Миналата седмица в България се разрази една мъничка, но много емоционална и изпълнена със страст политическа буря. Причината – обвитото в тайни посещение на президента на Украйна Володимир Зеленски у нас, и по-конкретно неговата среща с нашия президент. След срещата родни и чужди издания ни засипаха със заглавия от рода на: „Зеленски разби Радев“; „Володимир Зеленски опустоши българския си колега Румен Радев“ и „Срамно поведение от президента Радев, Зеленски го постави на мястото му“. „Президентът Радев беше един жалък, мрънкащ човек. Президентът Зеленски измете пода с него“, обобщи преобладаващото настроение сред политици и журналисти виден депутат.
Всички тези (и още много, и още по-пиперливи) обиди по адрес на българския президент бяха предизвикани от нещата, които той каза по време на прословутата среща. Разбира се, следвайки най-добрите омаскаряващи тактики, ударението бе поставено на цветисти прилагателни и общи обвинения в руско влияние, вместо да се коментират конкретните тези.
„Конфликтът в Украйна няма военно решение, а изисква последователни усилия за деескалация, прекратяване на огъня и търсене на мирно решение със средствата на дипломацията“, заяви отново позицията си, която поддържа от началото на войната, Радев.
Година и половина след началото агресията на Русия
ТАЗИ ПОЗИЦИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ НАЧИНИ ЗА СПИРАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ ОТДАВНА ВЕЧЕ НЕ Е НЕЩО, КОЕТО САМО РАДЕВ ЗАСТЪПВА.
Че трябва да се търси вариант за мирно решение на проблема, заяви при срещата си със Зеленски на следващия ден и турският президент Ердоган. Турските медии обаче не го обявиха за руски агент. И двамата основни кандидат-президенти на републиканците за следващите избори в САЩ – Доналд Тръмп и Рон Десантис, както и набиращият скорост кандидат на демократите Робърт Ф. Кенеди, категорично заявяват, че са за незабавно започване на преговори за прекратяване на военните действия. Все повече гласове в Америка и Европа започват да обръщат по-настоятелно внимание на хуманитарната цена на тази продължаваща война – човешки жертви и страдания, изселване, унищожена инфраструктура. Все по-отчетливо се очертава и опасността от ескалация и прерастване на тази локална война в глобална. Посочва се, че е нужно бързо намиране на някакво решение, за да се избегне бъдеща дестабилизация и опасност за сигурността на околните държави (ние сме една такава държава).
Застъпниците за по-бързо спиране на войната също така напомнят, че продължаващото насилие подкопава демократичните институции, ограничава свободата на словото и застрашава върховенството на закона. Те настояват, че прекратяване на войната е важно за демократичното развитие вътре в самата Украйна. Защото колкото и да ни се иска да вярваме, че Украйна е един светъл и непорочен лъч на демокрацията, борещ се с корумпирания и тираничен режим на Путин, истината е доста по-сложна.
В своя годишен доклад за корупцията, публикуван през януари 2022 г., Transparency International класира Украйна на 123-о място от 180-те държави, които изследва, с резултат от 32 по скала от 1 до 100 точки. Това е немного над известната със своята корупция Русия, която е на 139-о място с резултат 29. Постиженията на Украйна в защита на демокрацията и гражданските свободи също не са много по-добри – в доклада на Freedom House за 2022 г. Украйна е включена в категорията „частично свободна“ с резултат 61 от възможни 100. Самият Зеленски, когото нашенският и европейският политически елит, и официалните медии засипват с безусловна любов, също не е лишен от своите спорни страни. Въпреки неговото смело и наистина достойно поведение след нападението над Украйна, не трябва да се забравя, че някои репресивни мерки се задълбочиха именно по време на неговото управлението, и то още преди избухването на войната.
През февруари 2021 г. украинското правителство затвори няколко (предимно, но не изцяло проруски) независими медии. Това бе направено въз основа на напълно неясни правила с неустановен срок на действие. Зеленски използва войната като оправдание за обявяването извън закона на 11 опозиционни партии и национализирането на няколко медии. Войната също така е причината Зеленски да отмени предстоящите президентски избори в Украйна.
Историята ни учи, че
ВСЯКА ВОЙНА ВИНАГИ СЕ ПРЕВРЪЩА В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЛАГОДАТНА ПОЧВА ЗА ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА
и злоупотреби в огромни мащаби. От началото на сегашната война Европа и САЩ продължават да наливат в Украйна, на практика безконтролно, милиарди долари. Притокът на толкова много пари в една толкова корумпирана и със склонност да потиска различните мнения държава се превръща в изключително мощен стимул за хора по върховете на властта да направят всичко възможно да продължат тази изгодна за тях лично ситуация възможно по-дълго. Затова не мисля, че е неоправдано и нелогично публично заявяваните мотиви на тези, които категорично отхвърлят търсенето на дипломатическо решение и упорито настояват за продължаването на военните действия, да бъдат приемани с известно недоверие и подложени на по-внимателен анализ.
Друго заявление на президента Радев, което разгневи Фейсбук борците за свободата на Украйна, бе: „Не приемам предоставянето на въоръжени боеприпаси, особено от складовете на Българската армия. Моята отговорност е нашите способности да не отслабват. Като президент и върховен главнокомандващ имам ясни отговорности отбранителните способности на Въоръжените сили на България да не отслабват, защото средата за сигурност е достатъчно тревожна и в нашия регион”.
