САС отряза окончателно искането на К. Тилев да регистрира Сдружение „ОМО-Илинден“

Състав на Апелативен съд – София, председателстван от Анелия Цанова, окончателно отхвърли искането на председателя на Сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация-Илинден“ Кирил Тилев то да получи регистрация. За последно такава му бе отказана от Агенцията по вписванията през август 2024 г., а през септември Окръжен съд – Благоевград потвърди този отказ.

САС се е съгласила с всички доводи на агенцията и благоевградските магистрати да откажат вписването. Например учредителите са определили сдружението като обединение в частна полза, но същевременно набелязаните цели и средства за постигането им са отправени към неограничен кръг правни субекти, което го определяло по-скоро като сдружение в обществена полза и което несъответствие противоречи на изискването на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Според съда това е противоречие, само по себе си достатъчно да бъде отказана регистрацията.

Има и други сериозни разминавания в документацията. В протокола от учредителното събрание е посочено, че се е състояло на 08.04.2024 г., а списъкът с подписите на учредителите е с дата 04.08.2024 г., когато бил приет и уставът на сдружението. Протоколът от учредителното събрание съдържа единствено населеното място, в което е проведено – гр. Сандански, но не и адреса и часа. Освен това приетият устав на сдружението не отговаря и на изискванията на чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ, като не съдържа ясни правила относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството.

Липсва и яснота кой може да вземе решение за прием на нови членове – управителният съвет или общото събрание, не е определен редът за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството в случаите на смърт или поставяне под пълно запрещение, ако членът не е плащал членски внос, и т.н.

Според САС „констатираните нарушения при учредяване на сдружението са самостоятелни основания за отказ на исканата регистрация и не могат да го определят като „дискриминационен“, тъй като не съставляват пряка или непряка дискриминация, основана на етническа принадлежност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на дискриминацията“.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *