Село Стара Кресна /до 1978 година Кресна/ някога е било сред най-личните селища в Пострумието. В административно отношение по време на турското робство е било и център па района: Кресна кале /Кресненска нахия/, което ще рече подобласт. Най-многолюдно е било 1946 г. /след Освобождението/ – 659 души, в 2021 г. вече е под 100 души население, а по време на робството са отминавали и 700 души.
Приема се, че името му идва от черковнославянската дума „кресть” /кръст/, понеже селото е разположено на кръстопът, древният римски път по долината на Струма минава през него и пътят към долината на Струма в Кресненски пролом /запад/ и на изток към Пирин планина. Това уверява и видният етнограф, фолклорист и учител /учил и министър-председателя Александър Стамболийски, участник в Кресненското въстание като секретар на главния войвода Стоян Карастоилов/ Стефан Карчев, чието име сега носи читалището в с. Стара Кресна.
По обследвания на Стефан Карчев се приема, че Стара Кресна ще да е възникнало не на сегашното си място по връхната тераса от лявата страна над Кресненския пролом, а в самия пролом. От археолози се потвърждава, че в м. Габровица /на десния бряг на Струма/ е имало селище от праисторически времена. Може би има връзка между сегашното село с това селище. Известно е обаче, че по-късно /някъде към 12-и век/ и вероятно с име Кресна селото да е било и в м. Раец, през която минавал от много векове древният път по Струма, отклоняващ се от Вия Егнация /Източен път /в Солун.
След заселването в м. Раец поради настъпили гонения от страна на турските власти цялото село се изселва високо в Пирин планина в местността Злата, а като се посмирило времето, се случва ново заселване, но този път с трайна уседналост. Това става върху ридината над Кресненския пролом, през която също е минавал древният римски път, а впоследствие и турски. Селото се разположило в голямо пространство, разделено на над 25 махали, а край основния път били разположени 12 хана. В годините след Освобождението махалите почти изчезват и селото се окрупнява.
СТАРИТЕ СВЕТИНИ НА СТАРА КРЕСНА
Като свято място може да приемем м. Габровица в Кресненски пролом, където са открити останки от праисторическо селище, най-вероятно на което наследник е Стара Кресна. Габровица е включена като обект в античните паметници на Пиринския край. Тук е слизал известният Малешевски път, който е подсичал ниските части на планините Огражден и Малешевска, като началото му е от град Струмица /Македония/. При Габровица пътят вече е в Кресненския пролом и по стар мост /също включен в обектите от античността в Пиринския край/ е поемал в посока Раец и там се свързвал с основния древен път. Малешевският път малко преди да слезе до р. Струма, минава край големи скални масиви, издигнали се величествено над водите на Струма. Виждат се добре от международния път при преминаването на моста при устието на р. Ощавска. Най-любопитното е, че тези скални грамади са известни в сегашно с имената Манастирище и Църквище, а това го защитава и останки от зидове.
Върху скална грамада, надвесила се над Струма повече от 100 метра, останки от зидове от различно време на строителство напомнят най-вече за култов религиозен обект.
Връхната част на скалата е позаравнена, а надолу следват малки скални тераси. Откриват се останки, но добре запазени, от два зида. Първият вероятно е изпълнявал някакви защитни функции, а вторият е от култова сграда. Отбранителният зид и с широчина към метър, изграден е със сив местен ломен камък, споен със сив хоросан. Недоразрушените зидове на сградата очертават квадратна постройка. Любопитното тук е и това, че в зидовете са сплетени обли речни камъни, споени с розов хорасан. Такива камъни по възвишението няма и най-вероятно е да са били извличани с добитък от леглото на Струма. В градежа са използвани и печени глинени тухли.
Специалисти приемат, че останките от зидовете са от църква, строена още към 3-4 век, когато християнството като религия вече е било завладяло тези земи. Сградата е ползвана като църква и по време на робството, а че е била църква, потвърждава и една ниша в пода, издълбана в скалната маса, която се приема за бабтистерий /кръщелна/.
МАНАСТИР „СВЕТИ ПЕТЪР” В КРЕСНЕНСКИЯ ПРОЛОМ
Останките от него и сега личат в Кресненския пролом по левия бряг на Струма, в близост на известния тук като Кривия тунел, отсреща на международното шосе София-Кулата. Основаването му вероятно трябва да се търси още по времето, когато са съществували старите селища в местностите Габровица и Раец, но това не може да се потвърди поради липса на писмени и други сведения. Известно е обаче, че е съществувал по времето на робството. Свято място е бил за населението на Стара Кресна, което е имало достъп до него по път, виещ се сред стръмнините по левия бряг на Струма. Мястото, което е заемал манастирът със сгради и дворна площ, се е простирало на около 3 дка. Не е известно по каква причина е бил построен отдалечен от населеното място. Освен своята религиозна мисия манастирът е изпълнявал и значима стопанска дейност – имал е стада от овце и кози и земеделски имоти. Някъде към 18 век манастирът по неизвестни причини е започнал да напомня за себе си само по останки. Към края на 19 век населението от Стара Кресна го възкресява, като изгражда сред руините му параклис с име „Св. Петър“, повтарящ името му. Още от времето на робството, та докъм 60-те години на миналия 20-и век, традиционният празник на Стара Кресна Петровден е бил честван там, като се стичали, освен кресничани и жители от съседни села – Мечкул, Сенокос, Ощава. На огньове били печени жертвени животни, празнуващите идвали с баници, погачи…
Тези традиционни празници събори за Стара Кресна откъм 60-те години на миналия век за близо 50 години се забравили. Сега възкръснаха, но вече се провеждат с многолюдие в двора на църквата „Св Архангел Михаил“, но винаги с посвещение на манастира и неговия патрон апостол Петър.
ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“
В руини е от Балканската война 1912 година, но и те са потвърждение, че този дом на християнството ще да е бил сред най-величествените из Пострумито по време на робството. Кресничани били предприемчиви люде и в началото на 50-те години на 19 век след западането на манастира „Св. Петър” първенците на селото им се обърнали към турските власти за разрешение да им се позволи да си построят свой молитвен дом. Разрешение било получено чрез специален султански ферман и през 1856 година на около 200 м западно от стародавния римски път в м. Ридо отворила врати за богослужения най-голямата църква в Кресненско и околностите, която приема името „Св. Архангел Михаил”.
Съдбата отредила на църквата „Св. Архангел Михаил“ да даде и първите искри на просвещението, като приютила и местното училище, открито 1867 година от училия в Русия Спас Харизанов от Влахи, изпратен там по поръка на общественика Марин Дринов. Спас Харизанов впоследствие е участник в Кресненско-Разложкото въстание, работи при Руското привременно управление в Горна Джумая /Благоевград/, адвокатства в Дупница, баща е на видния политик Иван Харизанов, на столичния журналист Любомир Харизанов, на Веса Харизанова и така се явява и като дядо на сина и писателя Димитър Димов. Кресненци имали нужда от свое просветно огнище, от хора, знаещи да пишат, четат и смятат, защото на откритите край пътя 12 хана и многото дюкяни и кръчми някой е трябвало да може да им води сметките. Огнена стихия на два пъти е унищожавала църквата „Св .Архангел Михаил“. Първото й опожаряване е по време на погрома на Кресненско-Разложкото въстание от турски войници, завзели селото, като опожарили и ограбили и много къщи. Второто опожаряване пак е от турски войници, но този път при бягството им по време на Балканската война. Сред първото й опожаряване 1878 година селото с дарение и доброволен труд възстановило църквата в предишния й вид, но след второто това вече не било по силите му и от 1912 година е в руини.
По времето преди Кресненското въстание църквата е била използвана и като склад на муниции и оръжие на турска военна част, разположила се в селото.
В гробищата, намиращи се западно от църквата, са откривани надгробни кръстове още от 1454 година. До олтара на църквата личат гробове на служили в нея свещеници. По останките от църквата, а и по спомени на възрасти хора, слушали това от бащите си, се съди, че църквата преди второто й опожаряване е имала прозорци само от южната й страна. Била е с два входа: отзад за жените и от юг за мъжете. Разполагала и с голям църковен терем. Камбанарията е била откъм запад. Свещеническите си задължения тук са изпълнявали по времето на робството Янаки Цветков, Томан Каралийски, а след освобождението отИван Петров, поп Йордан, Яне Костадинов, Григор Янев, Крум Лъджов, Георги Танчев. Основният градивен материал, вложен в църквата, е камък, хоросан и дървени греди.
Вътрешното помещение е заемало 350 кв.м. Предполага се, че на големи празници се е пълнило от по над 1000 богомолци.
Подът на църквата е бил покрит с печени тухли, в стените са били вградени глинени чинии за акустика. Сегашните останки показват, че е бил с размери 22 м дължина и 14 м широчина. За покрива се предполага, че е бил с каменни плочи. Дори и с бледите си останки църквата се представя като един забележителен архитектурен паметник.
ЕВАНГЕЛИЕ СЪС ЗЛАТНИ КОРИЦИ ИМАЛА ЦЪРКВАТА
Историята тук е твърде любопитна. Тя се свързва с първенеца на селото Мицо Стоилков, който, както е известно, е проводил въстаниците от Градево и Брежани към Стара Кресна за първата им битка с настанената в Стара Кресна турска военна част. Той е главният инициатор за възкресяването на църквата след първото й опожаряване 1878 година. Църквата е възстановена 1881 година и от името на селото Мицо Стоилков отива в Рилския манастир, за да измоли църковни треби и учебници и книги за децата в училището. При пристигането му в двора на манастира били доставени сандъци с дарения за манастира от Русия. Игуменът бил уведомен за мисията му, посочил един от сандъците и казал: „Този сандък ще отвориш и каквото има в него, ще бъде дадено в дар на вашия храм“.
