Пекарните на сатовчанското семейство са доста кокетни
Сладки бухнали хлябове със сушени плодове ще разпръснат тази Коледа дъх на канела в домовете на стотици българи и испанци в Памплона. Всеки от тези хлябове ще мине през ръцете на Красимира Младенова от сатовчанското с. Плетена и съпруга й Юсуф, който е от съседното с. Слащен.
„Имаме толкова много поръчки, че не знам въобще ще успеем ли да затворим сладкарниците си, за да се приберем у дома при момиченцето ни за празника”, разказа вчера пред „Струма“ гастарбайтерката Краси, с която се свързахме, докато шофираше след поредния уморителен работен ден на път към квартирата, в която тримата живеят.
Младенова е една от малкото българки в Испания, достигнала лукса да работи за себе си. Тя и съпругът й имат 2 собствени пекарни, които функционират и като кафетерии и в тях много често се събират на кафе и печива нашите емигранти.
Краси заминава за Памплона преди 12 г. и няколко години се труди като чистачка по къщи, бавачка на деца и готвач в местен ресторант. На стотици километри от родината тя среща мъжа на живота си – Юсуф, който по онова време работи по строителни обекти, и двамата решават да инвестират събраните до момента пари в собствен бизнес. Купуват първата си пекарна срещу 14 000 евро, а за втората броят 50 000, защото е доста голяма, луксозна и с кокетни масички и столове, които бързо я превръщат в предпочитано място за срещи сред българите в квартала.
Краси и Юсуф работят в малката пекарна, а в голямата са наели две момичета – българка и испанка. „Имам късмет с тези девойчета, защото в Испания е огромен проблем да попаднеш на качествени работници, на младите хич не им се работи, само парите гледат”, споделя Краси, без да предполага, че този проблем далеч не е характерен само за Испания.
Работният й ден започва всяка сутрин в 4.00 часа, независимо дали е делник, или празник. В 5,30 ч. българката вече е в пекарната, надянала работната престилка. По това време пристигат печивата в полуготов вид и веднага влизат в уредите за набухване, втасване и т.н. Накрая започва печенето, а първите вкусотии трябва да са готови за закуска на най-ранобудните българи гастарбайтери и испанци.
„Трудно е, но не се оплакваме, защото работим за себе си”, споделя Красимира. Най-голямата й болка е, че от 12 години за нея няма делник и празник, и винаги е на работа. Само понякога успява да си открадне една седмица през август, за да отскочи до България, но с удвоения наскоро бизнес предполага, че скоро няма и това да й се случи.
Въпреки многото работа за предстоящите празници Краси все пак е успяла да си формулира желанието до Дядо Коледа – да успее да се прибере у дома в светлата част на деня, та да й остане поне един час с 2-годишната й дъщеричка Мелек, преди малката да е заспала. Контактите с малката липсват ужасно много и на двамата й родители – докато те са на работа, дъщеричката им е на детска градина и много рядко се случва да седнат и да си поиграят с нея. Понякога родителите й наемат българка да я гледа за по няколко часа, веднъж дори в Памплона успяла да пристигне майката на Краси, която живее в Плетена, но за тази Коледа Краси и Юсуф твърдо са решени да отделят един следобед свободно време, за да могат тримата да излязат извън Памплона и там малката да си получи подаръците.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
