„След близо четвърт век начело на един потискащ свободите режим в Сирия Башар Асад избяга, след като бунтовническите фракции навлязоха в сирийската столица Дамаск. Отпътуването на Асад в неизвестна посока е станало в най-голяма дискретност“, пише Франс прес.
Да почнем с кратка
БЯЛО-ЧЕРНА ВИЗИТКА ЗА СИРИЯ.
Държава в Близкия изток, граничеща на югозапад с Ливан и Израел, на юг – Йордания, на изток – с Ирак, и на север – с Турция. На запад бреговете й се мият от Средиземно море. Територията на Сирия е 185, хил. кв. км. Население – 17,3 милиона човека (2022 г.). По данни на The Global Religious Landscape, 92,8 % от сирийците са мюсюлмани, 5,2 % – християни, езичници и атеисти – 2,0 % . Държавен език – арабски.
От 1963 до 2024 г. републиката се намира под властта на партията „Баас“ и нейните съюзници. От 2011 г. в Сирия се вихри гражданска война между привържениците на официалното правителство („Баас“ и Башар Асад) с въоръжёната опозиция, с кюрдите, с Ислямска държава (ИД) и много други групировки с ислямистко направление, съпроводено с чуждестранно военно вмешателство. Плюс военна операция на Русия в Сирия и такава на САЩ и техни съюзници.
Събития, бележещи краха на режима: утрото на 7 декември 2024 г. силите на опозицията влизат в региона Риф-Дамаск от юг и се приближават към столицата на Сирия на разстояние 20 км. Към вечерта правителствените сили напускат града… Официални лица на Египет и Йордания на фона на успехите на сирийската опозиция и възможно падане на Дамаск предлагат на президента на Сирия Башар Асад да напусне страната и да сформира правителство в изгнание.
В нощта на 8 декември Дамаск е завзет от сирийски бойци. Почват да постъпват съобщения за сваляне на правителството. Утрото на 8 декември Израел заема демилитаризираната зона в района на Ел-Кунейтра..
Скоростта, с която режимът падна за по-малко от месец (27 ноември – 7 декември 2024), е невероятна. Притесненията, че превземането на град Хомс ще раздели Сирия на Асад на две части (столицата Дамаск, от едната страна на фронта, лоялната крайбрежна Латакия с руски военни бази – от другата) отпадат до събота: Дамаск се предава само няколко часа след Хомс, и то без съпротива.
„В началото на офанзивата (27 ноември) бунтовниците влизат в ожесточени сражения с правителствените сили, особено в първите два дни, като в боевете загиват десетки бойци и в двама лагера. След това бунтовниците напредват с невероятна скорост, без да срещат значителна съпротива от сирийските военни“ – казва Сирийският център за наблюдение на правата на човека.
От началото на войната през 2011 г. сирийската армия губи половината от 300 000-те си военни в сражения, което я поставя в отслабена позиция пред последния, оказал се фатален за режима бунт. Редица експерти подчертаха в последните дни: „сирийските сили са отслабени и защото нямат действителна подкрепа от техните ирански и руски съюзници“.
За да обясним защо толкоз бързо дойде крахът, нека сравним “скоростта“ на събитията 2024 г. с тези през 2011 г.
Тогава сунитската улица се разбунтува срещу Асад-младши. Това стана част от процес, останал в историята като „Арабска пролет“. Поради покачването на цените на зърното и масовата безработица бунтовете почнаха да кипят в Близкия изток и Северна Африка. На някои места правителствата паднаха в рамките на няколко седмици, на други в рамките на няколко месеца. Рeжимът на Башар Асад обаче оцеля и просъществува почти 15 години. Но не си направи никакви изводи…
Сега обаче на терена „Сирия“ имаше значително повече „външни играчи“, отколкото при бащата на Башар – Хафез ал-Асад (президент от 1971 до 2000 г.), когато властта пое синът му, офталмолога Асад-младши. КЮРДИТЕ почнаха своя собствена игра, но ШИИТИТЕ (второ ислямско течение), този път тясно покровителствани от Иран, християните, друзите и други малцинства отново застанаха на страната на алавитския елит. В същото време най-добри резултати бяха показани не от частите на „официалните“ сирийски въоръжени сили, а от местните милиции в отбраната и частните военни компании в настъплението.
