В красивото и живописно село Слокощица, само на два километра от Кюстендил, в полите на Осоговската планина, е сгушена малка работилница-убежище за майстор Искра, която се занимава със сарачество, и Антон, който е запален по дърводелството, рисуването и реставрирането на мебели. Като горд наследник на такива талантливи майстори дъщеря им Магдалена пък се е посветила на рисуване и правене на бижута.
„Ние сме Стоилови и сме отдадени на тази наша мечта – да си имаме общ проект, в който да творим заедно“, представя семейството си Искра.
Работилницата всъщност е олицетворение на вярата им, че красотата се крие в детайлите и вниманието към природата. За да се превърне тя в това, което познаваме днес, те самите извървяват дълъг и трънлив път. Любовта към сарачеството у Искра всъщност се разпалва по стечение на обстоятелствата. Спешно й се налага да започне работа и постъпва в една фабрика за обувки. Но тъй като й плащат много малко, е принудена да се премести в София. Там пък попада в цех за чанти.
„Мога да кажа, че още от първия миг някак си това много ме завладя. Дори не почивах, а използвах всяка свободна минута, за да се науча на нещо ново, като с времето одобрявах все повече“, разказва Искра за началото на пътя си в този занаят.
Що се отнася до Антон, страстта към дърводелството у него гори от много малък. Дърворезбата винаги му е била на сърце и затова завършва дърводелски техникум, като впоследствие се развива в тази сфера.
Тъй като и двамата не се чувстват достатъчно оценени на работните си места, решават да рискуват и да се пробват да работят сами за себе си. Така първо Антон започва да прави мебели, а на по-късен етап Искра се отдава на ремонти на различни кожени изделия.
Тя не крие, че ремонтите никога не са й били на сърце, защото я ограничават да разгърне потенциала си. Признава обаче, че са й били и голям учител, защото е усвоила знания как да дава втори шанс на продукти, които са станали неизползваеми. Този вид работа и опитът с клиентите се оказва много ползотворен за Искра. Именно тази „школа“ им дава насока как точно да продължат напред с Антон.
Двамата осъзнават, че за тях занаятът не е просто работа, с която да изкарват прехраната си, а е нещо много повече. Това е техният живот и призвание. Така в началото на септември 2017 г. се появява тяхната работилница. Дълго време двамата работят и по индивидуални поръчки за клиентите си. Осъзнават обаче, че хората имат много голямо желание да си направят нещо по тяхна идея, но като дойде време за плащане, не са много склонни да похарчат сумата, на която отговаря реализацията. Макар да не са имали нито една върната индивидуална поръчка, майсторите разбират, че правят прекалено много компромиси със себе си.
Разбира се, отнема им време да постигнат симбиоза, защото естеството на работа е различно донякъде. Ако при мебелите всичко се работи до милиметър, при чанти не е точно така – там може нещата да варират. Веднъж намерили баланса обаче двамата работят рамо до рамо и си помагат непрекъснато, като често комбинират дърво и кожа в продуктите си.
Що се отнася до материалите, Искра си набавя кожи от различни места в Кюстендилския край и по интернет. Когато Антон не прави мебели, които са основно от плоскости, а други дребни изделия, там не използва никакъв нов материал.
„Всичко се рециклира от остатъци, защото за нас е много важно и това да покажем, че може да преизползваме материалите, че може да им дадем нов живот“, категорично е семейството.
В комбинация със златните им ръце, като оръдия на труда използват базови инструменти. Това е шевна машина Pfaff, игла и конец при Искра, докато Антон след винтоверта, разчита основно на дърводелските инструменти на старите майстори, като дървена пила и длето.
Времето за направата на всеки един продукт е относително – обикновено от един час до седмица. Случвало се е обаче върху конкретна идея да работят и няколко месеца. По материали на Lifestyl.bg
