Този месец се навършват 33 години от свалянето на тоталитарния режим и установяване на парламентарната демокрация в България. Демокрация на Христова възраст, но… БЕЗ ХРИСТОС. „Управлявана“ от бездуховни „случайници“ (израз на К. Кеворкян“), персонажи, имитиращи любов към ближния и вяра в Бога. Персони под дулата на камерите несръчно и лицемерно кръстещи се по празници във все по-оредяващите храмове.
Приключваме годината с поредния разтърсван от разпри и скандали парламент. Подобно на предходните, заплашван със скоротечна смърт. Което подсказва: има нещо ИЗНАЧАЛНО СБЪРКАНО в нашенската демокрация. Политическата ни система не просто е в колапс. Тя е тотално изчерпана.
Бодещи очите факти го доказват. От месец-два открито, ядно, упорито се говори: на България е нужен НОВ ДЪРЖАВЕН МОДЕЛ на управление. Естествено, визират президентска република. Случайно!
Идеята шумно подхвърли холограмният лидер на „Има такъв народ“ (ИТН). Анализатори: „Слави Трифонов намери хитър начин да подпомогне влизането в парламента на стопилата се ИТН, искайки референдум за президентска република. Политтехнологът хвърля въдицата към поддръжниците на Румен Радев – политик с най-висок рейтинг към момента“.
Идеята на виртуалния лидер дойде твърде късно. Логиката изхвърли ИТН зад борда на поредния продънен от посредственост, скандали и корупция парламент. Социологическите сондажи са безпощадни: убийствено ниски 10 процента народно доверие!…
И все пак, зад закъснялото медийно внушение на Трифонов се крие нещо по-сериозно? Неприкритото ръмжене срещу идеята за референдум подсказва страха на мастодонтите на статуквото от нарушаване безотговорния комфорт, в който тънат т.нар. народни представители, занимаващи се с прокарване на лобистки закони, многократно кърпещи Изборния кодекс. Парламентарно представените партии се държат не като отговорни политически субекти, а като шайки, театрално джафкащи помежду си ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТНИ. Изразът е на Аристотел…
В търсене генезиса на днешното ни дередже, предизвикало куцукащия дебат за формата на държавно управление,
ДА НАПРАВИМ ИСТОРИЧЕСКА РЕТРОСПЕКЦИЯ,
преглед на минали събития.
Въпросът за президентско управление определено е „хвърляне на камък“ в нечистия гьол, създаден от т.нар. Луканова конституция. Която вместо център за баланс, преднамерено направи от президентството ИНСТИТУЦИЯ-ФИГУРАНТ без реална власт.
Може би това е имал предвид нейният „баща“ – покойният Андрей Луканов. Който на 3 февруари 1990 г., избран за премиер на страната, предупреди: „Ще бъде беда, ако управлението на страната попадне в ръцете на хора без етика и морал“.
Днес знаем: пръв именно Луканов се вписа в собственото си „морално“ предупреждение. От и чрез него стартира на два пъти провалът на БСП. Стартира като Луканова зима, повторен от Виденовата зима на народното неодволство. И „гръмна“ комплексната криза, довела до януарските протести (1995 г.), сринали БСП от власт.
Това, което характеризира периода 1989-1995 година, бе: управляващата на два пъти БСП демагогски имитираше промяна. Имитацията не е движение, а шумно буксуване на място. Наподобява на скоротечно рухналото управление на кабинета „Петков“ и четворната коалиция (ПП, БСП, ДБ и ИТН), извиващо се като „настъпен червей“ от декември 2021 до август 2022 г. Паралел при други условия, но неизбежен. К. Петков и Асен Василев повториха „експеримента“, подобен на онзи при „червения дует” Младенов-Луканов.
Новото! 30-ина години по-късно знамето на промяната се пое не от московски, а от щатски „възпитаници“ (Кирил Петков и Асен Василев).
Социално-политическата криза у нас продължи до края на века (1994-2000 г., т.нар. преход, чиято първа част днес влезе в нашенската история като „мутренски времена“. Армията бе съсипана окончателно, икономиката – също, селското стопанство – изтърбушено и окрадено. Почна сривът на образованието, подменено с „платено“, без конкурсно начало. В културата се възцари шоу-чалгата, дето водещо място зае споменатият виртуален лидер на „Има такъв народ“.
