Основният ни проблем е водата, нямаме канали, няма как да управляваме напояването и съответно да имаме процъфтяващи сектори, категоричен е земеделецът
„Пазар има и той е огромен. Проблемът е във водата. Ако я нямаме, не можем да направим абсолютно нищо”, заяви Павел Стоименов от Симитли, производител на зеленчуци, отглеждани на 10 000 дка площ, както и зърнени култури.
„В страните около нас ситуацията е същата с вноса. В Румъния и Гърция 70% от зеленчуците са внос. Всички тези страни покрай нас, с изключение на Турция, са в абсолютен внос. Цените на стоките се вдигат, защото няма кой да произвежда. Но освен това производителите вече нямат и нужните технологии и добри практики”, обясни Стоименов.
По думите му много скоро цената за килограм лук може да стигне над 2 лева, при картофите също прогнозира повишение в цените.
Основният проблем в сектор „Зеленчукопроизводство” според фермера е свързан с напояването. „Ако нямаме вода, не можем да направим абсолютно нищо. Към момента нямаме канали, вода, няма как да управляваме напояването и съответно да имаме процъфтяващи сектори. Досега не сме и имали цялостен проект за финансиране относно напояване”, обясни той пред Агри.БГ.
Павел Стоименов е на мнение, че на първо място трябва да се осигури достъп до битова вода до къщите на най-малките земеделци – тези с по декар-два земя. „Ако тези хора нямат вода в къщите си, а плащат по 3-4 лева, те няма да се върнат на село. Няма какво да правят там без вода.
На второ място според мен водата трябва да бъде давана с предимство на животновъдите, следвани от зеленчукопроизводители и овощари, и на последно място остатъчната вода да се разпредели между зърнопроизводителите. Вярвам, че това е нещото, което трябва да се мисли за в бъдеще, за да можем ние да развием нашето зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство по достоен начин”, заяви Павел Стоименов.
Действително ние, големите фермери, участваме в обезлюдяването на селата. Но това е процес, който ние не можем да спрем, обаче съвместно можем да започнем да връщаме хората от града към селото”, заяви Стоименов. „Този процес беше започнал още преди да дойде демокрацията. Така че сега се опитваме да възвърнем нещата, за да можем да направим селата по-живи и да живеем по-добре. Виждаме, че получаваме субсидия и за селските райони, но те не се развиват.
Според мен ние, големите производители, сме виновни за обезлюдяването на селата, защото взехме земя и я превърнахме в масиви с обработка само на пшеница, царевица и слънчоглед. Ние не дадохме работни места”, обясни фермерът.
Според него чувствителните сектори у нас могат да се развият, но единствено и само след бизнес план за управление на водите и напояването за период от 20-30 години. „Към момента обаче всичко се прави само на парче”, допълни той.
„Ако всички сектори седнат на една маса и помислят за благото на земеделския сектор и за това накъде трябва да се развива българското земеделие, нещата ще се оправят”, категоричен е земеделецът.
„Зърнопроизводителите не могат да просъществуват без животновъдите, особено защото оттук нататък ние трябва да търсим вътрешни пазари. Външните пазари вече са взети в по-голямата си част от големи производители, като Украйна и Русия. Не на празно в момента се правят огромни коридори за претоварване на зърно. Тези претоварни станции се правят с цел да останат и след войната. Това значи, че Европа се готви да купува евтино зърно и суровини от Украйна. Да не се заблуждаваме, тази тенденция ще се запази и след войната.
В момента получихме информация един коридор, за който са отпуснати 650 млн. евро за проектиране. Той се прави от Украйна през Румъния за Гърция, с цел да се избегне Босфора. Гърция е традиционен наш пазар за зърно, но след като започне да се снабдява със зърно от Украйна, това означава, че потреблението на българско зърно в Гърция ще се намали.
Сега е моментът всички сектори да си подадем ръка и да видим кой е най-добрият вариант за нашето селско стопанство, за да очертаем бъдещето си като производители”, заключи Павел Стоименов.
