По примера на предшествениците си и спазвайки 400-годишна традиция, общинският служител в Благоевград Кирил Николов заравя в земята имане-еликсир, а сега обяви, че търси ценители за вече отлежаващите 35 години узо, мускатова ракия и вино, за да ги извади.
Невероятната история, звучаща като приказка, разказа самият К. Николов пред репортер на „Струма“. В разговора се включи и председателят на Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса – Благоевград подп. Иван Петров, още повече че Николов е член на СОСЗР.
Цялата любопитна история е описана в есе на сина му Васил Николов. Отличникът на випуск 2022 на Седмо СУ – Благоевград с него печели първо място на национален конкурс.
Всичко започва преди 400 години, когато един от прапрапра… дядовците на Кирил поставя в пещера, намираща се в северните склонове на Пирин, край село Сенокос, бъчва с руйно вино. Самото буре било пренесено на части и сглобено на място, цялата външна част е намазана с восък и запечатана с глина, за да издържи хилядолетия. Входът на пещерата бил отново затворен, а в близост засадена лоза, която в наши дни е дълга към 57 метра. Преди години Кирил и синът му Васил поемат грижите за лозата и установяват, че гроздето е с неустоима наслада. Лозата е посадена в скала с идеята да оцелее при пожар, а от семейството са категорични, че след като се е запазила толкова време, значи е чудо на науката и вероятно от институтите по винарство и лозарство биха проявили интерес към генетиката й.
„Знам точно къде се намира пещерата и бурето с вино“, категоричен е към днешна дата Кирил и допълни, че предпочита това имане да остане на място и да не бъде пипано, още повече че еликсир на 400 години е безценен.
Традицията да заравят алкохол продължават и наследниците във фамилията. Така през 1956 г., влизайки в тогавашното ТКЗС, дядо Никола зазидал в специален тайник три дамаджани – две с ракия и една с вино. На сватбата на самия Кирил през 2003 г. отлежалите напитки били извадени и гостите имали щастието и късмета да опитат уникалния еликсир.
Историята със заравянето се повтаря и през 1988 г., когато Кирил Николов поставя в земята ново имане и всъщност продължава делото на своите предци.
„През 1987 г. с помощта на родителите и семеен приятел грък – истински любител и технолог на узото, произведохме 30 л домашна спиртна анасонова напитка. Човекът внимателно беше подбрал специална селекция чисти, висококачествени натурални, благоуханни билки и семена, като анасонът бе потапян за определено време в морето. Алкохолът бе оставен да престои със съставките за 24 часа в ръчно изработен меден казан и бе тройно дестилиран“, разказа Кирил.
Семейството произвежда тогава и 20 литра мускатова ракия и 20 литра вино мерло от презряло ледено грозде. Това само по себе си е уникална технология и процес, при който гроздето се бере в началото на зимата, когато замръзне на самата лоза. След ферментацията виното е преточено три пъти, за да няма утайка. Полученото количество алкохол е запечатано в три бурета, изработени само от сърцевината на вековен дъб. Имането е благословено и заровено в тайници на около 2.5 метра под земята. И за да не разберат хората защо е копано, Кирил посажда на мястото плодно дръвче, което в момента е с диаметър 41 см.
„Така с години тръпнех и се наслаждавах на начинанието си. Радостта ми беше пълна, че и аз, като дядо ми, съм сътворил и оставил едно съкровище в земята, достойно да задоволи капризите дори на цар“, коментира собственикът на отлежалия 35 г. еликсир.
За да не изкушава ценителите, Кирил предпочете да не обявява публично какво е дървото, посадено на мястото. Разкрива само, че както преди 400 години, така и последната „реколта“ се намира в района на Сенокос, където фамилията има наследствен имот. А иначе, ако трябва да се спазва и продължи традицията, то в скоро време и синът Васко също трябва да даде „своя дан“.
Любопитното е, че преди няколко години К. Николов официално се обръща към Митница Югозападна с писмо, в което описва подробно всичко около заровените бурета и алкохола и декларира желанието си да плати акциза.
Той иска и да се разбере колко алкохол има в момента в буретата, тъй като знае, че бъчвите „пият” част от него. Иска още алкохолът да бъде бутилиран в данъчен склад, след което собственикът да може да го продаде на ценители и колекционери.
„Целта ми не бе да съм финансово ободрен. Иде реч да проверя дали и с колко е намалял алхохолът в моите бурета за тези 35 години. Така ще изчисля приблизително и колко вино, вече коняк или както и да го наречем, е останало в бъчвата на прапрапра… дядо“, обясни Николов и допълни, че от Митница Югозападна са му отказали и не са му разрешили да продава еликсира от собствените му бурета. Мотивът е, че алкохолът е за лично и семейно потребление и не може да се продава, като също така няма законова възможност и Николов да бъде възложител в данъчен склад.
След получения отказ Кирил с негови съмишленици от СОСЗР „измислят план Б“.
„Търсим благодетел, или да го наречем спомоществувател, който да ни помогне да разкопаем мястото. Узото, ракията и виното са на дълбочина от 2.5 метра, което означава, че ще ни трябва багер“, обяви подп. Иван Петров, а Кирил Николов бе категоричен, че за разравянето на бъчвата с еликсир ще приготви чеверме или поне печено прасенце и ще почерпи всички присъстващи.
Любопитен факт е, че Кирил е пълен въздържател и не употребява никакъв алкохол, но това не пречи на ентусиазма му и той живо се вълнува какво точно ще намери в буретата, заровени преди 35 години
„Много се надявам и ще се радвам да има и някой професионален, истински ценител, който, като извадим буретата, да дегустира и да каже мнението си за моя еликсир“, каза К. Николов.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Еликсир за царе!