Д-р Плачкова завършва Езикова гимназия в родния си град Кюстендил с профил „Английски и испански език”, които използва ежедневно. Завършва медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ с основна база на обучение УМБАЛ „Лозенец“, където започва специализацията си, а от септември 2023 г. е част от Клиника по гръдна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“.
– Д-р Плачкова, защо избрахте да учите медицина? Как се насочихте към хирургията на гърда?
– През по-голямата част от съзнателния ми живот съм се занимавала със спорт. В продължение на 17 години тренирах карате, като 8 години бях титуляр в националния отбор. Преди 9 години защитих майсторска степен I дан черен колан. Въпреки любовта към бойните спортове никога не съм имала планове да се занимавам професионално с това. Искам да съм лекар, откакто се помня. Баба ми по майчина линия е била медицинска сестра и съм прекарала много дни в кабинета с нея. Затова, когато завърших средно образование, нито за миг не съм се колебала в избора си. Относно избора на специалност, хирургията винаги ми е харесвала, тъй като е комплексна специалност – включва диагностика, лечение с видими реални резултати почти веднага и проследяване на пациентите. Предизвикателство е и в същото време – голяма отговорност, а това е качество, което смятам, че притежавам. Избрах да се усъвършенствам в хирургията на гърда, още когато д-р Ваня Митова ми беше преподавател в университета. Тя е причината да се „влюбя“ в тази патология, показвайки ми важността на проблема и необходимостта от специалисти, които да познават детайлно това заболяване.
– Защо избрахте да специализирате точно в Клиниката по гръдна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“?
– Избрах да специализирам именно тук, търсейки ментори, от които да придобия най-пълни теоретични и практически знания и умения в тази патология. В лицата на проф. Иван Гаврилов и д-р Ваня Митова видях точно това и за мен е голяма радост и привилегия да работим в един екип. Освен това болницата е с традиции и изграден авторитет като най-голямото и най-старото онкологично лечебно заведение в България, с най-голям брой болни с рак на гърдата и не мисля, че има по-добро място за специализиране в това направление.
– С коя тема участвахте в XIV научна конференцията по онкология?
– Представих клиничен случай от съдебномедицинската практика, свързан с имплант-асоцииран лимфом на гърдата. Смятам, че темата е интересна, тъй като все повече се увеличава броят на жените с поставени гръдни импланти, а за рисковете, усложненията и проследяването при тези пациентки не се говори много и жените на практика са неинформирани. Дискусията, която породи представената от мен презентация, показва интереса и важността на проблема.
– Какви възможности дава съвременната хирургия на гърда?
– Съвременната хирургия на гърда предоставя изключително много възможности, след като пациентите бъдат адекватно оценени. Отдавна хирургията на гърда не е „мастектомия с аксиларна дисекция“. Имам удоволствието и възможността в Клиниката по гръдна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ да извършваме ежедневно целия набор от съвременни техники за оперативно лечение, подхождайки индивидуално към всеки пациент. Рутинно извършваме органосъхраняващи и онкопластични операции, различни видове пластики с цел реконструкция, включително при необходимост – поставяне на експандери или импланти. Тези операции обикновено се съчетават и с премахване на лимфни възли от подмишничната ямка, независимо дали се извършва сентинелна или аксиларна дисекция. Нашата цел е операциите, които извършваме, винаги да са онкологично и естетически издържани.
– Какви са интересите Ви и какво следва, след като вземете специалност?
– Ракът на гърдата е социално значимо заболяване с изключително висока честота. Пациентите имат нужда от специалисти, които постоянно се усъвършенстват, участват активно в конференции и обучения и подхождат към тях с професионализъм, давайки им надежда, кураж и добри резултати. Всеки ден се старая да бъда такъв лекар и смятам да се развивам в тази посока.
– Доктор Плачкова, кои са най-често срещаните заболявания на млечната жлеза?
– Най-често срещаните заболявания на млечната жлеза, за щастие, са доброкачествените. Сред тях най-разпространена е фиброкистичната болест, която се среща по-често при жени между 20 и 50-годишна възраст. Причината за възникването й се крие в променливите хормонални стимули, настъпващи в женския организъм всеки месец.