В контекста на идеологическото противопоставяне „дясно-ляво“, двуполюсният модел, властващ в държавата през 90-те години на ХХ век, създаде предпоставки за превръщане на СДС в истинска дясна партия. Този процес обаче бе прекъснат след добирането на г-н Симеон Сакскобурготски във властта. С него стартира процесът на създаване на политинженерингови партии. Популистки, от центристки тип. Спекулиращи, т.е. имитиращи, че прилагат хем десни, хем леви идеи. Роди се НЕОЛИБЕРАЛНИЯТ център с обтекаема идеология, лъжлив, представящ се за стожер на парламентарната демокрация. Всъщност се оказа психотронен реактор, перфидно разлагащ държава и гражданско общество.
Именно през новия ХХІ век този център
СТАРТИРА С ЧУДАТ ЕКСПЕРИМЕНТ –
този на „царя“, както угоднически наричат г-н Симеон Сакскобургготски. Употребен в кавички, защото никога реално не е царувал… След Симеон Велики (893-927) в българската история друг Симеон няма…
Мазно, меко, т.нар. цар Симеон ІІ с хрисим тон меко обеща на наивния народ, че „ще оправи страната“ за 800 дни! Теза, вероятно подхвърлена от бъдещия шеф на премиерския кабинет Стоян Ганев. Специалисти припомнят: в англо-саксонската теория на мениджмънта 800 дни (две и кусур години) е време за спасяване от фалит и оздравяване на голяма компания. Няма значение, че държавата е свръхсложен организъм…
И тъй, ВТОРИЯТ ПЕРИОД (2001-2009) започна с идването на власт на третия Кобург. Това бе първото неолиберално управление.
„Мадридският пилигрим“ (израз на проф. Н. Василев, лидер на Алтернативната социалистическа партия, коалиционен съюзник на СДС) дойде у нас изневиделица. Всъщност не любовта към закъсалото отечество, а задкулисни кукловоди доведоха „царя“ от Мадрид. В интервю с Осман Октай на въпрос: „Кой е кукловодът на Симеон Сакскобургготски“, отговаря: „Хора от службите на Държавна сигурност и Москва. Това са зависимости от трийсет години насам, които моделират нашите политико-олигархични кръгове по модела на тези в Русия. Същите докараха Симеон Сакскобургготски от нищото, употребиха го, чрез него кадруваха четири години на всички нива и след това го захвърлиха“.
Как Кобургът се „добра до властта“? „През февруари 2001 г. Конституционният съд постанови, че Симеон Сакскобургготски не е живял трайно в България в предходните пет години, и го отряза от възможността да се кандидатира за президент през същата година. Това доведе до впускането му в политиката, създаването на НДСВ, което спечели парламентарните избори 2001 г. Спечели и БСП, чийто лидер Георги Първанов следващата година стана президент“. А „синият президент“ Петър Стоянов, наивно, усърдно лобирал за „царя“ и даже обещал референдум за монархия, остана „с пръст в устата“.
„Влизането“ на Кобурга в политиката се следеше внимателно на Запад. Няма значение, че начинът на влизането му в политиката бе повече от съмнителен. Без да му мигне окото, излъга премиера Иван Костов, че няма политически аспирации. Дни по-късно обяви своя политически проект „Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ). Лъжата е укорима само за смъртните. Латинският израз „Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика“, оправдава и най-чудовищната измама.
Загадка остана правил ли си е Кобургът тънки сметки за връщане на монархията? Не знаем. Но за имотите – повече от сигурно. Доказа го със скандалните дългогодишни съдебни битки, които води срещу държавата. Битки, които спечели с помощта на корумпирани магистрати.
А какви сметки си правят тогава лидерът на БСП Г. Първанов и „човекът“ на СДС на „Дондуков“ 2, Петър Стоянов! Разбра се по-късно. Но беше късно… Последиците от идването на царствения изгнаник бяха колосални. Кобургът разби двуполюсния модел – „синьо“ (дясно) – „червено“ (ляво). Яви се Център, доминиран от НДСВ. С това залезе „синята идея“. Тогаз никой не предполагаше, че е почнал процес на разлагане на парламентарната демокрация. Процес молекулярен, невидим. Скандалите, наглед по дребни поводи, маскираха протичащите дълбинни процеси на полит-икономическа, морална и личностна деградация и корупция.