Отворил сандък и най-отгоре блеснала една голяма книга със златни корици, обсипани със скъпоценни камъни. Книгата била евангелие и както се говори, е тежала няколко оки. Игуменът се поколебал и не искал да удържи на обещанието си, а да остави този дар в манастира. Хубаво, ама кресненцът легнал върху сандъка, прегърнал го и казал на игумена: „Обещал си. Онзи горе гледа и няма да ти прости”. По разкази в селото евангелието е било в размери 60 на 40 см. За съжаление и то е изчезнало при опожаряването на църквата.
ЦЪРКВА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ /НОВА/
След като не могли да си възстановят старата църква, кресничани близо до нея си построили нова църква със същото име, която ползват за богослужебни нужди и сега е със същото име „Св. Архангел Михаил“. Край църквата растат многовековни чинари и една черница, за която пък се говори, че е още от времето на Четвъртия кръстоносен поход, когато минаващи тук кръстоносци оставяли различни фиданки срещу храни.
Новата църква е вдигната с основни материали камък и хоросан. Покрита е с керемиди. Леко е вкопана в земята. Иконостасът е дървен, с икони по царския, апостолския и празничния ред. Камбанарията е ниска, дървена и отделно от църквата.
Строителството на новата църква е завършено 1918 година. Разполага с пристройка-трем.
ДРУГИ СВЕТИ МЕСТА В СТАРОКРЕСНЕНСКО
Места за святост в района на Стара Кресна са били няколко оброчища. В чертите на селото, когато е било пръснато на повече от 25 махали, и сега се почитат оброчищата “Св. Марена”, „Св. Троица“, Св. Георги“, „Св.Димитър“, „Св. Никола“. В дните на празниците са се водили и църковни служби и се е празнувало. Свети места за Стара Кресна са и два параклиса. Това са параклисът в Кресненския пролом при манастира „Св. Петър”, ползван след западането му, който носи неговото име, и параклисът в Предарската махала.
СТАРОКРЕСНЕНЦИ ПРОГОНВАТ ГРЪЦКИЯ МЕЛНИШКИ ВЛАДИКА И ИЗХВЪРЛЯТ ГРЪЦКИЯ ЕЗИК ОТ ЦЪРКВАТА И УЧИЛИЩЕТО
Паметен ден за Стара Кресна, а и за цяло Кресненско, е денят 22 октомври 1870 година. В този ден поп Томан Милев, Мицо Стоилков, Доню Юруков, Марко Корчев и синът му Лазар и други първенци на селото изгонили посред насъбралите се за църковна служба люде от селото гръцкия мелнишки владика Прокопий. Владиката е бил дошъл да води празничната служба на гръцки език, който никой не го е разбирал. Владиката е опитал да смири недоволството от идването си, но селото застанало твърдо срещу него и му показало пътя към Мелник, по който никога да не се връща. От този ден в цяло Кресненско се отхвърля от църквите служенето на гръцки и ползването на учебници на гръцки език в училищата. Като добавка срещу гръцкия владика въстанало и село Влахи. Там пък местните първенци дори го качили на магаре и му показали също пътя за Мелник, а той бил дошъл да събира владичината…
КАМБАНАТА НА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“ Е КУПЕНА С ГЕРДАН ОТ БОЛНА ЖЕНА
Камбаната е отлята 1937 години от майстор Д. М. Алексиев от София, а на църквата е дарена от Рада Димитрова Серафимова. Тя била тежко болна и обещала да дари гердана си с жълтици, ако оздравее. Но не оздравяла и все пак герданът отишъл в полза на църквата, предаден от майка й Аааза.
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СТАРОКРЕСНИЧАНИ, ДОПРИНЕСЛИ ЗА ЦЪРКОВНИНИ ДЕЛА В СТАРА КРЕСНА.
В големи заслуги не само в богослужението, но и в обществените дела, е поп Томан Милев, участвал и в гоненето на Мелнишкия владика. И сегашните жители на селото не забравят заслугите и на поп Георги, дядо на учителя и водач на ВМОРО в Горноджумайско Георги Кюрчев. Поп Георги завършва живота си трагично. След Илинденско-Преображенското въстание е арестуван и лежи в Еди куле в Солун. След амнистия е освободен. Пътува на кон и към Демирхисар пада от коня, контузва се тежко и умира. В църковните дела в Стара Кресна са с големи заслуги и свещениците Илия Предарски и Георги Попов. Сред тях са и учителите Филат Павлов /прадядо на известните изпълнителки на народни песни сестри Филатови/, Георги Корчев, Атанас Лазаров, Никола Чинков, убитият по време на Илинденското въстание Ангел Благоев, чиято глава, набучена на кол, е била разнасяна от турски войници из селото. Списъкът може да се удължи със Стоица Кривошийски, Георги Янчев и най-вече с Мицо Стоилков.
БОРИС САНДАНСКИ
