Ръководствата на КНСБ и на КТ „Подкрепа“ са решили да свикат в понеделник националните стачни комитети на двете конфедерации заради нагласи за протестни действия, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров на съвместна пресконференция с президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов по проблемите на доходите у нас. Пламен Димитров посочи, че в малките общини, особено в бюджетните системи, нагласите за протести са по-големи, тъй като и заплатите са по-ниски, а и по-трудно се получава увеличение. На пресконференцията беше представено допитване сред близо 19 000 синдикални членове на КНСБ в страната, които са били питани дали са имали увеличение на заплатите през тази година, колко, и какво са готови да правят през есента, за да постигнат някакъв ръст на доходите си. По думите на Пламен Димитров общата картина показва, че приблизително половината от анкетираните са склонни за протести, заявяват го по-решително в някои региони, и то при положение, че три четвърти от синдикалните членове са получили увеличение на заплатата си през тази година между 4 и 15 процента. Независимо от него, те оценяват заплатите си като ниски, на места унизителни, посочи Димитров, цитиран от БТА. Двамата синдикални лидери посочиха, че факторите, които пораждат напрежение, са свързани с „играта“ с класа за прослужено време, неплащането на заплати на някои места, както и ниския размер на доходите. Ще продължаваме своята борба за увеличаване на доходите на нашите работници с всички достъпни и известни механизми, заяви лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Приветстваме политиката на правителството в последните години за увеличение на ръста на минималната работна заплата, като отбелязваме дългогодишния й застой, добави той. Сред предлаганите мерки са въвеждане на необлагаем минимум в размер на МРЗ, въвеждане на диференцирани ставки за ДДС за определени стоки. Пламен Димитров коментира, че България не само е най-бедна, а в страната най-несправедливо се разпределя произведеното – както по линия на първичното разпределение на дохода в предприятията, така и през данъците. На национално ниво за нас е важно правителството да поеме курс на следване на икономиката по отношение на доходите, но не само на минималната заплата, заяви Пламен Димитров. По думите му 510 лева минимална заплата за догодина е недостатъчна, но приемлива стъпка. От КНСБ искат около 920 млн. лева допълнително за разходите за заплати за персонал в бюджетните системи за следващата година, което е още 13 процента към досегашните разходи, които в цялата бюджетна система на държавата, без НОИ и НЗОК, са 7 млрд. 371 млн. лева за 2017 година.