– А кои са най-честите симптоми при това заболяване и за какво трябва да следят пациентките?
– Някои от симптомите включват подуване, напрежение или болка в гърдата, задебеляване на кожата или поява на „бучки“. Симптомите могат да засягат както само едната, така и двете гърди едновременно. Най-често оплакванията се появяват преди или по време на менструация. Необходимо е обаче да се знае, че при повечето пациентки с фиброкистична болест не се налага оперативно лечение, а само проследяване на състоянието, размерите и броя на кистите. Най-често това става чрез ехомамография. Ако една киста променя характеристиките си, увеличава размерите си или съдържимото си, следва да бъде извършена тънкоиглена аспирационна биопсия, като аспирираното съдържимо се изпраща за цитологично изследване. При по-големи съмнителни и променени формации може да се наложи и оперативно лечение.
– Говорейки за доброкачествени заболявания, много жени споделят, че имат фиброаденоми. Какво представляват тези образувания и необходимо ли е да се притесняваме?
– Световната здравна организация определя фиброаденома като „дискретен доброкачествен тумор, който се състои от съединителна тъкан и епителна пролиферация“. В своята класическа форма фиброаденомът е едно от най-често срещаните, добре разпознаваеми и сравнително лесно третирани доброкачествени новообразувания. Това е плътен, добре ограничен бенигнен тумор. Честотата му при жените варира от 15 до 23%. Обикновено се диагностицира между 20 и 35-годишна възраст. Има бавно протичане, с изключение на ювенилния подтип, характерен за юношеската възраст, за който е типичен бързият растеж. Независимо обаче от доброкачествения си характер, фиброаденомите не бива да се подценяват. Дори напротив – необходимо е стриктно проследяване и много често – оперативно лечение.
– Ако това са най-често срещаните заболявания на гърдите, кои тогава са най-редките?
– Най-редките заболявания на гърдата са всъщност отделни злокачествени тумори, например лимфоми и саркоми. Противно на очакванията, че лимфомът е заболяване само на лимфната система, съществува и лимфом на гърдата. Той е рядка хематологична неоплазма, която произхожда от лимфоидната тъкан на гърдата, и може да бъде първичен и вторичен. Първичният се идентифицира при липса на екстрамамарен лимфом, докато вторият всъщност представлява метастаза в гърдата. В случаите на съмнение за лимфом прегледът на клиничната история, използването на подходящи техники за биопсия и оценката за множественост, двустранност и отдалечено заболяване са от решаващо значение за диагностицирането и лечението. Пациентите с първичен лимфом обикновено имат по-ранна клинична изява с осезаема аномалия и единична образна находка. Обратно, множествените образувания при по-възрастни пациенти и окултната клинична изява по-често ни навеждат на диагнозата за вторичен лимфом. Саркомите на гърдата пък са много рядка форма на рак на гърдата. По-малко от 1% от всички диагностицирани ракови заболявания на гърдата всъщност са саркоми. За разлика от повечето видове рак на гърдата, които започват в млечните канали, саркомите на гърдата започват в съединителната тъкан. Те обикновено са по-големи при диагностициране в сравнение с други видове тумори на гърдата. Известно е, че някои видове наследствени генетични заболявания повишават риска от развитие на първичен сарком на гърдата. Точно както при другите форми на рак на гърдата обаче, причината за развитието на първичен сарком на гърдата често е неизвестна.
– Какво бихте посъветвали жените, диагностицирани с някои от изброените заболявания?
– С каквото и заболяване на гърдата да са диагностицирани пациентките, необходимо е стриктно проследяване, редовни прегледи и образни изследвания от специалисти и в никакъв случай да не подценяват състоянието си. В днешно време, с наличието на медицински платформи, онлайн консултации и развитието на телемедицината извиненията за пропускане на прегледи са недопустими.
– Ще останете ли в България след специализацията?
– Искам да остана в България, ако ми се предоставят достатъчно условия за професионална реализация. Имам огромно желание за развитие и това много ме мотивира. Искам да знам и да умея много, за да мога да бъда в максимална помощ на българските пациенти. Бих отишла в чужбина, за да науча нещо ново, което да приложа в работата си тук.