В първия етап на войната основният противник на разнородната коалиция около Асад бяха сили, които Западът определяше като „умерени“ (макар и да не бяха такива). През 2014 г., възползвайки се от частичното поражение на „умерените“ и разкола между тях, на преден план излизат фанатиците от Ислямска държава (съкрат. ИД), Ал-Кайда и други терористични организации.
Септември 2014 г. под предлог за борба със самопровъзгласилия се „халифат“ на ислямистите САЩ и съюзнически самолети влизат във войната, възнамерявайки да постигнат повратна точка в полза на лоялни на себе си сили. Година по-късно (2015) Русия се включва в конфликта. Целта на Москва бе унищожаването на „халифата“ (ИД), за да наклони везните на страната на Асад, още повече че САЩ (поради слабото управление на Барак Обама) не успяха в борбата с екстремистите. Това стана проблем за целия свят, в частност почва серия кървави атентати в Европа. Нека напомним, че 2009 г. Барак Обама получи Нобелов приз за мир въпреки протиоврчивите реакции. Оправдани: 4-5 години п-ксно се роди чудовището „Ислямска държава“.
По това време останките от терористичния ъндърграунд в Северен Кавказ са се заклели във вярност на ИД, а властта на Асад бе доказала своята стабилност. От страна на Русия това бе залог за победителя или по-точно инвестиция в него: ако Сирия на Асад остане, Русия ще получи постоянно използване на военните бази в Тартус и Хмеймим, жизненоважни за логистичната поддръжка на операциите в Африка.
Минават четири години и половина от началото на войната до деня, в който руските ВВС нанасят първите си удари по цели в Сирия. Четири години и половина държавата на Асад устоя успешно и победи. А през 2024 г. скоросмъртно се разпадна за четири дни и половина.
В обяснение неочаквания, мълниеносен крах на режима, да анализираме фактор след фактор.
Най-важен – не само подготвителен – се оказва идеологическият, довел до бясна
РЕЛИГИОЗНА КОНФРОНТАЦИЯ НА ЕТНОСИТЕ
в мултиплеменна Сирия.
За една нощ спекулациите дали след падането на Дамаск Башар Асад може да се е преместил в Латакия, крепостта на АЛАУИТИТЕ, родината на баща му и наследството на клана, където властта му винаги е била поддържана, остаряват…
Кои са алауитите, съставляващи около 12 % от населението на Сирия?
Алауитите са шиитска секта. Въпреки че са сравнително малко на брой в страната, те държат някои от ключовите държавни позиции и поддържат военните сили, които защитават режима от 2011-а насам. Много от техните семейства са загубили близки, които изглежда Асад не може да освободи, докато в същото време продължава да им казва, че иска синовете им да се бият. Способността на Асад да върне тези хора на семействата им бе жизненоважна за запазване на неговите позиции в този важен избирателен район, както и тези пред Иран и Русия…
„От своя страна – пише Politico – също се опасяват, че ако техният единоверец Башар Асад бъде свален, и те ще пострадат. Като разклонение на шиитския ислям аллауитите представляват гръбнака на режима на Асад и заемат висши постове в правителството, армията и разузнавателните служби. През първите години на въстанието те формираха „Шабиха“ – проправителствена милиция, която е отговорна за масови убийства и системни изнасилвания.
Сега сирийският държавен проект ще се опита да възстанови новия силен в Дамаск, 42-годишния Абу Мохамед ал Джолани – фактически лидер на повечето от триумфиращите днес бунтовници. Той се интересува от контрол върху цялата територия на страната, но уж без външна експанзия, тоест претенции към земите на съседите и участие в световната ислямска революция. Дали ще успее или не, е открит въпрос, но неговият проект за Сирия победи този на Асад.
Именно поради краха на този проект въпросът за спасяването на режима на Асад не беше повдигнат от нито един от формалните и неформалните му съюзници. „Няма смисъл да се спасява нечия власт в държавата, ако самата държава е умряла“ – заключават медии… Противно на популярния мит, на първия етап от сирийската война, която продължава от 2011 г., никой също не спаси Асад – нито Русия, нито Иран, нито други външни играчи, защото те са играчи, а не „спасителна служба“ за обречени“.
