Седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, се нарича Сирна неделя или Сирница. Обичаите и празниците, изпълнявани в този период, са свързани с прехода от зимата към пролетта. През цялата седмица се спазват строго някои забрани – жените не трябва да перат и да простират бяло пране, за да не бие град през лятото.
Седмицата завършва със Сирната неделя, наричана още Сирни поклади, Прошка, Големи заговезни, Велики заговезни. Целият ден преминава в гостувания, младите посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, като изричат „Прощавай!”, „Господ да прощава, да си простен!” отговарят по-възрастните. Така вечерта, когато цялото домочадие седне около празничната трапеза да заговява, всички трябва да са си простили. Оттук и вечерята наричат Прощални заговезни, Прошки. Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата са наредени блюда с риба, баници със сирене, масленица (тутманик), мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни продукти. Присъства и неизменната за празника бяла халва.
След вечерята се изпълнява традиционният обичай хамкане, ламкане или люскане на халва, яйце или парче сирене. Бабите завързват на една греда на тавана червен вълнен конец, на който е закачено парче халва, сирене или варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, те се втурват и надпреварват да захапят парчето с уста. После запалват конеца и по това как гори гадаят за бъдещата реколта, за това дали ще раждат домашните животни, дали младите ще се задомят и ще имат челяд. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината. Краят на обредната вечеря се отбелязва с гърмежи на пушки на двора, като така се възвестява началото на Великденските пости. Вярва се също, че гърмежите ще осигурят агнене на овцете и роене на пчелите.
Един от най-типичните обичаи за Сирница е паленето и прескачането на големи заговезнишки огньове от момчета и ергени. Те събират клони и царевична шума за огъня през цялата изминала Сирна седмица и ги подреждат на купни по височините около селото. В различните български краища купните наричат сирници, олелии, оратници, ойдалии, курковници, урбалки, гаганици. В неделя вечерта ги запалват, като се вярва, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка. Високо лумналите в мрака огньове се виждат от всички в селото и създават празнично настроение. На мегдана се извива последното преди постите буйно смесено хоро, за да растат буйни и високи посевите. След това хора не се играят до Великден (изключение е буенецът – хоро, играно от лазарките). Малките момчета палят по улиците из селото по-малки огньове. Около пламъците изричат хумористични стихове, често пъти и не съвсем благопристойни. Цяла нощ мъже, жени, момци и деца прескачат огньовете за здраве, за плодородие, за да се предпазят от бълхи и за да не пада градушка.
Третият характерен обичай за Сирни заговезни е туйкането, чилкането на стрели от момците. Младежите изработват стрели от меко дърво – мекиш, наричани чилки, чавги, перници, барутници. Вечерта на празника ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги чилкат, туйкат, пяркат, т. е. изстрелват към дворовете на своите моми-избраници. Това е придружено с изричането на хумористични пожелания често със сексуален подтекст.
През Сирната седмица в Ямболско, Бургаско и Хасковско се изпълнява обичаят гора или зора. Преди изгрев слънце младите, придружавани от родителите си, излизат на някоя поляна до кръстопът. Обръщат се в посока към слънчевия изгрев и запяват обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата и идващата нова стопанска година. После се извива смесено хоро, наречено също „гора”.
В западните части на страната на Сирна неделя младите връзват люлки и се люлеят „за здраве”, като припяват кой ерген коя мома ще вземе.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
В Разложко празникът се нарича Прошки, Сирница, Амкане, а също и Сирна запошка или Великева запошка.След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка, а младоженците задължително трябва да отидат при кумовете си с баница и вино.Вечерта на този ден се събират роднини и съседи в една къща, за да се простят и да се веселят. Всеки донася най-отбрани ястия и вечерта започва с кадене с тамян и молитви. Всичко, сложено на трапезата, трябва да се изяде докрай, тъй като от следващия ден започва строгият пост.
На тази вечеря непременно трябва да има бяла халва, с която се прави „амкане“ – халвата се връзва на точилка на дълъг конец и някой от възрастните размахва точилката с халвата, а децата и младите се опитват да я уловят без ръце, само с уста – „амкат“. Този обичай предизвиква много смях и веселие особено сред децата. След това, държейки конеца отвесно, го запалват, като гледат дали ще изгори докрай. Ако изгори, това е знак, че годината ще е добра и щастлива за семейството. Празникът свършва и гостите се разотиват, като се прощават. По-младите правят поклон до земята на по-възрастните, някъде им целуват ръка.
