Сбогуване с Валентин Гошев – актьорът и режисьорът от Благоевград, който си тръгва със самотно сърце

„Пуста младост“ – тази песен на Мацуревата група от Банско му беше любимата, не само защото я търсеше за филма „Чужденецът“, отдавна я харесваше, още от тийнейджърските години, но запази причината за себе си. Пееше „Пуста младост, мила мале, не се стига, пуста младост тече като вода. Старост деби, мила мале, старост деби като сенкя“. Споделял е това, когато дълго време тъгуваше за голямата си любов, която загуби в автомобилна катастрофа. Тогава Вальо беше на 21 години. Когато го питат какво е за него любовта, той отговаря: „Две птици, които летят в една посока“. И дълго време търсеше крилото на своята половинка. Валентин Гошев си отиде от този свят преди 2 дни на 59 г.

Погребението на Валентин Гошев е днес от 14.00 часа на Новите гробища в Благоевград, а поклонението – от 13.00 часа в храма на Старите гробища.

Валентин Гошев обичаше да пее, макар това да не беше силната му страна,

и като дете често си пеел в тоалетната, споделя той в едно интервю. Тогава цялата махала разбирала къде е, като чуела гласа му.

Вальо беше добър наблюдател на живота, събирач на човешки истории, които умееше увлекателно да разказва и да превръща в сценирии и филми. Последно дори ми разказа за собственото си заболяване през 90-те години, така, сякаш се е случило на някой друг. За лазерна мозъчна операция, но мислеше, че всичко е останало в миналото. Имал е костно заболяване, характеризиращо се с мозъчна клинична картина, или синдром, който увеличава растежа на костите и до известна степен ги деформира.

„Дори челюста му беше издадена напред и образът му беше по-особен, малко мутренски, интересен персонаж за киното”, споделя брат му, художникът Антон Гошев. „Имаше 10-годишна виза за Америка и беше сигурен, че с тази физиономия може да участва в мафиотски американски филми. И го карах да замине, но беше прекалено привързан към родния си град, към домашната среда. Не искаше да рискува, въпреки че мечтата му винаги е била да бъде актьор”.

Валентин Гошев завършва „Филмова критика” в класа на доц. д-р Мая Димитрова и „Филмова и телевизионна режисура” в класа на проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ. Снимал се е във филмите: „Стъклени топчета”, по сценарий и режисура на Иван Черкелов, в „Пясъчен часовник” на режисьора Георги Дюлгеров, в „Писмо до Америка” на Иглика Трифонова и много други. Той изигра и незабравим образ на бащата, който търси избягалия жених на дъщеря си във филма „Чужденецът” на Ники Илиев. Няма да изреждам всички филми, в които е играл и които е направил като режисьор. Списъкът е дълъг.

Антон Гошев е човекът, който се грижеше до последно за брат си заедно с тяхната леля. В края на януари тази година Вальо се разделя с оперната певица Руми Камчева, с която живеят заедно на семейни начала от 2012 година. Причините те си знаят. На 31 януари Вальо влиза в гастроентерологичното отделение на благоевградската болница, преливат му кръв и се стабилизира. Заминава за болницата в Панагюрище за лъчелечение. Но никога не си е помислял, че това отиване е за последно. „Напротив, надеждата умира последна”, казва Тони. „Вальо имаше много идеи и се надяваше да ги реализира. Надяваше се да организира кастинг за филма „Четвъртък”, по едноименния роман на писателката Здравка Евтимова, за който спечели държавна субсидия от 600 000 лева. Тази новина беше най-големият подарък за 59-ия му рожден ден на 22 януари тази година. Интригата в този проект се заплита около жена на богат бизнесмен, дъщерята на убития пернишки наркодилър Райко Кръвта, който в живота си има син, но във филма е предвидено да бъде дъщеря. За роля във филма Вальо се е договарял с Влади Въргала. С него са стари приятели. Влади му предлага да прочете сценария на филма „Шменти капели” и да си избере сам роля. И Вальо си избира ролята на героя Мирон Зюмбюлев, собственик на хотел „Балкан”. Снимат сериала в Русе. А за филма „Четвъртък” е имал идея кои актьори да покани и за останалите роли”.

Тони добавя, че изкуството и киното са били постоянна тема за разговори помежду им. Правил е филми по свои и по чужди сценарии.

За себе си Тони казва, че дължи на брат си своето образование в областта на изкуството.

Вальо е със седем години по-голям от него и след седми клас го води да кандидатства в паралелката за изобразително изкуство в Националната хуманитарна гимназия. Записва го в класа на художника Атанас Дафинов. Самият Вальо е искал да рисува и напоследък, казва Тони, си купил около трийсетина платна на промоция, за да прави графични пейзажи. От тях дал на художника Спас Цветков да му нарисува картина за филма „Моторът”. „И тя беше готова. Преди ден му я изпратих по вайбър да я види, но не можа да й се порадва”, разказва Тони. „Последната диагноза на лекарите е чернодробна недостатъчност, с ракови разсейки в хранопровода, костите…”.