Истината! Завръщането на царствения изгнаник бе операция на Държавна сигурност. Разбра се по-късно. Но беше късно… Първият факт бяха данни за зависимости на „монарха“ от Държавна сигурност години преди Промяната. Подобно героя на Достоевски от великолепния роман „Игрок“ („Играч на рулетка“), страстен играч по европейски казина и особено в Монте Карло, неговите загуби плаща ДС.
Вторият демаскиращ факт бе скандалната покана, която Кобургът оповести към бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов да възглави специално звено към премиерския кабинет, който да курира (опекунства) тайните структури в държавата. Сайтът „Биволъ“ на 18 юни 2017 г. припомни: „Когато дойде на власт Симеон, назначи Бриго Аспарухов съветник по националната сигурност, но острата реакция от САЩ, от Главната квартира на НАТО в Брюксел и отказът на евроатлантическите партньори да му дадат достъп до класифицирана информация осуетиха тези планове. Ген. Аспарухов стана директор на застрахователната компания „Витоша” АД и в ръководството на фирмите „Дару кар” и „Дару Финанс” на известния като агент на КГБ и ДС Атанас Тилев (Агент Румянцев). А акционер в същата беше именно Симеон, с когото Румянцев е поддържал „тесни” контакти в тъмните години на комунизма. Делата, извършени от правителството на Симеон Сакскобургготски, впоследствие ще бъдат припомнени по други поводи, но едно от тях е особено показателно за сглобяване пъзела на сегашния мафиотско-олигархичен модел на управление в България. Неслучайно неговият кабинет бе наречен „кабинет на Мултигруп“, дискретно управляван от Илия Павлов, паралелен спонсор и на шоумен № 1 на републиката Сл. Трифонов.
Но „Биволъ“ премълча по-тежък компромис на „царя“. Независимо че публично афишира безрезервна подкрепа за ОДС, той трябваше „да плати цената“ за получената власт. Компромисът касаеше президенството. Дни преди да оповести влизането в политиката, „царят“ на секретна среща увери Ив. Костов, че не храни политически амбиции. Подкрепен от „телешкия възторг“ на народа, Кобургът взе властта. Това предопредели поражението и горчивия залез на СДС. Последователно синята коалиция юли 2001 г. губи контрол над „Дондуков“ 1, а на 22 януари 2002 г. – и върху „Дондуков“ 2. Там влезе лидерът на БСП Георги Първанов.
„Когото Бог иска да погуби, първо му взима главата“. Печален герой на латинската мъдрост стана „синият президент“ Петър Стоянов. Загубил двубоя с Първанов, унизително сглупи и стана депутат. За благодарност към Кобурга-премиер с указ от 8 януари 2002 г. Петьо Стоянов повиши бившия бодигард на Кобурга и главен секретар на МВР Бойко Борисов в звание генерал-лейтенант. Става две седмици преди П. Стоянов безславно да напусне „Дондуков“ 2. Първанов сръчно пое „щафетата“: с указ от 25 юни 2004 г. удостои бившия майор от запаса Борисов със звание генерал-лейтенант от МВР. Така се „роди“ първият „паркетен генерал“ у нас… Без компетентност, но „специалист по всичко“… Вторият „паркетен генерал“ ще се яви 20 години по-късно – Стефан Янев.
Сетне дойде времето на ляво-либерална Тройна коалиция (2005-2009 г.), в която БСП „свири първа цигулка“, а НДСВ – „втора“. БСП наложи за „жълтоуст“ премиер безличния галеник на Първанов С. Станишев. Който, за „благодарност“, по-късно ще изключи благодетеля си от БСП! Тройната коалиция се оказа гибелна за НДСВ. За 2-3 години „жълтият продукт“ посивя и изчезна „яко дим“ от политическата сцена. Но Кобургът постигна целта: върна с лихва царските имоти…
След Тройната коалиция иде времето на нов полит-инженерингов проект. Популистки продукт, ГЕРБ се оказа примитивно, фрапантно влошено издание на НДСВ. Доказа го АВТОРИТАРНОТО управление на бивш „силовак“ от мътните 90-те години. С Борисов почва постоталитарният ТРЕТИ ПЕРИОД, змийски проточен близо 12 години.
Първият кабинет на Борисов бе назначено с Указ № 274 (27.07. 2009 г.). През 2008 г. секретна грама на посланик Нанси Макълдауни разкрива образа на поредния „спасител“ на нацията. Четем нелицеприятни изрази: „недодялана и изменчива фигура“; „експлоатира копнежа за силен лидер“; „демонстрира липсата на изтънченост и простотата си като свои отличителни достойнства“; „майстор на подвеждането и преструвките“. Грамата препоръчва на Държавния департамент: „Ние можем да го насочваме, както и неговата партия ГЕРБ, към по-благонадеждни позиции“.
