1200 души са сложили до момента подписите си срещу категоричния отказ на община Благоевград да даде на Сдружението за лечение на болни с множествена склероза „МС Свят” свободна зала, за да може то да сключи договор със Здравната каса и тя да поеме плащането на процедурите. Спорното помещение се намира на ул. „Христо Смирненски” №5, в съседство с помещенията, които ползва сдружението, основало в Благоевград преди 2 г. първия в страната Център за социални услуги на лица с множествена склероза. Според председателя на „МС Свят” Биляна Петкова настоящият ползвател на залата е Центърът за социална рехабилитация на деца към община Благоевград, но от 5 години в нея не влиза никой, защото дейността му е фиктивна, тя твърди, че има дори доказателства, че в него има деца, чиито родители са били принудени да ги запишат тук като благодарност за това, че са получили работа в общинска фирма.
В същото време в Центъра за социални услуги на лица с множествена склероза са записани 60 души от Благоевград, Дупница, София, Брезник, Сандански, Гоце Делчев, има дори жена от Карлово. Всички те идват тук заради изключително модерните уреди и апарати, купени от Петкова миналата година по спечелен проект за 33 000 лв. Тъй като заради липсата на зала за кинезитерапия центърът няма възможност да работи със Здравната каса, алтернативата е или Петкова и екипът й да продължат дейността си без всякакви приходи, или болните да си плащат процедурите с мизерните инвалидни пенсии от по 200 лв.
Миналата седмица в казуса се намесва общинската съветничка Злата Ризова, която предлага на Петкова да внесе искането си за залата в ОбС – Благоевград. Изненадващо обаче зам. кметицата по хуманитарните въпроси Христина Шопова отказва да приеме подписката на Петкова и се стига до открит сблъсък между двете.
Подробностите по казуса председателя на Сдружението за лечение на болни с множествена склероза „МС Свят” Биляна Попова разкри в интервю за „Струма”.
– Г-жо Попова, сигурна ли сте, че залата, която искате, не се ползва по предназначение от съседния Център за социална рехабилитация на деца към община Благоевград?
– Аз ползвам нашите помещения от 2 г., дели ни коридорче с голям прозорец и през цялото това време съм чула само няколко пъти гласове от там. Освен това във въпросното помещение имаше поставени само два фитнес уреда – „Гладиатор” с тежести и бягаща пътека, които са за възрастни, но не и за деца, а и самата шефка на центъра се изпусна пред мен, че залата въобще не е обзаведена. Говоря в минало време, защото след нашата намеса и отправената ни молба до общината да получим залата тя беше спешно преобразувана в психологически кабинет с ясната цел помещението да не бъде предоставено на хората, страдащи от множествена склероза. След тези нагли действия от страна на общината решихме да направим собствена проверка и установихме, че двата уреда са преместени в друга зала, в която продължават да стоят напълно безполезни, а за да бъдат прикрити част от нередностите, видяхме, че към тях са прибавени още няколко уреда, въпреки че според изискванията за оборудване на зала за гимнастика и те не отговарят на нужните критерии. Да не говорим, че в общинския център няма назначен кинезитерапевт, който да раздвижва децата и да дава правилния комплекс от упражнения спрямо индивидуалните им нужди, а липсата на такъв специалист автоматично отнема правото на този център да има такава зала за гимнастика. В конкретния случай децата, доколкото въобще някое от тях идва, биват оставяни да тренират сами, без никакъв контрол на специалист, а това е аморално и абсурдно. По начина, по който общинският център функционира в момента, той е в пълно нарушение на наредбите и законите според методиката за условията и начина на предоставяне на социалните услуги за рехабилитация на деца и младежи.
– Кога поискахте от общината тази зала и как се развиха преговорите?
– Беше в началото на есента миналата година, когато предложих дори аз да обзаведа залата и да я ползваме по график с общинския център. Отговорът на Елена Стойкова, която отговаря за всички центрове в общината, беше, че не могат да ми дадат залата и по-добре аз да прехвърля хората си при тях. Отговорих й, че това няма как да стане, защото те не предлагат кинезитерапия, а нашите хора, които са на възраст между 30 и 60 г., се нуждаят от нея. Повече от 15 години се занимавам с болни с множествена склероза, които в Благоевград са повече от 100 души и знам от какво се нуждаят. През годините по различните проекти съм имала освен психолог и социален работник, задължително и до 2-ма кинезитерапевти, така че дейността ни е немислима без тях.
– Какво конкретно провокира конфликта Ви с г-жа Шопова?
