Селските кметове в Кюстендилско да обиколят стопаните и да съдействат за регистрация на домашните свине, такава инструкция получиха първенците от общинската управа на редовното месечно съвещание. „Трябва да бъдем много внимателни, защото африканската чума е по-лоша от шап. Тя се разпространява много бързо и всички животни, които се разболяват, умират”, каза след съвещанието кметът на село Соволяно Пламен Илиев, който по професия е ветеринарен лекар. В населеното място има 42 прасета, които са собственост на 20 стопани. Нито едно от животните обаче не е регистрирано. „Наша задача е да убедим хората да си регистрират животните, да съдействаме тези животни да имат ушни марки. Това е доказателство, че имат документ. При подобни заболявания, когато животното е с ушна марка, стопанинът му подлежи на финансови обезщетения. Държавата заплаща финансова помощ. Със съдействието на Агенцията по храните в най-кратки срокове ще маркираме всички животни по селата. Да им обясним, да се почувстват сигурни”, уточни Пламен Илиев. Той има уговорка с общопрактикуващ лекар, който до сряда на всички животни ще постави ушни марки.
„Моята прогноза е, че тази болест няма да ни отмине. Може би ще мине месец, но ние също сме застрашени. Лошото е, че африканската чума се разпространява много бързо при дивите прасета, а те са с много голяма популация. Имам сведения дори, че нашите диви прасета слизат по населените места. Преди няколко дни е имало и в Соволяно, това означава, че опасността е голяма. Да бъдем бдителни, хората да разчитат на нас, кметовете, защото открие ли се болестта в по-ранен стадий, е по-лесно”, уточни ветеринарят. „Ситуацията за Кюстендилско се усложнява и от това, че градът граничи със Сърбия и Македония”, добави Пламен Илиев. По думите му единствените мерки са маркировка и след това при нужда клане. „Ако се стигне дотам, аз имам и хора, които са готови да съдействат”, обясни кметът.
Тази година той за първи път не гледа в двора си прасета. „Като по чудо се отказахме, но ако имах, щях сега да ги заколя и да ги сложа във фризера”, добави той.
Венета Тодорова, кметски наместник на селата Лелинци и Търсино, се тревожи от факта, че животновъдните обекти в нейните населени места не са регистрирани. „Трябва да научим кой гледа прасета. Затова сега започвам обиколки и да ги моля да направят тази регистрация. Тя обаче е трудна, изискват се много документи. Не мога да кажа дали ще дойде африканската чума, но като гледам как бързо се разпространява… Дай Боже да ни отмине”, коментира Тодорова. В селата има много възрастни хора, гледащи по 1-2 прасета, но и те трябва да ги регистрират.
Румен Чучков, кмет на село Горна Гращица, заяви, че положението с африканската чума в страната е много трудно. „В Горна Гращица имам представа горе-долу колко са прасетата. Знам кои отглеждат животни, останаха по-малко и ми е по-лесно. Има по-големи населени места с махали, там е по-трудно. Нашите задължения е да направим списък на хората, които гледат прасета, за да могат ветеринарните лекари да ги имат. Те със сигурност разполагат с такива, но ще ги подновим. Всяко едно животно е минало през доктор – дали да се скопи, дали да се лекува. Просто го има някъде записано”, уточни Чучков.
В село Горна Гращица се отглеждат 30 прасета. „Няма паника сред хората. Миналата година също имаше африканска чума, не се стигна до масово изтребление, дай Боже и сега да е така”, оптимист е управникът.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
Управниците правят списъци на хората, отглеждащи свине
