Днес, наред с другите светии в календара, отдаваме празника Успение Богородично- може би най-големият и тачен празник на Божията Майка! То се празнува също толкова тържествено, както и самия празник. Това е забележителна практика в Православната църква. Не е тайна, че повечето православни не са и чували, че има отдание на големите празници (Господски и Богородични).
Там пък, където не се служи редовно, а само в неделя и на празник, никой не зачита с богослужба отданието на даден Господски или Богородичен празник.
Всеки църковен празник има предпразненство, същински празник, попразненство и отдание. Предпразненството е обикновено един ден преди празника. Празничният тропар и канонът на празника продължава да се пее през следващата седмицата (попразненство на празника). На осмия ден се прави отдание на празника: службата се извършва по същия начин, както на самия празник и с това празнуването завършва. Има и изключения, едно от които е за Благовещение, защото то е във Великия пост.
Св. свещеномъченик Ириней, епископ Лионски- родом от Смирна (днес Измир в Турция – б.р.), ученик на св. Поликарп Смирненски, проповядвал за Христа и пазил вярата от еретици. След мъчения бил посечен с меч в 210 година при царуването на Септимий Север.
От съчиненията на св. Ириней са съхранени фрагменти, до нас са достигнали в цялост само две: „Опровержение и победа над мнимия гносис“ или „Против ересите“ и „Доказателство за апостолската проповед“.
Св. мъченик Луп († около 273 г.) той живял при царуването на император Аврелиан (царувал от 270 до 275 г., бел.ред.) и бил роб на един господар, но свободник в Христа Господа, в Когото вярвал. Преизпълнен с благочестива ревност, свети Луп разбил бездушните елински идоли, а други хвърлил в морето. Като видели това, нечестивите идолопоклонници се преизпълнили с ярост и се нахвърлили срещу светеца с извадени мечове, възнамерявайки да го посекат, но изпаднали в безумие и сами се посекли един друг. Светецът стоял невредим сред езичниците и им проповядвал словото Божие, преизпълнен с вяра, премъдрост и Божия благодат.
Въпреки всичките си усилия нечестивите не могли да вържат светеца, защото им пречела Христовата сила, която не допускала дори да се приближат до Христовия мъченик. Затова, застанали надалеч, те започнали да стрелят с лъковете си срещу него, но вместо това се поразявали взаимно. А свети Луп, който стоял пред тях като мишена, не само не бил убит, но дори не бил ранен. И тъй като още не бил кръстен и много копнеел за светото кръщение, за да не умре от ръцете на мъчителите като нехристиянин, той се помолил на Господа и веднага от небето върху него се изляла вода. Така светият Христов мъченик приел свише божественото кръщение, в присъствието на всички елини, които го гледали и се изумявали от ставащото, пише „Пик“.
След това Луп се предал доброволно, като непорочен агнец на заколение в ръцете на нечестивите. А те го взели и го отвели при хегемона. Отначало хегемонът се опитвал с ласкателства да убеди светеца да отстъпи от своя Господ и да се поклони на идолите, но не могъл да го прелъсти. Тогава заповядал да го бият без милост с пръчки, а после го предал и на други мъчения, но като не могъл да победи непобедимия раб Христов, го осъдил на посичане.
Свети мъченик Луп преклонил глава под меча и положил душата си за Христа, своя Господ. Верните го погребали с подобаващи почести, а от гроба му се подавало изцеление на всички недъзи и болести, заради светите му молитви и благодатта на нашия Господ Иисус Христос.