За шиитите, чиято крепост е Иран, алауитите са събратя-мюсюлмани. За сунитите, които са мнозинство в държавните граници на Сирия, те са по-скоро секта. И по време на Османската империя, и по време на френския мандат, и в независима Сирия след 1941 г. алауитите са били дискриминирани.
Почти единственият социален „лифт“ за тях беше армията, където алауитите в крайна сметка заеха повечето от ключовите позиции. Сирия, както я познавахме до вчера, е рожба на алауитския военен преврат, а Асадови са кланът, който спечели вътрешната им борба.
За сунитите завземането на властта от „сектантите“ беше предизвикателство. По-големият Асад – Хафез, бащата на Башар, оцелява от ислямисткото въстание през 70-те години на миналия век. То започна пет години след като Хафез ал Асад става президент (1971 г.), продължи шест години и се провали поради три фактора – сирийската армия, подкрепата на комунистическа Москва и формирането на своеобразна коалиция от малцинства около алауитите. Това са шиитите, християните, кюрдите, друзите, йезидите, атеистите, комунистите и други национално-политически и религиозни общности на „другите“, които бяха заплашени от изтребление под управлението на ислямистите.
СЛЕДВАЩ ФАКТОР за краха на режима на Башар Асад е задкулисният геополитически сблъсък Русия – САЩ. Да припомним: ако за разгрома на Ислямска държава принос имат сирийските части, предвождани от Сухейл ал-Хасан, то вторият значим фактор са сирийските кюрди. Именно техните въоръжени сили (около 100 000 души) изиграват важна роля за разпада на Ислямска държава. Именно те завзеха столицата на ИД Ракка (14.10.2017 г.).
От краха на САЩ в Близкия Изток при втория мандат на Барак Обама се възползва неочаквано друга военно мощна сила. 2015 година става нещо неочаквано. След предълго отсъствие
ВОЕННОМУ КРЕМЪЛ СЕ НАМЕСВА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК.
След 42-годишно отсъствие от геополитическата карта на Близкия изток се явява нов актьор – руският президент Владимир Путин. Признава го не кой и да е, а бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. В статия, публикувана октомври 2015 г. в „Уолстрийт джърнъл”: „Геополитическата рамка в Близкия изток се разпада, а руските военни действия в Сирия са последният симптом за края на американската роля в поддържането на реда в Близкия изток, който бе установен след арабо-израелската война от 1973 г. Това е геополитическо, а не идеологическо предизвикателство”.
Защо стана така? Къде и какво недооцениха геостратегическите планьори във Вашингтон и НАТО? Защото руските въздушни удари в Сирия са само военен отзвук на щателно обмислена стратегия на Кремъл, която повдига нови въпроси. И, най-вероятно, е прелюдия към бъдеща сухопътна операция с ирански части, военната организация „Хизбула” и др., смятат анализатори. За пръв път от близо половин век янките получават звучен шамар и предизвикателство в смятания за техен подмандатен район Близък изток.
Как става? След редица сериозни поражения в 2015 г. (загуба на градовете Идлиб и Палмира, в края на септември Дамаск се обръща към Москва за военна помощ. На 30.09.2015 г. Русия официално потвърждава прехвърлянето в Сирия на авиационна группировка.
Хенри Кисинджър е от първите, който прозира дълбинната причина за двойната съюзническа намеса на Русия и Иран в помощ на Асад. В цитираната статия в „Уолстрийт джърнъл”, Master Kissinger изтъква: „На повърхността руската интервенция обслужва политиката на Иран на поддръжка на шиитския елемент в Сирия. В дълбочина обаче целите на Русия не изискват неопределено продължение на властта на Асад. Това е класическа маневра на баланс на сили, която цели да отклони сунитската мюсюлманска терористична заплаха от региона на руската южна граница. Това е геополитическо, не идеологическо предизвикателство и трябва да бъде разглеждано на това ниво. Но независимо от мотивацията, руски военни части в региона и участието им в бойни операции – това е предизвикателство, с което американската политика в Близкия изток не се е сблъсквала от поне четири десетилетия”.