Във връзка със санкциите, наложени на няколко лица от България по Закона Магнитски, влиятелното британско издание The Financial Times писа „Хватката на силния човек в България отслабва, докато САЩ се борят с корупцията“. И припомня снимките от спалнята на Бойко Борисов, на които се вижда оръжие, кюлчета злато и банкноти от по 500 евро. „Критиците – завършва анализът – определят управлението на ГЕРБ като десетилетие на корупция, приятелски назначения и пропускане на възможностите за икономическо развитие“.
Периодът 2001-2021 г. бе време на компрометирана демокрация. След края на управлението на ОДС следващите 20 години ни управлява БАЛКАНСКА ПАРОДИЯ на парламентарна демокрация. Тя зацикли България. Неолибералната ера почна с лъжеобещаващ премиер-аристократ и приключи с неговия бодигард!
2020 г. летаргията приключи с „лятото на народното недоволство“. „Демонстрациите – пишат медии – срещу правителството на министър-председателя Б. Борисов продължават вече единайсет седмици. Когато по-рано през тази седмица сред протестиращите се появи и евродепутатът от Зелената партия Даниел Фройнд, той беше посрещнат с овации“, се казва в репортаж от София на германската обществена телевизия ARD.
Що стана нататък, за читателя е ясно… Избуяха поредните нови надежди към партия, създадена от двамина харвардски курсанти. В името на ПРОМЯНАТА се стигна до коалиция срещу статуквото (ПП, БСП, ИТН, ДБ). Излъчи кабинет с премиер Кирил Петков. Промяната се оказа Подмяна. Народът безсилно видя
ВИДЯ КОАЛИЦИЯ, ТИП „ОРЕЛ, РАК И ЩУКА“.
Е, орелът се оказа бухал! Нейният провал окончателно срина доверието в парламентаризма и поставя въпроса за смяна на управленския модел. Да, коалициите не бяха цветущи. Но „четворната“ надмина най-песимистичните очаквания.
Де е причината! Изначално позиционирана вляво, ПП „обра“ част от електората на БСП (с безцеремонно огласени леви лозунги). Надясно подяде и електората на центристката „Демократична България“, чиито лидери – особено Хр. Иванов – досадиха със скучната мантра за неработещите съдебна система и обер прокурор Гешев.
Коалиционните съюзници станаха съперници, прикрити врагове. Най-ярък пример „приятелският огън“ между ПП и ИТН. Освен идеологическа несъвместимост, личностна неприязън разцепи коалицията. ПП се оказа неотроцкистки (разрушителен) тип партия, сляпо копираща модела на Байдъновата Демократическа партия. Партия, нямаща нищо общо с онази при управлението на великия Джон Кенеди (1960-1963 г.). Прав е анализаторът Боян Чуков: „Продължаваме промяната“ не е класическа партия. Тя е проект, създаден в дадена ситуация с помощта на външен фактор и имащ за цел да вземе властта…“.
Втората партия, понесла най-сериозен урон с участието в коалицията, бе БСП. Лично решение на лидера Нинова, спасяваща собствената си „кожа“. След три поредни избори инкасира сериозен спад в електоралната подкрепа. Б. Чуков: „Нинова ръководи БСП като едноличен търговец и ще откаже още симпатизанти; те вероятно ще отидат при Стефан Янев. А интелектуалният потенциал на настоящото обкръжение на Нинова не може да се сравни с онзи на обкръженията на председателите на БСП отпреди десетина години“.
Три месеца по-късно прогноза Чукова се сбъдна. Паркетният генерал Ст. Янев влезе в парламента, БСП пак регистрира нов спад. Нинова пак не подаде оставка. В търсене оправдание за поредния си лидерски крах, ядно насочи стрели срещу служебния кабинет на президента Радев. Че имитирал борба срещу купения вот и уволнявал кадри на БСП, назначени от нея (като икономически министър) на топли места без ценз и експертиза.
