Роденият в гоцеделчевското с. Мосомище Крум Томчев най-сетне получи признание за своята световна титла по натурален културизъм, спечелена в Прага през 2022 г. Тогава той се завърна без официален диплом, въпреки че донесе злато на Испания, където има гражданство след 10-годишна уседналост в иберийската държава. Нашенецът се включи в испанския тим, защото България все още нямаше федерация по този спорт. На почетната стълбичка Томчев развя жълто-червения испански флаг, както и родния трибагреник. Присъствието на българското знаме ядоса президентката на испанската федерация и под нейно давление Крум не получи диплом. „Не се примирих и победих. Тук ставаше въпрос единствено за справедливост. Тя доведе до революция, отнела ми 2 години, в която се борих и постигнах всичко по пътя на дипломацията, а не с крайна мярка, каквато може да бъде съдът. Казвал съм неведнъж, на 21 г. бях на крачка от смъртта, след като се пуснах по плоскостта на емоцията, а не на разума. Търсех бързи резултати, без да има значение как ще дойдат и какви ще бъдат последствията за мен. Иначе казано, злоупотребих с нерегламентирани субстанции – анаболи и стероиди, което никога не съм крил. Беше ми поставена страшна диагноза, но не се примирих, напук на нея аз живея. След 20-годишен труд завоювах световната купа като натурален културист. Тази победа беше моята глътка въздух, моето доказателство, че въпреки диагнозата вървиш ли по пътя си, мечтите се сбъдват. И тогава понесох втория шамар. Състезавах се с испанския отбор, хора с които сбъднах мечтата си. В знак на уважение към тях вдигнах испанското знаме, но по време на награждаването развях и българския флаг. След тази постъпка не съм имал проблеми с никого, единствено с шефката на испанската федерация. Тя се засегна, че вдигнах и знамето на България. Оттам започнаха и проблемите ми. Освен че бях дисквалифициран от отбора, не получих и документите за световната титла. Това не нарани и ядоса само мен. Тази несправедливост нарани семейството ми, приятелите и всички любители на спорта. Благодаря за подкрепата на всички, които ме окуражиха в тежкия момент и ми казаха, че всяко зло е за добро. Не се примирих с несправедливостта, чувствах се длъжен да го направя. Събрах се и започнах нова битка. Битка против системата. Водех я заради всички нас, като нация, като българи и като хора, които не са с нищо по-лоши или второ качество в сравнение с другите нации. Някак сме свикнали, поради една или друга причина, да се примиряваме със случващото се. Та нали съм едно селско момче, какво ли мога да направя, щом всичко се случва на световно ниво? Но не този път, не и аз. Намерих начина, костваше ми много.
Време, средства, нерви. Струваше си. Две години по-късно получих документа. Дипломата вече е при мен. И това не е всичко. Преборих се и само заради несправедливото отношение направих всичко възможно дипломата да ми се издаде като български състезател. Много хора ми казваха, не се ядосвай, това е само една хартия. Да хартия е, но тук не се борех за нея, борех се за вярата ми, за народа, за семейството ми. И България вече има своята световна титла по натурален културизъм. В документите вече притежаваме златната купа. Документът не променя моите знания, нито пък печеля нещо от него, но защитих достойнството на българския спортист, на семейството ми, на народа ми.
Всичко в живота ни има две страни, точно като медала“, коментира Кр. Томчев.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
