Светлана Мирчева е представител на фирма „Силтона“, която отглежда и преработва бял трън. Фирмата произвежда и продава семена и кюспе от билката за фармацевтичната индустрия, прави също и масло от бял трън, което е богато на полезни вещества. „Силтона“ представя продуктите си на фермерския пазар в София.
– Коя е Светлана Мирчева?
– Родена съм в Сандански. По образование съм програмист на електронноизчислителна техника. Дълги години работих като фризьор – това беше мечтата ми още от момиче. Успях да се реализирам доста добре и салоните ми бяха на високо ниво. Но в един момент тази суета – как да изглеждаме, ми дойде в повече. Ценностната ми система се промени.
Животът в София също не беше лесен – аз обичам повече спокойствието. Така се роди мечтата за живот на село, която прегърнахме с моя съпруг. И си купихме къща в Троянския балкан. Без да му мислим много, защото човек, когато много мисли, тези неща се случват по-трудно или въобще не се случват. Приятелите ни се чудеха как можем да оставим престижните си професии. Но мечтата ни беше да сме по-близко до природата и да се занимаваме с биоземеделие.
– Как стигнахте до ферма „Силтона“?
– По щастливо стечение на обстоятелствата. Моята дъщеря Стела направи връзката с Хубчеви, собствениците на „Силтона“. Тя е новото попълнение в семейство Хубчеви, снаха е там. На нея също природата й е много близка. И така, по роднински, станаха нещата. Всичко по процеса на отглеждане, производство и продажби се прави от двете ни семейства.
Човек губи много време да ухажва физическото си тяло, а има много по-важни неща, които са свързани с природата. Дори добре да изглежда един човек, колкото по-далече е от природата, толкова по-зле се чувства. Въпреки че може да си мисли, че има всичко, за което е мечтал. Но винаги на него му липсва нещо.
– За какво мечтаете?
– Да си купим повече земя, която да обработваме. Лично да започнем да се занимаваме със земеделие. Първо с производството на нашата храна. Но понеже обичаме животните и не бихме искали да ги ядем, ще започнем с овошки. С идването ни на село повлякохме крак и покрай нас дойдоха и други приятели. Оформихме се като комуна с общи идеи. Хора, които искаме да бъдем в природата, с природата и всичко от природата.
– Какви трудности срещате в работата си?
– При белия трън не мисля, че има някакви трудности. Разбира се, има в рамките на нормалното, но не и такива, които да правят нещата невъзможни. Когато човек не е мързелив, просто нещата се случват.
– Какво обичате в работата си?
– Ние с мъжа ми обичаме пазарите. Живите места, на които се събират хора – като фермерските пазари. Там имаме личен контакт с хората и те от първа ръка научават много за белия трън. Така и ние научихме, че има много неточна информация за него. Досега се е смятало, че може да се използва само на капки, но ние смятаме, че може да се употребява и в по-големи количества. Това е една много полезна добавка.
– С какво женският стил на работа допринася в селското стопанство?
– Ние, жените, не сме точно на полето, защото има достатъчно мъже за това. Дъщеря ми Стела е фотограф и с нейното творческо виждане допринасяме за визията на продуктите. Текстове, снимки – всичко се обсъжда от жените в двете семейства. Жените сме тази фина част и жената наистина трябва да допринася с това, което по природа й е дадено – с любов, с творчество. И така се допълваме всички – никой на никого не пречи, всеки си гледа задълженията.
– Остава ли Ви свободно време?
– Когато превърнеш работата в хоби, тя е приятна. Това, което правя в момента, наистина много ми харесва. Аз всъщност преоткривам с белия трън себе си. Онази част в мен, която е спала, сега се събужда. Да живееш на село – тук имаш независимост, която в града я няма. Тук, излизайки от портите, виждаш гора, зеленина, полета. Обичаме с мъжа ми да се разхождаме, да берем гъби. Разходките сред природата са наистина зареждащи.
– Какво бихте препоръчали на дамите, на които им предстои да се захванат със земеделие?
– Да не се плашат, да не се страхуват. Колкото по-бързо го направят – толкова по-добре. Нещата ще стават и по-трудни. Така че, ако някой има мечта, свързана със земеделие, трябва да го направи час по-скоро. За да живеем по-добре, трябва всеки да има някакво участие в това. Не можем да седим и да чакаме някой да оправи нещата вместо нас. Много хора се страхуват и не смеят да предприемат тази крачка. Мислят си, че като са в града, им е по-лесно. Но е точно обратното. На село има нужда от по-малко пари, по-сигурно е, всичко е по-лесно.
