С чувството, че с 12 века историческо минало ще ни посрещнат 20-те манастира в Света гора (Света планина), обособили се като своеобразна монашеска република, сред които е българският манастир “Св. Великом. Георги Зограф”, на поклон в Атон се оправяме солидна група поклонници от Кресна.
Пътят в територията на Гърция от ГКПП – Кулата до град Уранополи не е натоварен и със скорост от над 100 км в час се изминава за около 2 часа, но без спиране. Които обаче не бързат, могат да се полюбуват бегло на китни гръцки селища, на прекрасни плажове край водите на Егейско море.
Какво видяла и невидяла групата от Кресна вече е в пристанищния град Уранополи. Следват формалности в митническите служби, издаване на необходимите документи и плащане на такси. Колите са оставени в паркинга, а фериботът чака. На него женски крак не стъпва, че в Монашеската република е забранено от много векове да се допуска в посещение на жени, пък дори и да са царкини и принцеси. Пътуването с ферибот до пристанището на манастира “Св. В. Георги Зограф“ е по-малко от час. Като време това почти не се забелязва, защото очите, ако не се удивяват над съпътстващите фериботи на ята чайки, то ще обхождат постоянно сменящите се изгледи от брега и висините на полуостров Антон и най-вече блесналите като съзвездие църковни и манастирски сгради сред скални грамади и зелени гористи творения.
Навсякъде, където фериботът спира на пристанищни кейове, слизат групи от поклонници. Ето го и пристанището на българския манастир. С кресненската група слизат и други поклонници. От манастира се е погрижили да изпратят две коли. Оказваме се малко повече отколкото могат да поемат колите, та са натоварени багажът и по-възрастните поклонници, а по-младите се оказват в една километрова разходка по пътя за манастира.
След защитната кула и сгради, притежавани от манастира, погледът при пътуването се задържа из надвесени гористи стръмнини, мярват се кипарисови гори, над тях се открояват чисти небесни сияния и изведнъж като в приказка блясва със градите си манастир “Св. Вм. Георги Зограф“.
И нозете стъпват на святата Атонска земя. И всеки е обзет от неизказваемо чувство на одухотвореност, на топлина, на мистичност. Това го е изразявал преди много години и един руски поклонник, който е записал в спомен: ”Какъвто и човек да си, дори и най-грешният, ти ще почувстваш, че те е обзела невидима сила и че оттук насетне животът ти ще навлезе в някакъв нов етап от време”.
Току-що сме обходили с очи част от манастира и околностите му, следва покана за настаняване. На всички са предложени кафе и чай. Не се пропуска една екскурзоводска разходка в разказ за историята на манастира в минало и настояще, а и за правилата на гостуването. Групата от Кресна е настанена по стаи, но преди това всеки оставя дарове, каквито е скътал в сакове и раници. Младен Георгиев се представя с 50 литра вино, Димитър Николов с тенекия сирене, Димитър Георгиев и други пък са с баница и погачи. Оказва се, че всеки се е погрижил със свои дарове, като тези от хранителен вид още при вечерята бяха сервирани по масите.
Умората от пътуването не се оказва пречка и се започва първа обиколка по запознаване с манастира и църквите му “Св. Козма”, “Св. Димитър”, „Св. Йоан Предтеча”, пръснати из манастирските околности. Голямата църква “Св. Георги“ е оставена за посещение при монашеските молитви. Тя е строена 1801 година и е изписана от зографите Никодим, Зограф и Митрофан Зограф. Църквата е в притежание на чудотворна икона Св. великомъченик Георги, ”Пресвета Богородица“, с чудотворност са и мощи на светци. Монашеските служби са два пъти в деня, а в празнични дни има и нощни бдения. Службите траят дълго и наред с монасите почти всички от гостите на манастира не пропускат и ритуалите и по целуване на двайсетина икони. Църквата е с две предверия, изпълнена е с много стенописи и дърворезби.
В първото предверие на църквата впечатляват две големи икони на Шефан (Стефан) Челмаре, войвода от Молдова, и на румънския войвода граф Дракула, когото католиците искат да го представят като някакъв звяр, който пиел човешка кръв. Оказва се, че те са едни от дарителите на манастира и са го опазили в трудни за него времена. По информация на игумена Амвросий и други монаси на манастира били дарени 250 хиляди декара земеделски имоти в Молдова и Румъния, като с организирани на тях производства или отдаване под наем манастирът е събирал значими доходи. Това обаче не се отнася за сегашното време, не е ясно и кой и как ги стопанства и чии вече са тези имоти и сегашните български властници би било хубаво да се погрижат за установяването им и евентуално за възвръщането им в собственост на манастира.
