Бившата миньорка Янка Георгиева от с. Мламолово, община Бобов дол, все още приготвя по 200 буркана туршии и лютеници, и по 100 буркана компоти за зимата, въпреки че гони 78 лазарника.
Янка Георгиева и две момичета самодейки от читалището в селото показаха пред съселяните си как се прави домашна лютеница с печени домати и чушки, произведени в градината. Докато бърка лютеницата, Янка Георгиева се впуска в дълъг разказ, който е своеобразна историческа презентация на старите готварски практики:
Първа дегустация на филийка с лютеница – сладкият финал на целия процес
„Помня, когато се появиха първите стъклени буркани през 1956-57 г. Това беше нещо ново, като революция в кулинарията, свързано с туршии и запазване на зеленчуците за през зимата. До този момент туршията се правеше в дървени съдове. Слагаше се само сол и вода в съда. Редяха се чушки, зелени домати, зеле, кервиз… Тогава червените домати не се ядяха от хората, давахме ги на животните. По този начин цяла зима имаше консервирани зеленчуци – без консерванти и съвременна химия. Днес нещата се промениха, зеленчуците се пръскат още в разсадника с химикали, за да растат по-бързо, да са по-едри плодовете… и те не стават за туршия като от едно време – само с вода и сол, защото се скапват. Сега в бурканите лютеница може да стои по няколко години и няма да се развали.
Истинската лютеница се вари в котел като едно време
Всяка година с дъщеря ми слагаме по над 200 буркана с лютеница и туршии, и още 100 буркана компот. От тях пращам и на внука в Италия, който живее там със семейството си. Бог ме е дарил с 5-има правнуци, сега чакам 6-ото правнуче. Зимнина има за всички“, изрежда Янка.
Ивон Иванова и Ивон Асенова помагаха на баба Янка, като така „крадяха“ занаят за приготвяне на лютеница. Всички продукти се смилаха старателно и се слагаха да се варят на огнище, докато се сгъстят. Янка Георгиева не използва теглилки, за да определи пропорциите, слага всичко на око, но накрая всичко е вкусно.
Докато бъркаха лютеницата, помощничките „баяха” на зимнината с фолклорни песни, като създадоха неповторимо есенно настроение. После първи си намазаха филийки с ароматна лютеница, за да преценят как са се справили със задачата.
Любима рецепта на Янка Георгиева е туршия с печени чушки и мед. Изпича чушките, обелва ги и им слага марината – захар, мед, олио, оцет, и ги оставя да престоят 24 часа. След това ги слага в буркани и ги залива с марината. Изварява ги около 10-15 мин.
Янка продължава да разказва за житието и битието си, докато прави зимнината. Още от млада започва работа в кравеферма в селото, след 20 г. напуска и започва работа в „Мини Бобов дол”, на 300 м под земята като машинистка, изкарва готовите въглища на повърхността. Наляга я тъга, като става дума, че мината днес е затворена:
„Мъчно ми е, че затвориха мината. Въпреки че най-близките ми хора починаха от заболявания, свързани с работата им под земята. Аз от млада останах без зъби от мръсния въздух под земята и от тежката работа…
Много млади хора останаха без работа. Някои пътуват до София всеки ден и се връщат в селото, други отидоха в чужбина и нямат намерение да се връщат. Жителите на селото ни намаляха, но такива са времената. Ще правим туршии и за чужбина“, заключи Янка Георгиева.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
