Концентрацията и самообладанието са надеждни инструменти в най-опасните мигове, убеден е ст. помощник-началник на отделение „Тактическо“ в 3-ти механизиран батальон – Благоевград
Когато Тодор Белчев избирал специалността си във Националния военен университет „Васил Левски“ (НВУ), профилът му звучи почти безобидно – Инженерни войски. Но всъщност част от работата му е да открива и унищожава невзривени боеприпаси. На въпрос: „Нима опасностите те привличат?“, краткият му отговор е: „И така може да се каже…“. И с влизането си в първи курс заявил на мандатната комисия: „Искам го…“.
Сега, когато е старши лейтенант на длъжност старши помощник-началник на отделение „Тактическо“, зад гърба си има немалко случки на унищожаване на невзривени боеприпаси заедно с модула, специализиран за това, съобщава armymedia.bg.
„Нашето формирование отговаря за района на областите Благоевград и Кюстендил. Намерят ли невзривен боеприпас, се докладва по команден ред и ни активират. Екипът ни е съставен от старши ръководител, шофьор на камиона, шофьор на линейка и медицинско лице. Ескортира ни военна полиция. Първо си обличаме защитното облекло – бронежилетка и каска. Разузнаваме самия терен – дали боеприпасът е единичен, или около него има още. Мои колеги са имали подобни случаи – отиват за едно, но намират и други…”, споделя старши лейтенант Белчев.
Той разказва за един от случаите – открили ръчна отбранителна граната тип „Одринка“ до църквата в Петрич. Щом работниците я намерили, избягали от изкопания трап. Обградила го полиция, за да не стане инцидент.
„Облякохме защитните облекла и слязохме да проверим какво е намерено – припомня си офицерът. – Разузнахме около нея. Ръчната граната сложихме в сандък, приспособен за това. Той е с голяма дебелина, пълен с пясък, а камионът, на който я качваме, е екраниран също с чували пясък в случай на взрив…”.
Взривяват го на безопасно място. За работата си в този модул старши лейтенант Белчев е добре подготвен – завършил е допълнителен курс в НВУ, а и самата рутина учи. Казва, че все още се намират боеприпаси от времето на Втората световна война.
За мотивите да избере военната професия отговаря с усмивка – опасно е, но е привлекателно. Баща му Иван Белчев също бил старши лейтенант, когато го хванали големите съкращения. Не той го е запалил за професията, а някак внезапно станало – с агитацията от военните окръжия.
„Един ден, както си бях в училище, 12-и клас, дойдоха военнослужещи и ни разказваха за военната професия. Стана ми интересно. Тренирал съм волейбол и изпитите за НВУ не ме затрудниха особено…“.
Роден е в Разлог, но започва службата си преди 2 години в Благоевград – в Трети механизиран батальон. Започнал с длъжността заместник-командир на щабна рота, а от тази година е старши помощник-началник на отделение „Тактическо“. В НВУ получил добра подготовка да работи с хора. Отначало го затруднявали проблеми с документалната част, но я усвоил на място. Да работиш с живи характери според него е приятно. Трябва да се намери „златната среда“ – нито да ги допускаш твърде близо до себе си, но и да не са далеч.
„Когато ме назначиха за заместник-командир на щабната рота, ротният командир отиде на мисия за 4 месеца. И ние, новите лейтенанти, трябваше да влезем „директно в боя“. Но когато сме търсили съвет от колеги офицери, са ми помагали, особено моят началник на отделението капитан Александър Стоилков. И все пак с немалко ситуации трябваше да се справяме сами, но това ни изгради като характери, даде ни увереност и самочувствие на можещи хора.
Не е тайна, че едни идват за заплата, а други са родени за военната кауза. Как старши лейтенант Белчев успява да мотивира своите подчинени, че да решават задачите си в оптимален режим – според него важни са и двата фактора – и каузата, но и доброто заплащане, то не оставя чувство за недооценка и пренебрежение. Още когато постъпил в щабната рота, разговарял с колегите си, които имат по-дълъг професионален стаж. Логистикът на ротата го насочил кой с какво се занимава и на кого може да разчита най-много.
„Отсях хората с кауза, а на останалите възлагах задачи, за които знаех, че са мотивирани. Важното е да ги познаваш лично, за да намериш най-верния подход“.
При участието си в учението на учебен полигон „Корен“ е бил част от т.нар. имитационна група, имитират взривове от стрелба с артилерия. В екипа най-старшият бил предишният му ротен командир – двама офицери с двама войници. И с работата си се справили отлично. Взривяването на артилерийските гръмове изисква да се спазват строги мерки за безопасност – на първо място е отговорността за здравето на личния състав.
Важно изпитание е било миналогодишното му участие в гасенето на пожарите. Работили из околностите на с. Голешево. Иглолистна гора. Обстановката изглеждала страховито.
„Наоколо всичко гори, усещането е, че самата природа е жив огън, а ние се опитваме да обуздаем стихията…“
Бил старши на група от около 20 човека и трябвало да осигури координация между пожарникари и военнослужещи.
„Като старши буквално трябваше да съм навсякъде. Всеки от моята група имаше индивидуална радиостанция, там мобилните телефони нямат обхват. Работехме с респиратори – маска с филтър, противогазът е опасен. Гумата би била фатална, ако я докосне огънят. Пръскахме с водни раници, но в повечето случаи копаехме просеки, бразди, за да не прескочи огънят в нови зони. Раницата е близо 10 кг, носиш и лопата. Гасим с тупалки, облечени в старите униформи или стари дрехи. Необходима е физическа натренираност – стръмно е, катерим се. Излизаш в 6 и се прибираш вечерта в 8 или 10 ч. Просваш се като мъртъв…“ – припомня си той.
Умението да вземаш самостоятелни решения е решаващо. Случвало се е командите от старшите координатори долу да не са съобразени с обстановката на място.
„Виждам с очите си кое е по-доброто решение. Изтеглям хората и докладвам. А те оценяват, че това наистина е по-доброто решение…“. Огънят гъмжи от изненади. Посоката на вятъра се сменя непрекъснато.
И по време на учението, и по време на гасенето на пожари качествата на командир намират точната си изява чрез подготовката за мисийно командване. Знае се, че войната в Украйна създава условия за много иновации. Според него те влизат в употреба и у нас. За пожарите тази година се използват дронове, така се наблюдава ситуацията отгоре и се вземат най-подходящите решения, без да се рискува животът на личния състав.
На полигон „Корен“ е имал досег и с немалко чуждестранни военнослужещи, най-вече с италианци. Разполагат с повече техника. От американците също има много добри офицери, но в определени ситуации нашите са по-универсално подготвени.
Качествата на истинския офицер започват да се изграждат от дребните детайли още като дете. Съвестното изпълняване на задачите в училище, дисциплината, обмисленото действие.
„Баща ми един ден дойде да ме вземе от училище и аз му казах: Решил съм да се запиша в НВУ. „Добре – каза, – не те спирам…”. Беше в деня, когато гостите ни разказваха за професията си в училище… И това предопредели живота ми.
Замислял се понякога, че война може да стане реалност и тук.
„Дали сме клетва. Професията изисква да й се отдадеш изцяло, тя е карма, съдба – всеки носи личната си отговорност, представата си за дълг и чест. Надявам се в бъдеще да израствам като командир и професионалист, но и като личност. Все повече млади хора избират военната професия. А това събужда у мен оптимизъм и надежда“, споделя старши лейтенант Белчев.