Ако се надникне в манастирската кондика, дарителят Шефан Челмаре се оказва и ктитор по изграждането сградата на манастирската болница, в която сега сме настанени и се ползва като хотел, но в миналото в нея са лекувани по 250-300 болни. За възстановяването на сградата и превръщането и в приемна българските власти са броили над 2 милиона евро. Дарител се оказва и войводата от Молдова Йоан Богдан, син на Шефан Челмаре, който изгражда трапезария за 180 монаси. Освен граф Дракула в дарение се оказва и друг румънски войвода, Александър Алдея, който годишно е предоставял по 5000 гроша. От 1698 година манастирът е във владение и на имението “Киприян“ в Басарабия, дарено от Константин Кантимир, но и неговата съдба е неизвестна и може да се окажа тест за българските власти. Списъкът на дарителите може да се удължи и с молдовския княз Петър, дарил воденица, с руските царе Иван Грозни, Маноил Романов, Александър Михайлович, Фьодор Алексеевич. Като дарител се е вписал и император Никола I, който представил 400 хиляди рубли, използвани най-вече за устрояване на манастирско училище.
Сред дарителите са и българските царе. Щедри са били от към имотни и парични дарения Иван Асен II, синът му Коломан, Иван Александър и Иван Шишман. Стига се и до Борис III. През 30-те години на миналия век той дарявал манастира с парични средства, а и два имота в Пловдив и в София, върху които манастирът е построил свои сгради, от които получавал доходи. Каква е тяхната съдба също е въпрос.
Свои дарители манастирът има и по време на турското робство. Тук като слънце сред звездите изгрява името на Хаджи Вълчо от Банско. Този велик банскалия се приема за брат на автора на “История славянобългарска“ отец Паисий Хилендарски. Търгувал Хаджи Вълчо от Цариград до Виена и понатрупал богатства. Починала обаче жена му и той се обърнал към вярата Божия. Щедрата му десница изсипва хиляди жълтици, с които се изгражда църква и триетажното южно крило на манастира. Към 1758 година той натоварва на 7 мулета цялото си богатство и с 50 души охрана поема път към Света гора и се установява в манастира “Св. В. Георги Зограф“. Тук изграденото с жълтиците южно манастирско крило било наречено Банската махала. Освен неговото изграждане, дело на Хаджи Вълчо става построяването и на 6 хана край пътя за манастира. Хаджи Вълчо приема монашески сан. След смъртта му мощите му се опазват в манастирската костница, а образът му в иконен вид стои пред входа на църквата “Успение Богородично“.
В манастира всеки дошъл е посрещан като добър гост. Настаняването е в бившата болница, а сега хотел, но не следва никакво заплащане и няма значение колко време ще се престоява. Безплатно е и храненето, което е без закуска, с ранен обяд и ранна вечеря и е заедно за монаси и гости. Трапезарията е просторна. Всяко хранене е съпътствано с ритуал. Всички застават край масите и стоят прави при една доста дълга молитва в чест на Бога и щедрата храна, която е осигурил. При свършване на молитвата се сяда като под строй. Започва храненето, но то е с определено време и щом като свърши, под даден знак всички стават и прекратяват храненето си, дори и тези, които не са си дояли. Манастирските вкусотии, а и даренията от храна и напитки се разпределят и подготвят в манастирската магерница, в която има и казани, в които са готвени в миналото порции за по над 1000 души.
След големите богатства на манастира е и библиотеката му, която е притежание на над 25000 тона ръкописна и печатна историческа и друга литература. Нашата кресненска група помоли библиотекаря Атанасий да ни покаже най-ценната от всички книги “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Оказва се, че тя се опазва в специално помещение с желязна врата. Попитахме библиотекаря нужно ли е да се опазва толкова строго. Той сподели, че каквото и да е врата не би била пречка да бъде отключена от добри крадци. Заключената врата е за добрите хора, за да знаят, че щом и заключена, че не трябва и да влизат. Независимо от желязната врата, книгата на Паисий все пак е била крадена. От библиотекаря Атанасий и други монаси разбрахме, че към 70-те години на миналия век е проведена държавна операция на българските власти и по-точно на тогавашната Държавна сигурност с име “Маратон”. От първо главно управление на МВР била подготвена акция да се извади оригиналът, като се замени с дубликат. Акцията била проверена на полк. Христо Маринчев, но не успява.