НЕ СИЛЕН ПРЕЗИДЕНТ, А СЛАБ ПАРЛАМЕНТ
Тогава де е „зарито кучето“! Бродещите страхове от президентско управление са, меко казано, преувеличени. При наличие на противоречив и посредствен президент, вече втори мандат тромаво куцукащ във външната и вътрешна политика. Явно причината е другаде. Корени се в тотално компрометирания парламент. Не заслужава името „Народно събрание“, щом представлява под 40% от имащите право на глас. Ако добавим 90-те хиляди гласа, маркирали квадратчето „Не подкрепям никого“, де факто има НЕЛЕГИТИМЕН парламент, неприеман от народното мнозинство. Математически дезавуиран (без доверие) този парламент е „гнил плод“ от твърди ядра и купени гласове. Ползващ се с „доверие“ под 10%. Несъмнен знак за краха на парламентарната демокрация! Дърдорилня, работеща против своя народ.
Невротично-спазматичният избор за шеф на парламента доведе до поредния „случайник“ на най-висшия държавен пост и доказа степента на дискредитация на тоз върховен орган. Изборът на Рашидов доказа, че няма значение кой го оглавява. Делегитимиран, тоз парламент имплицитно (скрито) подсказва отдавна назрелия въпрос за коренна промяна на държавния модел на управление.
Няма как да стане, докато действа сегашният механизъм за изкривяване и влошаване качествения състав на парламента. Поредното „кърпене“ на Изборния кодекс, по инициатива на БСП, роди безпринципна „хартиена коалиция“. Всъщност на хартиената бюлетина ръководството на БСП гледа като на „бездушен адвокат“, който да оправдае провала на лидера Нинова за позорните поражения, свлекли Стогодишната на пето място. Доказа, по вина на „Позитано“, че БСП винаги е била „партия на статуквото“…
Какво следва! Политическите партии търпят развала.
ПАРТИЙНОТО МНОГООБРАЗИЕ РОДИ БЕЗОБРАЗИЕ
След като идването на „царя“ разби двуполюсния модел „БСП vs СДС“, започна дискусия с предпоставено внушение: няма нужда от „ляво-дясно“. Важно е прагматично да работим за България. На мода бяха „юпитата“, доведени от Кобурга. Техен задкулисен ментор (впрочем сетне и на ГЕРБ) стана бивше номенклатурното чедо. Иван Кръстев, от години „дясна ръка“ на Сорос в Източна Европа. Неговата теза: няма нужда от интелектуалци; сега по-важни и по-полезни са експертите. Да, юпитата се оказаха експерти, но крадливи…
На мястото на изчезналото „ляво-дясно“ се яви внесеният отвън неолиберализъм, идеология на брюкселския елит на Евросъюза, безобразно олицетворен във-и-чрез НДСВ. Негови последователи са ГЕРБ и ДБ, афиширани като десни партии-членки на ЕНП. Присвоили си ролята на либерален център, ЕДИНСТВЕН гарант за стабилността на политическата система.
Резултатът: в България действащите политици нямат хабер понятие що е то „ляво“ и що „дясно“. У нас до ден-днешен няма автентична дясна партия. По-горе изтъкнахме как и защо СДС не се разви във дясна партия. Днес популярният израз „градска десница“, визиращ ДБ на Хр. Иванов и ген. Ат. Атанасов, няма нищо общо с дясното. А то по своята същност то е консервативно. Подобно на Републиканската партия в САЩ. Това е неолиберална формация, признак за което е подкрепата на Истанбулската конвенция за „третия пол“. Същият „сатанински печат“ носи и ренегатската Партия на европейските социалисти (ПЕС), доскоро оглавявана от крипто-джендъра Станишев. Неолибералната идеология от две десетилетия властваща в Евросъюза обслужва глобализма и работи срещу нациите, националната държава и култура. ЕНП в огромното си мнозинство е микс от неолиберални формации, боравещи с дясна фразеология.
Тезисът – Борисов „претопил традиционната десница в ГЕРБ“, е лъжа. Мизерно жалък остатък от мощното нявга СДС, оглавен от безлични сини кариеристи с нулева харизма, без реален принос по времето на триумфа на „синята идея”. Ренегатите около Румен Христов продадоха душата си за депутатски постове на бивш „силовак“ от мътните 90 години. ГЕРБ, кресливо популистка партия, няма нищо общо с консервативното дясно. Доказа го самият й лидер. Който публично изказа съжаление, че не успял да наложи приемането на Истанбулската конвенция.
У нас идеологията, става дума за позитивната идеология, е погребана в миналото. Подменена с келепира, маскиран зад приказки за прагматичност.