Характерно за Разлог и разложките села е правенето на Сирни Заговезни на т. нар. „гаре“. Няколко дни преди Сирната запошка или от сутринта на самия ден децата излизат извън селището и събират клонки от „увина” (хвойна) и я трупат на определено място. Така се образува голям куп, който се нарича „гаре“. Това се прави във всяка от седемте махали на Разлог, като стремежът е техният куп да е най-голям и висок. На Сирни заговезни следобед около купа се събират моми и завиват хоро, пеят се песни. Когато се стъмни, там се събира цялата махала и „гарето“ се подпалва. Цялата вечер хората се веселят, играят се хора, стреля се с пищови, с което се ознаменува началото на Великите пости. В миналото през тези пости младите са връзвали извън селото люлки, на които са се люлеели и са припявали кой ерген коя мома ще вземе. Според стари сведения още към края на XIX в. тази практика постепенно замира.
За трапезата
Тази година на 10 март отбелязахме Месни Заговезни – последният ден, когато църквата разрешава да се яде месо. Ден преди това, на 9 март, отдадохме почит на мъртвите през една от трите големи Задушници – Месопустна. Думата Заговезни идва от “заговявам” – “започвам да постя, отказвам се от месото”. Преди да се съберат на празничната трапеза на Месни Заговезни, младите семейства трябва да посетят родителите на булката, както и кумовете си. Носят вино, варена кокошка и обреден хляб или питка. В неделя, 17 март, е Сирни Заговезни (Прошка). Тогава по-младите молят по-възрастните да им простят за грешките, волни и неволни обиди.
Седмицата между двете недели е известна като Сирница или Сирна седмица. През нея е разрешено да се ядат мляко, сирене, яйца. Палят се и се прескачат огньове за здраве и за да се изгонят злите сили. Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, тутманик, риба, варени яйца, кашкавал, мляко с ориз, кисело мляко, печени ябълки, орехи, тиква – всичко без месо, което е спряно предишната неделя. Задължително се консумира халва.
Забавен ритуал е хамкането, когато деца се опитват да уловят с уста вързано на конец парче халва или варено яйце.
От 18 март започва строгият Великденски пост, когато от менюто се изключват всички животински продукти. Той трае седем седмици – до Великден, който тази година се пада на 5 май. По време на постите са разрешени всякакви зеленчуци и плодове, бобови и житни растения, гъби, ядки, мед, каши, приготвени с вода, соеви продукти. Морските дарове (миди, скариди, октоподи), охлювите и други безгръбначни не се смятат за животинска храна и следователно са разрешени. На Благовещение и Цветница може да се яде риба. През постите се забраняват месо, риба, мляко, яйца, бял хляб, бонбони, сладкиши, торти, майонеза, алкохол. В събота и неделя се разрешава малко вино, както и храна, приготвена с олио.
Постенето не е вид диета. Неговата цел не е да се разтоварим от мазнините, натрупани през зимата, нито да отслабнем, а човек да се извиси духовно, да пречисти не само тялото, а и душата си. Не постят бременни, малки деца и хора с тежки заболявания.
Тутманик с кисело мляко
Необходими продукти:
1 кг брашно
5 яйца
125 г масло
1 коф. кисело мляко
300 г сирене
1 ч. л. сода за хляб
4-5 с. л. олио
1 ч. л. сол
Начин на приготвяне:
Брашното се пресява два пъти в дълбок съд. Прави се кладенче, в което се слагат 4 яйца и 1 белтък, солта, разтопеното масло, киселото мляко с разтворената в него сода. Омесва се гладко тесто, като ръцете се топят в олио. Слага се натрошеното сирене и се омесва отново. Тестото трябва да бъде меко. Разстила се в намазнена с олио тава, отгоре също се маже с олио, за да не изсъхне. Покрива се с кърпа и се оставя 1 час да втаса. Намазва се с жълтъка, разбит с малко вода, надупчва се с вилица и се пече в умерена фурна. Готовият тутманик се напръсква с вода и се покрива с кърпа.