След намесата на Русия в Близкия изток, когато е ясно, че не един, а още един играч от клас „А” се явява – Русия, плюс Иран, мощна регионална сила, има две опции: или ще играят разделено: Западната коалиция ще имитира сериозна борба с ИДИЛ, а новата Източна (Руско-Иранска) ще цели пълно изтласкване на държавоподобното чудовище ISIS от Сирия; или двете коалиции ще седнат на масата на преговорите, за да съгласуват операциите срещу ISIS за пълното му унищожаване. Прелюдия към това са започналите в края на октомври дипломатически разговори във Виена.
Русия стана най-големият съюзник на Башар ал-Асад с избухването на гражданската война, както политически, така и военен. Така в началото на конфликта, когато Западът започна да обвинява Дамаск в използването на химически оръжия срещу опонентите си, Москва активно защитава версията, че кадрите от предполагаемата химическа атака са инсценирани. Всъщност вече знаем: обвиненята срещу режима на Асад за използването на химическо оържие са верни.
През септември 2015 г. руската армия започна военна операция в Сирия. Това беше първият случай в постсъветската история, в който руски военнослужещи участват във военни действия извън бившия СССР. Руските войски подкрепиха сирийските правителствени сили в борбата срещу ислямските радикали и терористите от Ал Кайда, Ислямска държава и Джабхат ан Нусра (организации, забранени в Русия). Русия помогна на Асад и лоялните му сили да освободят Палмира и Алепо, руските войски участвт в битките за Дейр ез Зор и Идлиб.
По време на тази кампания Русия придобива военни бази в Сирия – в Тартус и Хмеймим. Според колумниста на Gazeta.Ru, полковник Михаил Ходаренок, сега, очевидно, те ще трябва да бъдат изоставени.
Ключ към скоротечния крах на режима във военен контекст се оказва един личностен казус. Фатално погрешно решен от президента Асад. Ето как диктаторът сам
ОТСЕЧЕ КЛОНА НА СВОЯТА СИЛА – АРМИЯТА.
Става дума за развоя на съдбата на командира на една от най-известните единици от периода на правителствените победи – „Силата на Тигъра“. Това е малка и първоначално частна армия, но по време на войната един командир – Сухейл ал-Хасан – я превръща в легенда. Подобно успехите на частната паравоенна армия „Вагнер“ на Генадий Пригожин в Украйна, доказал бездарието и корупцията на руските генерали около любимеца на Путин – Сергей Шойгу.
За Сухейл ал-Хасан казват, че не губи битки и предпочита тактиката на „изгорената земя“. През спокойната 2019 г. Ал-Хасан реорганизира „Тигрите“ и ги присъединява към сирийските въоръжени сили. Той бързо става популярен след серия забележителни сражения. „Отрядите, командвани от генерал Сухейл ал Хасан, изпълниха най-важните мисии в основни боеве, включително освобождаването на военната база „Квайрес“, Палмира, Алепо, Хама, Дейр Езур, Маядин и долината на Ефрат,“ – го похвали ноември 2017 г. Валерий Герасимов, началник на генералния щаб на руските въоръжени сили. – Всички тези военни действия са извършвани с подкрепата на руски самолети, хеликоптери и друга техника. Основните сили на ИДИЛ бяха победени“.
Ако трябва да откроим личностния принос за победата над Ислямска държава, несъмнено това е ген. Сухейл ал-Хасан. Неслучайно Москва открито го подкрепяше. Но се престара, раждайки завист и опасения в Дамаск. Ген. Герасимов го удостоява със сабя по време на церемония в руската база „Хмеймим“ за неговата „храброст“ по време на операцията. Година по-рано [2016] получава един от най-високите руски военни ордени „Дружба“, а сетне и „Суворов“. Извън Асад, който е с военен чин фелдмаршал и е главнокомандващ на Сирия, ал-Хасан е единственият сирийски военен командир, присъствал на среща с Путин в базата „Хмеймим“ декември 2017 г. по случай победата над ИД.