Днешните политици не познават и не задават въпроса: що е то дясна (консервативна) политика. Сега най-удобно и безболезнено е да се наричаш либерал, при това „национално отговорен“. Нищо че на дело предаваш националните интереси. Както стори премиерът в оставка Кирил Петков, когато на 29 юни подписа работещото против България френско предложение за Северна Македония. Неолиберализмът е антинационалната идеология на глобализма.
„Но каква партия е ГЕРБ?“, пита Цветанка Ризова в предаването по bТV „Лице в лице“ (10.10.2022 г.) бившият здравен министър във втория кабинет „Борисов“ Петър Москов. Той бе от уж реформатор, подхвърлен на Борисов от олигарха Иво Прокопиев и от президента Росен Плевнелиев. Цв. Ризова полуиронично попита: „Но не е ли дясното у нас една абстракция“.
Докторът бе кинжално точен: „ГЕРБ не е дясна партия, а народняшка деидеологизирана партия. Да се твърди, че е дясна, е нонсенс (безсмислица). Москов неслучайно изрази недоволство от рязко променените наляво позиции на Борисов. „ГЕРБ се отказват от дясното, защото отстъпват на лявата партия „Продължаваме промяната“. Т.е., смята д-р Москов, в борба за гласовете на все по-олевяващите избиратели, „това поведение е престъпление за хората, които са вдясно и дадоха гласовете си за ГЕРБ“.
БСП също е „разкрачена“ между „лявото и „дясното“. Още от времето на Станишев, който прие плоския данък. БСП така и не преразгледа тази дясна мярка, обслужваща олигархията и върхушката. Богатите стават по-богати, бедните – по-бедни. Днес „другарката“ Нинова безогледно се афишира като социално загрижена. Същата, която при управлението на Иван Костов като подставено лице игра ролята на „синя приватизаторка“, допринесла за съсипването на националната икономика. Нейният „сив кардинал“ Калоян Методиев също дойде от дясно. Преди да „кацне“ в президенството, бе председател на младежкия СДС. „Как на бърза ръка – пита възмутена читателка – тези двамата промениха коренно идеологията си, никой не разбра. Те разчитат на късата ни памет…“.
Резултатът! У нас няма естествено политическо многообразие, а безобразие. Няма автентично, истинско ляво и дясно. Затуй трябва да се употребява в кавички. Партията на Христо Иванов „Да, България“, спонсорирана от олигарха Прокопиев и от фондация „America for Bulgaria“, не е „градска десница“, както фалшиво твърдят, а е центристка неолиберална формация.
Чудно ли бе, че
„НОВИТЕ ЛЕВИ“ К. ПЕТКОВ И А. ВАСИЛЕВ
влязоха в политиката, и, подобно на Симеоновите „800 дни“, предложиха нова чудата формула на управление на социално-икономическите процеси: „Ще постигаме леви цели с дясна политика“.
Формулата на Асен Василев повдига следващ въпрос. Стефан Попов: „Ако няма да се вдигат данъци, то тогава как, с какви средства, по какъв начин? С какви по-специфични политики? Отговорите са два. Първият не е оригинален, но е в духа на „Продължаваме промяната“ (ПП). Ако корупцията в държавата се свие до поносими нива, а според лидерите на новата инициатива и до пренебрежим минимум, страната ще открие, че всъщност има значителни ресурси, богата е. От нея просто много се краде. Тази диагноза я познаваме от началото на демократичните промени. Тя дори стана лозунг и на най-подозираните в корупция политически организации… Когато всички са против, корупцията се шири надлъж и нашир…“.
Как отлично пасва тази ситуация на една мисъл, чийто автор е италианският учен и политик. Алберто Азор Роза: „Когато е корумпирана демокрацията, е демократизирана корупцията“.
Не става дума само и просто за корупция, а за процеси на криминализация на държавата и гражданското общество. Случайно ли в средата на Борисовото управление (2014 г.) България беше наречена във Foreign Affairs (US списание за международни отношения), мафиотска държава, заедно с Венецуела, Русия, Мексико и др. (днес България фигурира с този „любезен“ епитет и в статията за мафиотските държави в Уикипедия). Така че въпросът е фундаментален.
Това което нашенските „десни“ така и не са разбрали, е:
ИСТИНСКОТО ДЯСНО Е КОНСЕРВАТИЗЪМ.