Сирене в гювече
Необходими продукти:
2 яйца
100 г сирене
1 домат (1/3 консерва)
бучка масло
червен пипер, чубрица
люта чушка (по желание)
Начин на приготвяне:
Маслото и 1 с. л. вода се слагат на дъното на гювечето, отгоре – доматът на колелца. Върху него се натрошава сиренето. Поръсва се с чубрица. Захлупва се и се слага в студена фурна. Пече се на 200 градуса 20 минути, след което се изважда, слагат се яйцата, може и люта чушка, и се връща във фурната без капак, докато яйцата станат готови. Накрая се поръсва с червен пипер.
Скумрия върху домати
Необходими продукти:
2 скумрии
3 глави лук
4-5 домата (1 консерва)
1/2 каф. ч. олио
3 дафинови листа
сол, черен пипер, бахар на зърна
Начин на приготвяне:
Почистете рибата, измийте я и я осолете. Доматите настържете, лука нарежете на ситно. В тавата, в която ще печете рибата, смесете доматите, лука, олиото, 1/2 ч. л. сол и подправките. Сложете рибата отгоре и завийте съда с фолио. Печете в загрята на 200 градуса фурна 30 минути. След това махнете фолиото и печете още 15 минути.
Пълнено пиле с гъби
Необходими продукти:
1 голямо пиле
500 г гъби
3 стръка праз лук
300 г ориз
150 г масло
сол, черен и червен пипер, джоджен
Начин на приготвяне:
Пилето се посолява и се намазва с масло. В тиган се задушават в останалото масло нарязаните лук и гъби, добавят се оризът и 1 ч. ч. вода. След като оризът набъбне, се слагат червеният пипер, джодженът и черният пипер. С тази плънка се напълва пилето и се зашива. Пече се на умерена фурна, отначало завито с фолио. След като е полуготово, се обръща, в тавата се слага останалата плънка и 1 каф. ч. вода и се пече още 30 минути без фолио.
Пилешка торта
Необходими продукти:
1 пиле
1 кг картофи
100 г гъби
100 г шунка
5 твърдо сварени яйца
200 г майонеза
125 г масло
100 г кашкавал
маслини, магданоз, черен пипер
Начин на приготвяне:
Пилето, картофите и гъбите се сваряват в подсолена вода. Пилето се обезкостява и накълцва на ситно, картофите се пасират, гъбите и шунката се нарязват на ситно, кашкавалът и 3 от яйцата се настъргват. Пилето, картофите, маслото, гъбите, яйцата, шунката и черен пипер се размесват и се прави блат, който се слага в ринг за торта, поставен в голяма чиния. Оставя се 2 часа в хладилника, след което отстрани и отгоре се намазва с майонезата. Отгоре се посипва с кашкавал и се украсява с резенчета от останалите 2 яйца, маслини и наситнен магданоз.
Бяла халва с орехи и мед
Необходими съставки
2 белтъка
1 п. ванилова захар
200 г захар
150 г мед
200 г орехи
2 вафлени кори /набавям си ги от руските магазини/, може да замените с хартия за печене
Начин на приготвяне
Запичаме леко орехите.
Разбиваме белтъците до меки връхчета. Към края добавяме ваниловата захар.
Стопяваме меда заедно със захарта и варим на средна степен на котлона за около 10 мин. ако искаме по-твърда халва. Спокойно! Няма да стане като тази трошещата зъби от магазина.
Все пак, ако искаме да е по-мекичка 3-4 мин. са достатъчни.
Аз варих 10 мин. и се получи една идея по-тъмен карамелен цвят.
Изливаме горещия сироп при белтъците на тънка струйка като разбиваме с миксера непрекъснато до пухкав крем. Някъде около 5 мин, за да се охлади сместа или до момента, в който усетим, че разбиването вече е трудно. Кремчето ще придобие по-светъл цвят.
Прибавяме орехите, разбъркваме добре с лъжица и изсипваме върху приготвената кора.
Разпределяме равномерно и покриваме с още една кора.
Ако не можем да намерим такива кори, можем да ги заменим с хартия за печене, с която застиламе желания съд.
Оставяме в хладилник, за да стегне.
Прощавайте, че ви изкушавам с тази калорийна бомба, но си заслужава да опитате.