За разлика от по-улегналия, пардон – боязливо комплексиран Асад – споменават медии – 48-годишният Ал-Хасан неведнъж се е хвалил с действията си за ликвидиране на враговете на режима. Това му е спечелило симпатиите на лоялните на Асад – и, изглежда, и на руския президент. Докато той изнася проповедта си за ярост и огън в периферията на Гута, до него стоят четирима загадъчно изглеждащи войници в пълно бойно снаряжение и маски. Изглежда са част от личната му охрана, осигурена от руснаците.
Руските военни сили в Сирия разпространяват серия от послания, идентифициращи Хасан, командир на т.нар. „Сили на Тигъра,“ като лидер на сухопътните войски, превземащи региона. Посланията гласят: Русия подкрепя Хасан и неговите хора с въздушни удари и осигурени от Русия танкове T-90, БМ-30 „Смерч“ реактивни системи за залпов огън (смятани за едни от най-смъртоносните в света) и балистични ракети „Точка“. „Ще осигурим необходимата въздушна подкрепа на силите на бригаден генерал Сухейл ал-Хасан… Имаме пълно доверие в способността им да изпълнят мисията,“ заявява в официалната Facebook страница на военновъздушната база „Хмеймим“ в Западна Сирия Александър Иванов, говорител на разквартируваните там руски сили.
„Как ще приключи всичко това за Ал-Хасан? – медии задават въпрос. – Москва може и да го харесва, но противниците на режима на Асад твърдят, че „Тигърът“ – могъщ и популярен партньор на руснаците – може да се окаже твърде успешен, за да оцелее.
Режимът на Асад според тях вероятно ще се опита да го елиминира, като ще хвърли вината за това върху „терористите“ – каквато е била съдбата на мнозина в режима, опитали се да засенчат блясъка на главнокомандващия“.
Кой диктатор би търпял един генерал да бъде по-популярен от диктатора! В случая „Ал-Хасан“ ролята на инструмент за „препъване“ харизматичния генерал играе най-малкият брат на Асад – Махер.
Завиждащ на военните успехи на ген. „Тигър“, ген. Махер ал-Асад е командир на елитната Четвърта бронетанкова дивизия на сирийската армия, която заедно със сирийското военно разузнаване формира ядрото на силите за сигурност на Сирия.. Също така е член на Централния комитет на сирийския регионален клон на управляващата партия БААС.
Махер е описан от анализаторите като предпочитащ Иран (за разлика от Русия) като играеща най-голямата роля като основен съюзник на сирийското правителство по време на Гражданската война в Сирия и последвалото следвоенно възстановяване. Това е в контраст с позицията на генерал-майор Сухейл ал-Хасан, командир на 25-та дивизия на силите за специални мисии, който придобива голямо влияние в резултат на дейността си по време на Гражданската война в Сирия, за когото се съобщава, че предпочита Русия.
И тъй,
СБЛЪСЪКЪТ МАХЕР – АЛ-ХАСАН Е НЕИЗБЕЖЕН.
Турската агенция Anadolu януари 2019 г. съобщава за въоръжен конфликт между проиранската групировка на брата на сирийския президент Башар Асад – Махер, и проруската групировка на Сухейл ал-Хасан. При това, по информация на агенцията, и в двете групировки влизат руски и ирански войски. По източници на медията, в резултат на стълкновенията има „множество убити и ранени“. Сирийски източници съобщават за 200 убити от двете страни.
Информацията за боевете между руските и иранските групировки се потвърждава и от Der Spiegel, който се позовава на записи на разговори, които свидетелстват за „конфликт между сирийските подразделения на двата основни съюзника на Асад – Русия и Иран“. „Нито една от страните не желае да се афишират тези битки между съюзници“, пише Der Spiegel, но добавя, че стълкновенията продължават. Москва и Техеран се конкурират за контрола над долината Ал-Габ в северозападна Сирия. По данни на списанието победител в сблъсъка е била групировката на Сухейл ал-Хасан, в състава на която влизат руски подразделения“.
Надмощието на таланта над страдащия от комплекс за малоценност Махер се оказва фатално за първия. Вътрешното противостояние на проруския и проирански фактори, персонализирани в двамата генерали, се оказва РЕШАВАЩО за разкола и последващата развала на правителствената армия. Тя се срива само за шест месеца след отстраняването на 9 април 2024 г. на ген. Сухейл ал-Хасан. Което доказва, че има и глупави диктатори.