Но все пак Паисиевата книга е крадена от манастира. Това се случва 1985 година. В манастира дошли като поклонници оперативните работници Иван Генев и Венцислав Агаин. Успели те да отворят тайно вратата, взели оригинала и оставили дубликат. Мисията им завършва в Солун, където предали книгата на Българското консулство, което по дипломатическа поща я препратило в София. Говори се, че до 1998 година ценното книжовно съкровище е било опазвано в сейф на г-л Бриго Аспарухов, като е престояло до 1998 година. По нареждане на президента Петър Стоянов сейфът е отворен и книгата отново се оказва на законното и почетно място в специално помещение на манастирската библиотека. Тук не може да не се добави, че тази библиотека е собственост и на над 500 хрисовула на български царе, върху които стоят златни печати.
За историята на манастира, някогашното му блестящо развитие и сегашното му състояние всяка група може да се възползва и от благия разказ на игумена Амвросий. Такава възможност не подмина и групата от Кресна, която има честта да изслуша благочестивите му беседа не къде и да е, а в манастирската винарна. Дядо Амвросий тук не се поскъпи на щедър разказ, но и на почерпка по желание от различни бъчви, съхраняващи бели и червени вина.
В разказа си дядо Амвросий с болка се спря на незнайните сега дарени имоти от румънските и молдовските войводи към 250 хиляди декара земя, още имоти в Бесарабия, имението “Киприян“ и във възможността да се проследи по юридически път съдбата им и да си ги върне на манастира.
С мъка сподели и за дарените от цар Борис III имоти и построените върху тях манастирски сгради, че се в неизвестност кой ги сега стопанисва и защо да не са си към манастира и евентуално да носят доходи, както е било някога.
Тъжно и любопитно се оказа представянето на гръцката манастирска маслинена плантация от 10 хиляди дръвчета. Това е станало по време на преговорите, водени от Меглена Кунева, в търсене на подкрепа от гръцкото правителство за приемане на България в Европейския съюз. Като ставало въпрос за плантацията, тя била казала, че България смята сега за най-важно да влезе в Европа, а не някакви си маслини.
Разказът на дядо Амвросий отива и към историята на манастира, който е сред общо 20-те манастира в Света гора, като има един руски – ”Свети Пантелеймон“, и всички други са гръцки. Света гора е едно своеобразно обединение, което не е ликвидирано дори и по време на владичеството на Турция, със световно признание е и въпреки че повечето от обслужващата и юридическата ценност се осъществява от Гърция, то не е под гръцка опека.
По разказа на дядо Амвросий основател на монашеското владение тук идва от преди 12 века (885) и е дело на свети Атанасий от Трапезунд. Българският манастир сега е в стопанисване на малко лозарство, овошки, има маслинени градини и друго земеделие, монасите са заети в богослужебни задължения, а за имотите се грижат най-вече азаряни (доброволци ). Някога обаче манастирът е обработвал много имоти, имал е стада, като само за пренасяне на товари били използвани над 150 мулета. Манастирът е бил център на културата с училище и добра библиотека. Болницата му се е изпълвала и до 300 души, нуждаещи се от лечение, като за тях се грижил и медицински персонал. Посещаващите Атонските светини, включително и българския манастир, трябва да са наясно, че в манастирите няма вестници, няма будки за купуване на закуски и разни джунджурии: парите са безполезни, освен ако в някое магазинче не се купи икона или нещо друго от религиозен характер. Света гора е затворена държавица и е под митнически контрол. Обикновено гостуващите на манастира “Св великом. Георги Зограф“ са с престой три дни, но може и при нужда да останат и повече. Понякога морето се бунтува и фериботите не приближават пристанището му. Това се случи и с групата от Кресна, която принудително гостува още два дни и бе изведена с манастирски транспорт по връхната част на Света гора до митницата пред град Уранополи. Това обаче се оказа и една отлична възможност да се види от високо и морето, а и многото долове и ридища, изпълнени с кипариси и други вечни зелени дървета и всичко това, заедно с видното и чутото в манастира, да се опази спомен в душа, сърце и документирано с фотоапарат.
Борис Сандански
