5 месеца след като общините в България бяха задължени да излъчват на живо в интернет сесиите и заседанията на постоянните комисии и да направят скъпоплатената си дейност максимално прозрачна, общинските съветници в Кресна решиха, че граждани могат да присъстват на заседанията, но журналистите се нуждаят от специална акредитация, и то съвсем не е сигурно, че ще я получат.
Въведено е ограничение, че такива акредитации ще получат само представители на пресата, работещи за „добросъвестни медийни организации“. Няма яснота кой в общината ще преценява дали една медия е „добросъвестна“, или не, и на какви критерии трябва да отговарят „добросъвестните“, за да влязат в тази категория.
Журналистите трябва да отговарят и на персонални условия, поставени им от кресненските съветници – да са приели и да спазват Етичния кодекс на българските медии, като отново не става ясно кой чиновник ще ги препитва, преди да им издаде акредитацията, или е достатъчна една обикновена декларация с нотариална заверка, в която журналистът декларира, под заплаха от съдебна отговорност, че е чел Етичния кодекс.
Журналистите, кандидатстващи за медийна акредитация, трябва „да са служители на добросъвестна медийна организация или журналисти на свободна практика, които редовно отразяват въпроси, свързани с дейностите на националните институции и общинските власти в Република България. Освен това журналистиката трябва да бъде основният им източник на доходи“, е изискването на народните избраници.
Администрацията на ОбС услужливо е обяснила какво означава „добросъвестна медия“.
„За да бъде считана за такава, медията трябва: да бъде редакционно независима и да бъде търговска организация без ограничения по отношение на разпространението, да бъде прозрачна по отношение на това как и от кого се финансира и да предоставя информация за дейностите на националните институции на Република България“.
Допълнителни изисквания има за онлайн медиите: уебсайтът им трябва да бъде професионален и да има конкретен, проверим адрес и телефонен номер. Съдържанието на уебсайта пък трябва да отразява „оригинални новини, коментари или анализи, да отразява въпроси, свързани с националните институции на Република България и дейностите на общинските власти, и да се актуализира поне веднъж седмично“.
ОбС предупреждава, че няма да дава акредитации на представители на „хартиени или онлайн публикации с комуникационен или застъпнически характер, на неправителствени организации или организации с нестопанска цел, както и на мозъчни тръстове или групи по интереси“.
Всички искания за акредитация ще се разглеждат от администрацията на общинския съвет, като репортерите трябва да са в готовност да бъде поискана допълнителна информация (например доказателство за работа, трудови договори, доказателство за доход и др.). Администрацията може да се консултира със Съюза на българските журналисти, за да вземе своето решение.
Едната от опциите е за годишна акредитация, но там нещата са по-сложни – „Исканията за едногодишна акредитация подлежат и на проверка за сигурност“. Според автора на тези условия „поради това предоставената информация ще бъде използвана от администрацията на Общинския съвет и е възможно да бъде изпратена на един или повече национални органи по сигурността“.
Ако случайно някой журналист мине през ситото на общинските чиновници и получи заветния документ, проблемите му не свършват – той няма право да публикува снимка на акредитационната си карта в интернет „при никакви обстоятелства“ и се задължава „да не допуска публикуването на снимка или изображение на тази акредитация от трето лице в интернет или в социалните медии“. Последното вероятно е превантивно, за да не би някой недобросъвестен да копира картата и да се промъкне с измама на кресненска сесия.
Въпреки опитите ни да разберем какво е наложило единствено в Кресна да има такъв строг достъп на журналисти до заседанията на ОбС, не успяхме да се свържем с дългогодишната председателка Мая Божинова – вчера през целия ден телефонът й бе без достъп.
Иначе, ако на някого все пак много му се иска да присъства на сесия на ОбС – Кресна, той може да я гледа онлайн, в реално време, защото дори местните съветници се съобразиха с промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които влязоха в сила на 1 юли.
В Благоевградска област най-улеснен е достъпът до сесиите и документите към тях в Банско, а най-небрежно към задължението си подхождат в Гоце Делчев, където последните качени решения на ОбС са от юни, не се публикуват и протоколи от заседанията на комисиите.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
