. – Точно така каза, има думи, които явно ги знае. – Те са между нас, ние не ги виждаме, душите им по-точно. Те не са умрели, те живеят между нас и могат да се върнат в един момент в телата си.
Каза и за мумиите, и за мъртвите, че живеят в паралелни светове. Те са между нас, живеят в паралелни измерения. Ама на нея й се диктува, на нея й се подсказват нещата – не ги е чела. Аз примерно усещам.
НА РУПИТЕ МИ СЕ ЯВИ МАЙКА МИ ФАРАОНКАТА
Много говорихме. Тя ми разказа как й се е явил конникът (Йоан Златоуст), като седяла на двора. Тая история съм я чела, вчера я споменаха и в предаване по телевизията… Говорехме за Египет и баба Ванга ми каза:
– Знаеш ли, преди години ми се яви мойта майка фараонка. Идва тука на Рупите, аз си седя вънка на пейката. Идва към мен, облечена в бела дреха – бела и лека като перушина.
Майка й фараонката й казва ден и час кога да отиде в дясното крило на черквата Нотр Дам в Париж и там на баба Ванга трябвало да й се даде информация за бъдещето на Земята. Това било още по комунистическо време и не е могла да отиде в тоя ден и час, когато й казва фараонката.
– Требвало да имам рода във Франция. Отдека рода във Франция?! Не ме пуснаха да ида. Мина известно време, пак си седя тука на двора на пейката. Гледам, конникът идва към мен и пита: „Ти защо не дойде еди-кога си?“ Я, не ме пуснаха, че не съм имала рода във Франция. Не ми дадоха виза за Франция.
Той й казал, че е трябвало да отиде там, за да получи информация. И тя нали си е джаста-праста, му казва:
– Не ме пуснаха – не съм отишла. Ами я ти като си дошъл, кажи ми ти, де!
– Не, не, ти трябваше да присъстваш.
В интерес на истината след срещата ми (1994) с баба Ванга 2003 година ходих във Франция на обучение и специално отидох в католическата черква Нотр Дам в Париж. Точно в дясното крило си седях, то е едно мрачно. Нотр Дам явно е канал, както са пирамидите в Египет, за връзка с паралелни измерения. След няколко години пак ходих в Нотр Дам. Ама нищо не можах да усетя. Но в Нотр Дам има нещо ключово, нещо интересно, защото неслучайно и нея са я викали там. И е много интересна черква.
НЕ ПОМНИШ КОГА СЕ БАНЯ ТАМ, НА РЕКАТА? НЕ ПОМНИШ?
После за Израел си говорихме. Нея я интересуваше как може да стигне до Божи гроб – тя вече не можеше да ходи, трябваше да се придвижва с кола или с количка. Интересуваше се, искаше да получи от мен информация как може да се придвижи в стария град Ерусалим. Аз й обясних, че единственият начин е да я носят. Там са тесни улички, сокаци арабски. То е едни стълбички, тясно. Магазинчета някакви. За Божи гроб думите й бяха:
– Църква в църквата.
На Голгота, където е Божи гроб, било Разпятието, там всички християнски религии си имат малки параклиси. В храма в средата става самозапалването на Възкресение Христово. Божията енергия един вид запалва… Засега няма обяснение, но е факт. Много странно. Хората се докосват за здраве да се заредят. Докато й разказвам, тя няколко пъти ми задаваше въпрос дали съм видяла икона на свети Йоан.
– Де да знам!? Може и да съм я видяла – човек като ходи на такива свети места, то са черкви, впечатления… Сега ако ти кажа, че съм я видяла, може и да те излъжа. Ако ти кажа, че не съм я видяла, може пак да те излъжа.
Беше неделя, разтоварващо, тя в настроение и аз на шега й викам:
– Другия път като ида в Израел, ще се постарая да я видя тая икона.
– Ама как не помниш, как не помниш кога се баня на реката?!
Разбрах, че тя ме вижда в друго време, защото при това ми пътуване в Израел не ходих на реката Йордан, бях в Ерусалим, Витлеем, Тел Авив.
– Добре, другия път като отида, ще се постарая да я видя.
– Чедо, ти верно пак ке идеш. И другия път като идеш, на реката Йордан е иконата на свети Йоан.
Това ми пътуване още не се е осъществило. Тя ми препоръча да направя един ритуал, който аз препоръчвам на всички мои приятели, близки, които отиват в Израел. Още не съм отишла, но съм сигурна, все някога ще отида. Тя ме видя в бъдеще как се къпя на реката.
Беше много позитивно благоразположена към мене. Много приятелски. Тогава й подарих за освещаването на храма свещички от Божи гроб, кръстче и още нещо… Тя каза, че свещичката ще си я пази за освещаването. 33 свещи се запалват на Божи гроб и след това се раздават и вкъщи си палиш за здраве. Аз имам вкъщи такива свещи и периодично си ги запалвам.
Тя ме покани, а доктор Вълчева лично ми донесе и покана за откриването – септември бях на среща с баба Ванга, а черквата е открита на 15 октомври. Пазя си я тук, лична покана от баба Ванга за откриването.
СКОРО НЕМА ДА РОДИШ, АМА И СИН КЕ РОДИШ
Накрая, преди да си тръгна, й викам:
– Слушай, аз си нося захар – тогава имах само Деян, големия син. – Подготвям се да родя второ дете. Много искам да си родя дъщеричка.
– Скоро нема да родиш, ама кат’ ке родиш, и син ке родиш.
Ами близнаци родих! И мома, и ерген. Родиха се 1996 година, а аз 1994 година се срещах с нея. След две години. Наистина две години не можах да забременея – всичко си ми е наред, всичко си е таман, нема причина, както го каза. Тя вече не беше между живите, когато се родиха – декември 1996.
АБСОЛЮТНО НЯМАМ СЪМНЕНИЕ ЗА ВЕЧНОСТТА НА ЖИВОТА
Само една среща имах, но много смислена беше. За Египет говорихме, беше много интересно. Пирамидите са един вид като антени, връзка с паралелни светове. Там са съвсем различни енергии и явно моето биополе не е издържало. Тя директно си каза: „Ти просто не си издържала на това напрежение.“
Абсолютно нямам съмнение за вечността на живота. Не сме сами в тоя свят. Ние сме многоизмерни същества – не сме само това, което виждаме, а само една част от това, което сме. Душата е вечна. Идваме да се учим в тоя свят. Тука ни е като училище един вид. Има и други Лалки, които са в паралелни измерения. Може да не се казва Лалка, а Ани, Мария. Може да е мъж, примерно в Тибет лама да е. Може да е доктор в Южна Америка. Разбираш ли, ти си тук, една от същностите ти. Ние имаме четири тела успоредно… може другото ти тяло да е на друга планета даже, божа работа.
Има неща, които не можем да си обясним, но са факт.
Материята е физическото. Има дух, което е духовното. Това е частичка, искричка, божията енергия, която тласка организма – това е животът. Бог е енергия, която всяко едно живо същество я има. Частичка от бога. Тази частичка от бога вече е и съзнанието на човека.
Записа ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