Вальо обичаше сутрин да пие кафето си в едно квартално кафене до жилището му и да преглежда ежедневната преса. Някои от идеите му идват от вестниците. Така от една дописка във вестник се ражда комедийният му проект „Професия терорист”, който възнамерява да се реализира в старозагорското село Змейово, където има военен полигон и безработицата е 90 процента. Представя си комедийните ситуации, когато тези цветни за него хора ще се включат в учението в ролята на терористи. „И ще бъдат доволни, защото ще им плащат по 20 лева хонорар на ден”, казва Вальо.

Обича във филмите му да има много герои и все различни чешити. Оставил е около 5-6 сценария като нереализирани проекти, но има и завършени, които стоят в папките му и чакат субсидия.

С един от тях кандидатства във филмовия център на БНТ. Нарича се „Царицата на коприната”, където прототип на главния герой е дядо му Христо по бащина линия. Действието се развива след Илинденското въстание към 1910 година. Дядо му Христо е бил гемиджия и е превозвал със сал пътници между двата бряга на река Струма. А там покрай реката навремето е имало много черници и е било развито бубарството. Главният герой във филма носи същото име Христо и е чирак при един чорбаджия. Харесва дъщеря му, но не е богат – дава всичките си пари на своята майка, за да изхранва семейството, защото близките му загиват при Дойран. Чорбаджията го пита: „Ти имаш ли пари, как ще гледаш мойта щерка?”. И, разбира се, не му я дава. Но после побеждава силната любов – отвличат момата. „Сценарият е много интересен”, споделя Тони. „Той е за холивудски филм, но трябват много пари”. Интересна любовна история от началото на миналия век и доста кинаджийска, има персонажи от Франция. Част от нея е истинска, част – художествена измислица. Както и „Моторът” е по частични реални събития. Така обича да работи Вальо.

Разказвал ми е как се е родила идеята за филма „Самотни сърца”. Пътувайки с един микробус за снимки на филма „Писмо до Америка” на режисьора Иглика Трифонова, той споделя с оператора Рали Ралчев хрумката си. Представя си, че героят, който играе в „Писмо до Америка”, е тракторист, ерген и иска да се ожени. Мисли си, какво ли би станало, ако този герой участва в телевизионно предаване за запознанства. Как много жени му изпращат писма, но те не достигат до него… Операторът харесва идеята и му казва да напише сценарий.

Но това се случва няколко години по-късно, след едно неуспешно участие с проект за филм в конкурс на БНТ. Тогава Вальо отново разказва идеята на продуцентите и те му казват да пише. Това е най-бързо написаният сценарий от него – за около една седмица първият вариант е готов. Кани Христо Гърбов за главната роля. И с този филм като сценарист и режисьор Вальо успява да изтръгне от зрителя и усмивки, и въздишки.

Спомням си премиерата на филма „Моторът” в Благоевград. Вальо Гошев успя да напълни киносалона и да развълнува своите съграждани

с една човешка история на фона на събития от края на Втората световна война. Действието се развива в село Бараково. Главните герои са Славчо, който живее там, Вили – от немската военна част, и Евелина – евакуираната софиянка. Момчетата стават приятели, но и двамата се влюбват в Евелина. А тя обича ту единия, ту другия. Финалът е изненадващ и красив.

„Историята е завладяваща, защото показва как приятелството може да просъществува, въпреки годините, разстоянието и независимо от превратностите на историческите събития”, споделя сценаристът и режисьор на филма Валентин Гошев.

Тогава, по време на премиерата, успях да се срещна с оператора и продуцента на филма Иван Тонев, който сподели, че за този проект го провокира енергията на Вальо Гошев. Първо я е разказал така, както само той умее, увлекателно и интригуващо. Семейна история от 1945 година, която по деликатен начин засяга чувствителността на тийнейджърите, и в същото време и на техните родители, защото героите са ученици, но по-късно стават родители. И той като оператор търси портретите на тримата главни герои, чрез които да покаже вътрешната драма на персонажите и емоционално и изобразително да се създадат отношенията между тях.

Може би с портретните характеристики на героите и с пейзажа този филм печели журито на оператарския фестивал в Попово, споделя Иван Тонев. „Моторът” успя да спечели награда и за най-добър филм на Международния фестивал в Шкодра, Албания, в съревнование с 1200 филма от 104 страни.

И тримата главни герои в този филм не са професионални актьори. Руди Евтимов, в ролята на Славчо – сина на кмета на село Бараково, разказа, че това е първата му роля в киното. Роден е в Италия, но живее в София. Явява се на кастинг, защото тогава е карал мотор и с него отива на прослушването. Вальо го харесва за една от главните роли.

Всички в киносалона бяха развълнувани. Тогава, на премиерата, благоевградската публика дълго време аплодира филма и неговия създател. Вальо Гошев ще си тръгне с аплодисменти и сега, по пътя му към небесната киностудия.