Отначало, временно, Сухейл е оставен да командва, но перфидно е скрит от обществеността. Да не засенчва по популярност самия диктатор. Въпреки това Ал-Хасан става все по-популярен от президента.
На 13 април постъпва информация от Gregory Waters, научен консултант в Middle East Institute и член на International Crisis Group. Съобщава за ключови кадрови смени в специалните сили. Гласи: „Сухайл ал-Хасан е replaced (заменен) като вече бивш старши командир на Тигрите (former senior Tiger commander) на 25-а дивизия от сегашния командир на 30-а дивизия Saleh Abdullah“.
Следва най-лошото: скорострелна подмяна на офицерския състав на военните части под негово командване в Идлиб, Хама и Алепо. След подновяването на военните действия тези части стават шампиони в бягане от полесражението. Повтаря се същото, което става по време на гръцко-турската война (1919-1922 г.), когато крал Константинос І подменя командването на гръцките сили в Мала Азия и скоро след това гръцката армия е разгромена от турската, оглавена от Мустафа Кемал Ататюрк. В потвърждение една мисъл: конникът не се подменя по време на движение.
След като завистта свършва черното си дело, врагът идва откъдето трябва да дойде – от Идлиб. През годините на битки под турска опека там се е развил така нареченият „гоблински резерват“: на членовете на различни групи, заселени в градовете. Тям е предложена алтернатива на смъртта с цената на унищожаването на града – да оставят оръжието, да се качат на специален автобус със семействата си и заминаване за Идлиб. Но след махането на ген. „Тигър“ ситуацията е коренно променена.
Тежките боеве са подновени с голяма бунтовническа офанзива на северозапад, водена от Тахрир ал-Шам и подкрепена от съюзнически групи в Сирийската национална армия от 27 ноември 2024 г., по време на която са превзети Алепо, Хама и Хомс. Бунтовниците от Южния фронт, които преди това се помиряват с правителството (2018), впоследствие започват собствена офанзива, завладявайки Дераа и Сувейда. Сирийската свободна армия и Сирийските демократични сили започват собствени офанзиви съответно в Палмира и Дейр ез-Зор. До 8 декември бунтовническите сили превземат столицата Дамаск. Идва неизбежното: кончината на режима.
Немаловажна роля за краха на режима изиграва факторът
ХУМАНИТАРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ДИКТАТОРА.
През април 2015 г. в резултат на бойните действия 3,9 млн сирийци напускат своята страна, още 7,6 млн. са вътрешно преместени насила лица. Главно бежанците намират приют в Египет, Йордании, Ливан и Турция, но десетки хиляди в Западна Европа през т.нар. Балкански маршрут.
„Екзекуции без съд и присъда и брутален терор – по времето на Асад в Сирия са извършени огромен брой престъпления. Много хора изчезват безследно. За изтезанията в затворите са отговорни няколко вътрешни тайни служби.
В Сирия сега издирват тайни подземни килии в затвора Седная. През 2023 г. „Амнести Интернешънъл“ написа в свой доклад, че няколкостотин хиляди души в Сирия са безследно изчезнали, като някои от тях са в неизвестност от повече от 10 години. В документа се дават и примери за произволни убийства на активисти.
„КУЛТУРНО“-ТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА ИДИЛ В ПАЛМИРА
Съвременнта държавност на Сирия наброява повече от 70 години, но цивилизацията се е зародила още в IV хилядолетие пр. Хр. Столицата Дамаск е най-древната от всички съвременни столици в света.
За периода между нахлуването на ханаанските племена и завоюването на Сирия в 64 г. до н.е. от Римската империя нейната територия последователно се намирала под властта на хиксоси, хети, египтяни, асирийци, вавилонци, перси, древни македонци., елинистическата държава на Селевкидите.
Палмира, първоначално известна като Тадмор, става проспериращ град при управлението на селевкидските царе и в крайна сметка е превзет и става част от Римската империя след 64 г. пр.н.е. При Тиберий (император в периода 14-37 г.) градът е включен в Римската провинция Сирия и приема името Палмира.