На мен лично ми е трудно да разбера защо се атакува тази загриженост на върховния ни главнокомандващ за състоянието на собствените ни военни сили и за сигурността на държавата. Според мен
ВСЕКИ ДЪРЖАВЕН ГЛАВА И ОСОБЕНО ГЛАВНОКОМАНДВАЩ ТРЯБВА ДА СЕ ГРИЖИ ИМЕННО ЗА СИГУРНОСТТА НА СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА.
Всяка друга война и всяка друга държава минават на заден план, когато става въпрос за собствения ти народ. Между другото, именно това прави и самият Зеленски, за него най-първа грижа е неговата страна. И в тази своя загриженост той е готов да рискува разрастване на конфликта и дори европейска война. Тази негова готовност да заложи на карта съдбата на цяла Европа, за да защити интересите на своята страна, е приветствана от някои като проява на невиждана смелост, а други я критикуват като много опасен и безразсъден риск. В сложни ситуации нещата никога не са просто черно-бели. Винаги има много нюанси. И по същата логика, по която Зеленски с риск да ядоса някои хора е решил да играе твърдо в защита на каузата, в която вярва, то така и президентът Радев има правото (някой би казал дори – задължението) в трудни времена да мисли най-вече и преди всичко за боеспосбността на своята армия и сигурността на своята държава. Дали сме съгласни с него, или не, в случая е второстепенен въпрос. Не знам за вас, но аз лично в случай на война (не дай боже) бих предпочел България да има колкото може повече бомби и оръдия на разположение. Освен това бих предпочел главнокомандващ, който дори по време на война ще търси най-вече възможности за мир пред такъв, който е за „бой до последния човек“.
Не остави много добро впечатление и забележката на Зеленски: „Всичко, което имате, ще бъде недостатъчно, за да воювате с руската армия, ако тя дойде тук… Но каквото и да имате, би било недостатъчно“. Благодаря за съвета, но смятам, че това беше изключително грубо и дори обидно. Всяка държава, независимо колко малка и с колко ограничени финанси, е длъжна да поддържа войските си в оптимално състояние и готовност да посрещнат евентуални враждебни действия.
Друг негативен ефект от евентуално прекалено продължаване на войната, който президентът Румен Радев посочи, бе, че „конфликтът в Украйна се превръща във война на изтощение, в глобален икономически сблъсък, който засяга икономиките не само на Украйна, а и на всички европейски страни и изостря социалното напрежение“. Това също не е само негово притеснение. Немалко хора в Европа и Америка предупреждават, че продължаващите военни действия вече имат сериозни икономически последици за страната и дори за целия регион.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНИЯТ КОНФЛИКТ ПРЕЧИ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ, ВЪЗПИРА ИНВЕСТИЦИИТЕ И НАРУШАВА ТЪРГОВИЯТА В ЦЯЛА ЕВРОПА.
Засилват се гласовете за спешната необходимост от по-скорошно възстановяване на стабилността в името на икономическото възстановяване и развитие.
Независимо от личното ни мнение за това кое е по-важно: окончателната и пълна военна победа на Украйна или спешното търсене на дипломатически компромис за по-скорошно спиране на войната, мисля, че не може да се отрече правото на някой да постави за сериозно и аргументирано обсъждане горните притеснения и съображения, без веднага да бъде обявен за агент на Путин и руска подлога.
Нападението на Путин над суверенна държава е безспорно нарушение на международните норми и той и Русия ще понесат негативните последствия за това. В хода на тази война обаче институциите, отговорни за действията на държавата в тази сложна обстановка, трябва да подхождат трезво, без излишни емоции и с мисъл най-вече и преди всичко за доброто на своя народ. Неизбежни ще бъдат сблъсъците на диаметрално противоположни мнения, но това е по-здравословно от потискането на всеки глас, различен от официалната линия на управляващите евроелити и официалните медии. Безкритичното и раболепно възхищение, с което бе посрещнат Зеленски; похвалите, с които бе обсипан – един виден евроатлантик дори го сравни с Махатма Ганди и го нарече „украинския Васил Левски“; тълпите политици и общественици, напиращи за селфи с него, не мисля, че представиха в много добра светлина нашенския политически, журналистически и интелектуален елит. Не им прави чест и използването на груби и неуважителни нападки срещу президента на България вместо критика по същество. Особено от онези в парламента, които на последните президентски избори активно агитираха и лично гласуваха за него, а в началото на войната, когато помощта бе най-нужна, гласуваха „въздържал се“ в парламента и така провалиха предложението за военна помощ за Украйна.
Освен това политиците не трябва да забравят и факта, че все пак според социологическите агенции в момента Румен Радев е политикът с най-голямо доверие в обществото. А пък мейнстрийм медиите у нас може би следващия път ще успеят да покажат малко повече кураж и ще се опитат да отразят новините по по-обективен и по-задълбочен начин. Да бъдат критичен коректор, а не послушен рупор, на официалната власт. Това ще бъде добре за тях, добре за политиците и добре за България.
