6 хиляди километра на три колела. Семейство от Лондон тръгва през цяла Европа чак до Истанбул в памет на дъщеря си. Младата Емили губи живота си едва на 19 от рядък случай на епилепсия, съобщава Нова телевизия. Една от последните спирки на семейство Самария е София.
Ейми Самария разказва: „Решихме да пътуваме с това камионче или по-скоро скутерче ТУКТУК, защото аз и сестра ми сме наполовина англичанки, наполовина индийки, а Турция е крайната ни дестинация, защото това е мястото където Изтокът среща Запада.
„ТУКТУК всъщност си е скутер, с малко неща по него. Максималната скорост, която развива е 60 км/ч, но това е, ако се движи надолу по хълма и има вятър и се вози само един човек. Когато изкачваме хълм, и сме тримата, достигаме завидните максимум 20 км/ч. Честичко ни се налага да отбиваме, за да могат другите коли да минат. Понякога срещаме и велосипедисти, които са по-бързи от нас. Тук вътре си имаме всички флагчета на страните, които сме обиколили и българското вече е тук, но по тези отпред си личи колко сме пътували. Малко са изстрадали, но при тази висока скорост е неизбежно, но трябва да издържат само още седмица и после ще ги пазим за спомен.”
Рейчъл Самария си спомня: „Изминаваме 6 хил. километра за 6 седмици и минаваме през 21 държави, защото във Великобритания само за седмица 21 души умират от епилепсия. Повечето хора знаят за епилепсията, но не са чували за внезапната смърт, която може да причини. Има много неща, които могат да се направят, за да се намали рискът. Най-важното е да се пият точните лекарства. Например, много момичета спират да приемат таблетките, предписани от лекари, защото често те водят то напълняване, а това е фатално. Затова трябва да се говори, не искаме да плашим хората, просто трябва да се знае. Какво по-хубаво от това да ни виждат и да се усмихват?”
Ейми:”Когато започнахме това приключение бяхме изплашени, не знаехме дали ще се получи. Какво ще е времето, какви ще са пътищата, но сега сме сигурни, че Емили е с нас, усещаме я на всяка крачка, защото вече повече от месец времето е чудесно, всеки ден е слънчев – 28 градуса, а все пак сме средата на октомври, можеше дори да вали сняг. На покрива на нашето високотехнологично возило имаме послание към сестра ми. Тук пише „Гледаш ли ни, Емили”. Това беше нашият начин да я носим със себе си на това пътуване и да знаем, че тя ни вижда”.
Барат обяснява: „Всички в България ни махат, бибиткат, радват ни се. Надявам се, че ще влязат в нашия блог и ще разберат за какво се борим”.
Джеймс остава впечатлен от българските пътища: „Българските пътища са много красиви, машината малко се затруднява, защото през планините е трудно, но иначе е страшно красиво. Малко подрусва де, чува се ей така”.
След София ТУКТУК камиончето ще мине през Пловдив, а следващата, последна спирка е Истанбул. Пътя си през Европа семейството описва в своя блог #tuktuktoturkey.