– През последните 2 години тя многократно ме е приемала в предварително уговорен час. Винаги обещаваше помощ и се усмихваше, макар че до момента единственото, за което общината ми е помогнала, бе поставянето на рампата за инвалиди – нещо обаче, което дължа единствено на добрата воля на главния архитект Васил Тинчев. Миналата година, когато отидох при нея с молбата за залата, пак обеща да помогне до 3 дни. Изчаках не 3, а 20 дни, и тогава пуснах официално писмо до общината, но тя отказа да го приеме. Съветничката Злата Ризова предложи да го разгледат на сесия. Поканих Ризова да дойде да разгледаме заедно общинския център, за да придобие представа за какво става въпрос, и отидохме. Шефката на центъра обаче отказа да ни пусне – първо трябвало да попита пряката си началничка г-жа Бербатова. Звънна по телефона, поговори с някого, после ми даде аз да говоря и тогава чух гласа на г-жа Шопова, която ме попита какво правя там. Казах й, че като всеки гражданин и аз имам право да разгледам центъра. Отговорът й беше: „Ти си имаш твои помещения, сега пречиш на работата на специалистите”. Поисках й официално разрешение да влезем все пак в центъра, а Шопова ме заплаши, че от утре щяла всеки ден да ми праща проверки. Освен проверяващите аз поканих и нея, защото сдружението ни работи прозрачно, нямаме нищо необявено, всяка година си подаваме годишните данъчни декларации, а спонсорите ни са качени на официалния сайт. На следващия ден, в средата на миналата седмица, отидох в общината да си запазя час за прием при г-жа Шопова, за да й връча подписката. Когато тя мина край мен по коридора, я попитах ще ми отдели ли малко време, а нейният отговор беше: „Няма да ти отделя време, достатъчно време съм ти отделила досега, обръщай се към Злата Ризова”. Не можах да разбера защо трябва да се обръщам към съветничката, след като г-жа Шопова отговаря за хуманитарните дейности в общината, но реших да не продължавам повече този абсурден спор.
– На какво базирате твърдението си, че в общинския център няма деца и че част от тях са записани там по настояване на общината, която е осигурила работа на родителите им?
– Аз знам за един такъв случай, но вероятно има още. Казах ви вече, че докато в залата беше „гладиаторът”, там никой не влизаше. До миналата година в центъра се водеха 20 деца, тази година са 35, но самата Елена ми каза, че били взели решение да приемат и възрастни хора. За какво ще ги приемат, след като в центъра вече няма зала за гимнастика – нали тази, която аз исках, вече е кабинет на психолога? Нямат и кинезитерапевт. За да заработят като център, на тях им трябва задължително шведска стена, сензори, парапети за държане по стените, надуваеми топки, проходилки. Та те дори нямат дюшек! А най-абсурдното е, че самата Стойчева преди време ми каза как тази година кметът се канел да открие още 2 подобни детски центъра. Как става това, без преди това да е направил проучване има ли в действителност нужда градът ни от такива центрове и ако има, колко дечица биха могли да се възползват от подобна здравна услуга? Без да бъде направена такава статистика, е неправомерно да се харчат пари от държавата и да се изграждат делегирани центрове с цел да се назначават определени приближени до властта хора на работа, без да има значение дали въпросните центрове изпълняват своята функция за това, за което са създадени, или не я изпълняват.
– Дори няколко деца само да посещават общинския център, каква би била съдбата им, ако Вие получите залата?
– Единият вариант е да останат да ползват обзаведената от нас зала, като направим вътрешен график, другият – те да бъдат пренасочени към Дневен център за деца с увреждания „Зорница” – Благоевград, а всички техни зали да се предоставят на НПО-та като нашето, което ще обслужва над 100 човека от града и околностите. В плановете на нашия Център за рехабилитация на лица с множествена склероза е съвсем скоро да вземем участие и в международни проекти за обмяна на опит, в които община Благоевград има добрата възможност да бъде посочена като партньор на дейността ни, ако окаже съдействие и ни предостави нужното помещение. То ще бъде необходимо и за осъществяване на групови сесии по тези проекти, а без него това не би било възможно. Като цяло сдружението ни ще се бори да бъде променена стратегията на общината да не работи с неправителствени организации, защото така сме възпрепятствани и не можем да предоставяме такива услуги като „външни доставчици на социални услуги”. А до момента не е направен нито един конкурс от община Благоевград, в който да можем да участваме и да получим възможност да предоставяме такива услуги на една много голяма таргетна група в града ни, страдаща от това толкова тежко заболяване, което води до пълна инвалидизация.
Разговаря ИРИНА ПЕНЧЕВА
Центърът за социални услуги на болните от МС в момента се посещава от 60 пациенти, включително и от Карлово
Според специалисти сдружение „МС Свят” разполага с най-модерната в Благоевград апаратура за лечение