В централните райони на Сирия главно събитие става падането на Палмира. На 21 март 2015 г. Ислямска държава превзема Палмира и унищожава голям брой паметници на културата на античния свят с общочовешка културно-историческа стойност. На 27 март 2016. сирийската армия, вярна на президента Башар Асад, с подкрепата на ВВС на Русия си връща пълния контрол над града. Късно, фатално късно. След дъжд от бомби – кратери и отломки. Септември 2015 г. ЮНЕСКО потвърждава: античният обект с възраст над 2000 години е унищожен от радикалните сили на Ислямска държава. Варварското отношение към паметниците на античната култура е цяла серия от последователно унищожавани антични забележителности в обхвата на Ислямска държава. Особено голяма загуба е храмът на бог Бел.
Д-р Джефри А. Бекер: „Храмът е посветен на божествената триада – Бел, заедно с лунния бог Аглибол и бога на слънцето Ярхибол. Тази божествена триада е иновативна – с второстепенни богове, изпълняващи ролята на подчинени на Бел… Храмът на Бел е едно от най-големите архитектурни постижения на Средиземноморския свят от началото на първото хилядолетие“.
Имал ли е шанс Асад да оцлее? „Преди да бъде свален от власт, сирийският президент Башар Асад e отхвърлил предложение на САЩ за сделка, в която Сирия да прекрати логистичната помощ за Техеран в замяна на постепенното премахване на американските санкции“, пише The Washington Post.
Според изданието, няколко седмици преди началото на активните военни действия в Сирия Вашингтон с посредничеството на ОАЕ, предложил на сирийския президент да откаже на Иран използването на сирийска територия за снабдяване на „Хизбула“. В замяна Съединените щати са обещали постепенна отмяна на санкциите срещу страната му. WP отбелязва, че по-фатален за Асад е бил отказът му да установи отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който е предложил нормализиране на отношенията с Дамаск в замяна на ограничаване на кюрдските формирования и връщане на поне част от сирийските бежанци, които се намират в Турция на територията на арабската република“.
Твърде вероятно зад последния шанс, предоставен от Щатите, да се крие нещо друго. А именно подновено старо предложение на Вашингтон към Дамаск относно геополитиката в областта на енергетиката.
Става реч за перамнентното
ГАЗОВО СЪПЕРНИЧЕСТВО МЕЖДУ САЩ И РУСИЯ.
Редица политолози, военни експерти и журналисти заявяват, че гражданската война в Сирия се корени основно във враждата между Русия и Съединените щати и техните съюзници в региона относно тръбопроводите за природен газ, минаващи през Сирия на път за европейските пазари. Съединените щати и техните съюзници възнамеряват да построят газопровода Катар-Турция, който ще освободи Европа от зависимостта й от руския природен газ, особено през зимните месеци, когато много европейски домове разчитат на Русия, за да оцелеят през зимата. Напротив, Русия и нейните съюзници възнамеряват да спрат този планиран газопровод и вместо това да построят газопровода „Иран-Ирак-Сирия“. Сирийският президент Башар Асад отхвърля предложението на Катар от 2000 г. за изграждане на газопровода „Катар – Турция“ на стойност 10 млрд. долара през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция, което според твърденията е подтикнало тайни операции на ЦРУ за разпалване на гражданска война в Сирия, за да бъде оказан натиск върху Башар Асад да подаде оставка и да позволи на проамерикански президент да се намеси и да подпише сделката. Изтекли документи показват, че през 2009 г. ЦРУ е започнало да финансира и подкрепя опозиционни групи в Сирия за разпалване на гражданска война.
Професорът от Харвард Мичъл А. Оренщайн и Джордж Ромър заявяват, че тази тръбопроводна вражда е истинската мотивация зад влизането 2015 г. на Русия във войната в подкрепа на Башар Асад, подкрепяйки неговото отхвърляне на газопровода „Катар – Турция“ и надявайки се да проправи пътя за газопровода „Иран – Ирак – Сирия“, който ще подкрепи съюзниците на Русия и ще стимулира икономиката на Иран.
Че отказът на Башар Асад на примамливото предложение се оказва фатален го потвърждават горе описаните събития.
НИКОЛА СТОЯНОВ
