Близо 300 сезонни работници от Благоевград, Симитли и Петрич се вдигнаха на бунт заради нечовешките условия, при които са настанени във Франция. Наложи се дори намесата на българското консулство, за да могат част от тях да си тръгнат предсрочно за България, без да плащат за пътуването. Повечето от гроздоберачите все още са във Франция и търсят начин за прибирането си, защото нямат пари за билет.
За унизителната ситуация, в която нашенци са изпаднали във френския гр. Реймс, разказа благоевградчанката Весела Тодорова, която изпрати в редакцията на „Струма“ снимки от мястото, където българите са настанени, и клипове от срещата им с организаторката на бригадата – благоевградчанката Маруся Аладжова. Тодорова се оказа сред 17-те щастливци, на които Аладжова платила билета за връщане, и вчера успяхме да говорим с нея малко преди Мюнхен, където групата трябваше да се прекачи на автобус за София.
Ето какво разказа младата жена за гроздобера във Франция, който определи с една дума – ад!
„При наемането ни Маруся Аладжова каза, че поема пътуването ни до Франция, а там ще си плащаме по 10 евро за спане, иначе в стаите имало и топла вода, и интернет. Храната беше наш ангажимент. Не сме сключвали никакви договори с нея – всичко беше на устна договорка, което може би ще събуди интереса на НАП. Аладжова обясни, че ще берем грозде 10-15 дни при добри финансови условия – ще получаваме по 125 евро на ден, независимо от това колко наберем.
Тръгнахме и още в България тя ни прибра по 15 лв. за някаква застраховка, за която така и не получихме никакъв документ. Заминахме на 6 септември и какъв бе ужасът ни, когато ни настаниха в някаква военна база, охранявана от талибани – не разбрах дали са от Украйна или от Полша. Оказа се, че в сградата не само няма топла вода и интернет, ами дори легла няма – някои получиха надуваеми дюшеци, да си ги постелят директно на земята. Топлехме си вода на слънце в шишета на прозорците, за да се поизмием вечер. За капак и токът спря.
Работехме по 10 часа – от 5.00 сутринта до 17,30 часа, при 40 градуса, само с една почивка от 40 минути. След работа имахме право до 19.00 часа да си напазаруваме, след което порталът на базата се заключваше и ние оставахме зад решетките.
И парите се оказаха доста по-малко от 125-те евро, обещани ни от Маруся. Тя и турчинът, с когото работи, ни даваха по 70 евро. Аз говорих с един французин, който ми обясни, че собствениците на лозята плащат по 20 цента на българите на 1 кг набрано грозде, но Маруся заяви, че няма такова нещо. Всъщност парите ги даваше по своя преценка. Някои получихме по 70 евро, други – по 80 евро, на ромите в групата пък не даде нищо, само им обещаваше, че накрая ще бъдат доволни, като им се разплати.
На втория ден се вдигнахме на бунт. Извикахме я, защото тя също е там, макар че не излиза на лозята с нас, а чака на хладно в стаята си да се приберем от работа. Искахме да ни обясни защо сме настанени в такива условия и къде са останалите ни пари, но получихме само обещание, че няма да плащаме за двете си нощувки в базата, и абсурдното обяснение, че законите на Франция не позволявали гастарбайтерите да бъдат настанявани в къмпинги. На всичкото отгоре ни нападна – говорила с нас в България за работа, но не и за условията, при които ще живеем, не ни била обещавала хотел.
Заявихме й, че искаме да се приберем в България незабавно. Обадихме се в посолството ни във Франция и явно те я накараха да плати на първата група билетите за връщане. Това, разбира се, стана пак с нашите пари, които Маруся си беше удържала от заработките ни. Не знам обаче дали ще плати връщането и на останалите, защото много от тях нямат възможност да си купят билет до България, а искат да се приберат.
Предполагам същата е съдбата и на останалите стотина души в групата от Пловдив, Шумен и Стара Загора, които бяха с нас. На мен това ми беше първото отиване на гроздобер във Франция. И ще е последното!“.
М. Аладжова е бивша директорка на „Алианс Франсез“ в Благоевград и преподавателка по френски език в ЮЗУ. През 2015 г. тя и синът й Димитър организираха за пръв път бригада за гроздобер във Франция. Още тогава благоевградчани получаваха по 70 евро на ден и за 9 дни се прибраха у дома с по 630 евро. Въпреки че тогава сезонните работници бяха сключили във Франция договор със собствениците на лозята и всичко звучеше значително по-законно, и тогава имаше оплаквания – главно от това, че посредниците Аладжови им обещали да берат грозде 2 седмици, а всъщност ги освободили на 9-ия ден.
За бригадите, организирани от М. Аладжова в различни винарски райони на Франция, се чу и през лятото на 2020 г., когато един от микробусите й катастрофира тежко близо до Мюнхен и прати в болница двама нашенци, единият от които – благоевградчанинът Атанас Киряков. Тогава се оказа, че пътуващите в буса са били застраховани от служителка на Аладжова погрешно само за 2 дни – по един за отиване и връщане, а не за 4 дни, колкото трае придвижването до Франция и обратно. С грешката фирмата на Аладжова си бе спестила по 3 лв. от работник, защото ежедневната застраховка за пътуване на човек е около лев и петдесет.
Репортер на „Струма” се опита да се свърже вчера с М. Аладжова, за да публикуваме и нейната позиция по казуса, но тя не отговори на многократните ни позвънявания.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
