Съветът за електронни медии (СЕМ) формулира какво е препоръчителното екранно време за децата и даде насоки за използването на медийното и онлайн съдържанието.
Целта е да се помогне на родители, настойници, попечители или други лица, които полагат грижи за деца, както и специалистите, работещи с деца от най-ранна възраст, така че екраните да бъдат въведени постепенно в здравословна и подходяща степен, за да не доведат до нарушение на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие, включително тяхното зрение, говор, психо-социално и емоционално развитие.
В най-ранна детска възраст екранното време следва да е възможно най-малко и да се предлага поетапно, а съдържанието да се подбира внимателно и да се избягва ежедневното излагане на екран.
При деца до 2 години не се препоръчва използването на устройства с екрани. За малките между 2 и 5 години – до един час на ден, като времето да се разпределя на интервали, да не се насърчава по време на хранене и преди сън. При по-големите (6 – 12 години) се препоръчват до 2 часа екранно време на ден извън учебната дейност и други образователни занимания, в които детето е въвлечено. Необходим е баланс между времето за медии и други дейности като спорт, разходки сред природата, физическа активност, сън, социални контакти, четене на книги. За тийнейджърите (13 – 18 години) се препоръчва насърчаване на отговорно и балансирано използване на екранните устройства.
Важен аспект е и разстоянието, от което се гледа екрана. Препоръчителните граници са над 40-45 см за телефони и над 3 метра за телевизори.
През последните години се формираха достатъчно категорични научни доказателства, че времето, прекарано пред екранни устройства, може да окаже вреди върху детското здраве и развитие, особено в периода на ранното детство. Този период е от изключително значение за развитието на детския мозък, който учи най-добре през преживяване и пряко взаимодействие с околните и със заобикалящата среда.
Данните сочат за наличие на значителни рискове от прекомерното стоене пред екран, от гледна точка на детското здраве и развитие във всички възрастови групи. Основните рискове от прекомерната употреба на екранни устройства за физическото здраве на детето са свързани с влошаване на зрението и късогледство (миопия); слънчеви алергии (причинени от UV лъчите на телефоните); наднормено тегло и затлъстяване вследствие на недостатъчна двигателна активност; проблеми със съня.
Основните рискове от прекомерната употреба на екрани за психо-социалното и емоционалното развитие на децата са повишена тревожност; депресия; хиперактивност; трудности с концентрацията и паметта; обучителни затруднения и/или понижена мотивация за учене; агресивно поведение и липса на контрол на импулсивността; повишени рискове от пристрастяване към психоактивни вещества; понижени социални умения и невъзможност за създаване на приятелства в реалния свят; понижено чувство за емпатия и умения да се разпознават емоциите на другите; ниско самочувствие, особено в резултат на прекомерна употреба на социални медии; екранна зависимост, интернет зависимост, гейминг разстройство, които могат да улеснят развитието на друга зависимост.
Родителите следва да са активни участници в медийните дейности на децата, например като гледат и/или обсъждат съдържанието заедно с тях. Това помага на децата да разберат и критично да оценят видяното. Родителите имат ангажимент да проверяват препоръчаната възрастова група на медийното съдържание, предаването или видеоиграта.
Родителите е добре да водят открит диалог с децата си. Разговорите трябва да започват с ясни и достъпни обяснения относно рисковете в интернет пространството. Важно е да бъде обяснено на детето, че интернет е едновременно ценен ресурс, но и пространство, към което трябва да се подхожда с внимание. Безразборното кликване върху линкове може да доведе до излагане на неподходящо съдържание, заразяване с вируси и друг злонамерен софтуер или неволен контакт с непознати лица. Детето трябва да разбира, че всяко съмнително действие онлайн може да има последствия.
От съществено значение е да се изгради доверие между възрастния и детето. Независимо какво се случва, най-важното е то да информира незабавно, за да може да се реагира адекватно и да се предприемат необходимите мерки. Това включва и възможността за свързване с Консултативната линия за онлайн безопасност на Националния център за безопасен интернет на телефон 124 123, където може да се получи професионална помощ и съвети за справяне с възникналите проблеми.
Изграждането на критично мислене у детето и поощряването му да задава въпроси също са ключови фактори за успешната му дигитална защита. Родителите не само трябва да наблюдават, но и активно да обучават децата си как да разпознават и избягват рисковете в онлайн пространството и да имат балансирано екранно време.
Фокусът на препоръките е свързан основно с превенция на децата и подкрепа на възрастните, като екраните и най-вече качественото съдържание имат редица ползи в образованието, дигиталната грамотност и достъпа до култура.
