Преподаватели, служители в администрацията и студенти в Американския университет в Благоевград скочиха вкупом срещу президента на частния вуз Страци Кулински заради започнатата от него реформа в университета, целяща подобряване на финансовото му положение.
На инфарктно събрание в АУБ преди няколко дни Кулински бе подложен от трите страни на серия нападки за капсулиране от негова страна и неудобни въпроси, някои от тях много лични, които го вкараха в дълги обяснения, оправдания и общи приказки. Веднага след общото събрание студенти събраха в дълъг списък 50 въпроса, на които настояват Кулински да отговори писмено. Част от въпросите бяха зададени на събранието, но не получиха отговор, други са от форумите в различните сайтове на университета, трети са били изпратени или повдигнати от служители на АУБ, преподаватели и студенти, които открито недоволстват от случващото се във вуза след появата на Кулински в Благоевград миналото лято.
Сред най-злобно зададените въпроси, на които президентът трябва да отговори, е „Смятате ли, че навикът ви да говорите лошо за колегите пред вътрешни и външни на АУБ хора е добра бизнес практика?“ От същата категория въпроси са „Знаете ли, че АУБ плаща за транспортиране на Вашия личен автомобил от САЩ, и ако отговорът е „да“, смятате ли, че това е подходящо, и как с личния си автомобил подобрихте ефективността на работата си?“, „Защо досега никога не сте влезли в офиса си в 8.00 сутринта?“, „Как смятате да работите с персонала на АУБ от сега нататък, при положение че нямате абсолютно никаква подкрепа от него?“, „След като препоръчвате служителите да дарят пари за университета, смятате ли да дадете пример и ако не е тайна – какво е Вашето участие в тази дарителска кампания?“, „Кой покрива разходите Ви, когато не сте на работа – например за гориво, разходите Ви за живот, за Вашите пътувания до САЩ?“, „Можем ли да видим Вашето CV – то не е достъпно за всеки, което е малко странно, тъй като това е първото нещо, което човек може да види в други университети?“, и др.
Има и много въпроси, свързани със започналото преструктуриране на отдели в университета. Например „Защо беше необходимо да се наеме външна фирма да направи съкращения на персонала?“, „Защо някои отдели бяха принудени да предоставят информация за своята работа на външни консултантски фирми и така и не получиха обратна връзка след своите доклади за подобряване на работата, как са избрани тези компании?“, „Защо има транспорт до София за високоплатени мениджъри, а персоналът трябва да пътува с всичките материали и оборудване с обществен транспорт?“ и др.
Според „АУБ семейството“, както Кулински предпочита да обобщава всички студенти и колеги в университета, президентът е направил сам преструктурирането на отделите и безцелното местене от едно помещение в друго на част от офисите /например книжарницата вече е в мазето/, без да се консултира с тях. Те са категорични, че докладите за разходите на вуза през последните години не са се променили значително, затова не смятат, че предприетите от Кулински шокови преструктурирания е трябвало да се случат незабавно и в отрицателните срокове, които той наложи. По тази причина един от 50-те въпроса е свързан с искането президентът да даде точни разчети на разходите миналата и тази година, като авторите са му препоръчали да не забрави да включи и консултантските, които ще плати на наетите външни фирми, за да стигнат до тези цифри.
Авторите на въпросника се интересуват още от финансовите резултати и от неколкократните срещи на Кулински с бившите възпитаници на АУБ в САЩ, където той ходи да търси спонсорски, както и стигат ли тези средства да покрият пътните и командировъчните на самия президент, които се плащат от касата на университета.
Стр. Кулински е обещал да бъде готов с писмените отговори на въпросника до края на тази седмица.
Както вестник „Струма“ многократно писа, АУБ изпитва сериозни финансови затруднения от години, персоналът е два пъти повече от необходимото, а броят на студентите рязко спада с всяка изминала година. Кулински дойде от САЩ в Благоевград с редица нестандартни идеи как да стабилизира финансово вуза – сред тях бяха опциите студентите да получават по 2 дипломи /българска и американска/, да се реорганизират отдели във вуза чрез механично местене на администратори, да се дава под наем спортният комплекс на АУБ и т. н. Явно обаче идеите на президента, който е бивш възпитаник на АУБ, и подходът му не срещат особено разбиране сред „семейството“ на университета.
Българизацията на т.нар. „АУБГ“ колеж върви със стахановски темпове и той всъщност вече е на нивото на един среден провинциален български университет. Единственото преимущество на студентите му е, че научават по-добре английския.