Не е ли странно, че терминът „консерватизъм“ липсва в речника не само на лидерите на „градската десница“!
Великият държавник ген. Шарл Де Гол в реч „Трите пламъка на Франция“, произнесена в Сент Морис (11 февруари 1950 г.), казва: „Нека бъда чут добре. Франция има три пламъка, трите заедно са оформили по определен начин френската нация и ние трябва да ги носим в себе си и да ги споделяме помежду си. На първо място е това, което наричам СОЦИАЛЕН ПЛАМЪК. Пламъкът на тези, които се борят срещу социалната несправедливост, които искат всеки французин да има своето място и своя дял във Франция, които се стремят хората да запазят своето достойнство… Има и пламък в точния смисъл на думата ХРИСТИЯНСКИ, който в дълбоката си същност е със същия корен като първия. Накрая, има ПЛАМЪК НА ТРАДИЦИЯТА. Това е нещо, което съществува в нашата страна и което трябва да съществува. Ние не можем да изграждаме Франция, отричайки се от миналото всеки ден. Всичко е приемственост. Ние тръгваме от основата на миналото и както казваше Жорес – не ме е страх да го цитирам – отиваме към морето; но пътувайки натам, ние оставаме признателни на нашите извори. Без пламъка на традицията е немислимо изграждането на нашата велика страна. Пламъкът на традицията също е наш пламък“.
Днес нещата у нас са повече от плачевни. В интервю на Карбовски с левия интелектуалец Валентин Вацев последният казва: „Българският политически елит [след 10 ноември 1989 г.] не се състоя. У нас няма елит. Не се създаде. Луканов бе първият русофилски генерал-губернатор на България“.
Е, после в продължение на 12 години дойде друг „генерал-губернатор“, който служеше едновременно на руското посолство и на козяшкото. Американците не му простиха за „руската тръба“, която прокара през страната като продължение на „Турски поток“ към Хърватия и Унгария. Това е актуалният лидер на ГЕРБ.
Една от причините да няма стойностен политически елит се корени в неговия исторически генезис. „Бъдещият политически и културен елит трябваше да бъде преди това „контраелит“ – смята В. Вацев. Такъв, какъвто беше във Чехословакия, Полша и Унгария (от края на 60-те до 1989 година).
И това не бяха появилата се с 30-годишно закъснение невротична групичка около К. Петков и А. Василев, създали с медиен шум и апломб ляво популистката партия ПП. Нито един от тях не бяха на протестите през 2020 година. Не тях биха полицаите, мародерстващи над демонстрантите в „триъгълника на властта“ през лятото на 2020 година.
Нашенската политическа класа е своеобразен гордиев възел от
НЕВЕЖЕСТВО, АРОГАНТНОСТ, РАЗПАСАНОСТ.
Най-страшно е невежеството, което иде от незнанието. „И таз хубава! – казва Мефистофел на Фауст – Туй странно е, признавам, където не разбирам, заповед да давам“. Мисъл, точно описваща страдащия от мегаломания нашенски псевдоелит.
Дебатът, който днес нервно, на пресекулки се води – „за“ или „против“ президентско управление, не е случаен. Макар президентът Радев да мълчи, вицепрезиденът Илиана Йотова открито излезе с позиция, че е за парламентарна република. Самият Радев е наясно: няма как да стане пълноценен обитател на „Дондуков“ 2. След втория мандат няма право на трети. Приказките: ако се смени Конституцията и учреди президентска република, предишните му два мандата се „зануляват“, не отговарят на истината.
Колкото до Радев, В. Вацев е прав: „Българският президент хитрува безделно, на дребно. Той няма способност да изрази тежка дума, върху която да се замислят. Президентът е „зелен чорап“, т.е. не е във и за високата политика“.
Колкото до това ще станем ли президентска република, това едва ли ще се състои. Управляващите, безродни, безлични и бездарни министри и депутати се страхуват от висш надзор и контрол върху техните тъмни дела. Не желаят да им отнемат комфорта на полу- и незаконното експлоатиране на народните надежди и чувства, публичното и тайно крадене на държавни средства и ресурс за лично, семейно, родово и групово обогатяване.
Тям подхожда една мисъл на класика на българската литература Иван Вазов. „Свобода! Истина! Вий, идеали, кога били сте повече унизени? Историйо, не давай свойте листи. Не вписвай в тях на тези дни позора!
НИКОЛА СТОЯНОВ
