В началото на новото десетилетие – работодатели, синдикати и държавата ще направят опит да се разберат за общи действия в няколко направления за реформи – бизнес-среда и икономика, енергетика, демография и образование, пазар на труда, трудова миграция и социалните въпроси.
„В 10 часа в понеделник имаме първи кръг от преговори. Правителството ще бъде представено от Томислав Дончев. Ние участваме на ниво председатели на организации. Мисля, че от тази, според нас, добра идея за болничните, се отказаха всички. Това, което е залегнато в споразумението по този въпрос, е да отпадне временната мярка предприятията да заплащат първите 3 дни на работниците. Това би следвало да значи държавата да ги поема. Ще сбъркаме, ако се фокусираме само по тази тема. Тя е една от 40-те. По нея ще има отделен анализ, който е възложен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Изпълнителната власт прави такъв анализ, ние също. Нашата конструктивна цел и стремеж ще бъде да предложим и постигнем съгласие по комплекс от мерки, които да ограничат злоупотребите, без да ощетяват хората”, това заяви в ефира на „Неделята на NOVA” председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
„Тези 40 мерки са трудно балансирани и са в един пакет. В него има постигнати сложни баланси. Такъв например е нашето съгласие да се върнат болничните в НОИ”, заяви президентът на КНСБ – Пламен Димитров.
Васил Велев: Минималната заплата трябва да се договаря между работодатели и синдикати
„Важно е да се има предвид, че говорим за договаряне. Ще е добре, ако успеем да постигнем споразумение, включително и за минимални работни заплати в три категории персонал”, смята Велев.
„Минималната заплата е общовалидна за всички и ще бъде минимален праг. Около нея има други 85 икономически дейности и в тях има по три категории. В различните сектори има работници с минимално образование. Ще има минимална заплата за нискоквалифицирания персонал, за средно квалифицираните и третата – за висококвалифициран персонал”, поясни Димитров.
„Бизнесът е готов да плаща по-високи заплати, отколкото е производителността. Това е от последните няколко години, в следствие на догонващото ни развитие. С този механизъм, който трябва да имаме мъдростта да договорим и съответно да осъществяваме, смятаме, че ще дадем тласък на индустриалните отношения и на социалния диалог в страната. Добрият диалог и добрите индустриални отношения са конкуретно предимство за всяка икономика. Ние можем да договаряме със синдикатите ръст на производителността. Тоест тези спечелени пари дали да ги дадем за заплати, или с част от тях да купим машини, за да може догодина да произведем повече и да получим по-големи заплати. Всичко това, договорено, придобива друго съдържание и става по-устойчиво”, обясни председателят на АИКБ.
Кой яде от баницата на хората? Българската индустрия с най-скъпия ток в Европа
„Нещо, по което очаквам съпротива, е модифицираната ни идея за въвеждане на необлагаем минимум за нискодоходните групи. В разговор с бизнеса стигнахме до общо предложение към правителството да възстановява платения данък за нискодоходните групи. В края на годината част от данъка да бъде възстановяван. Това е компромисното ни предложение”, категоричен е Димитров.
„Газовата борса е по-различна. Изходната точка е различна. Цената на електроенергията, когато заработи борсата, беше сравнително ниска. А сега сме с най-висока цена на електроенергия за индустрията в ЕС. При природния газ е по-различна ситуацията. Имаме сравнително висока цена. Очакваме от борсата да доведе до намаляване на цената на газа, а не увеличаване. От първите дни на тази година отново сме с най-висока цена. През цялата 2019 г. ние сме с втората най-висока цена на свободния пазар в Европа, само в Гърция цената на тока е по-висока. Ние сме проверили. Едно предприятие обаче плаща повече, отколкото същото в Гърция”, каза още Велев.
