Подадох сигнал до директора на РЗИ – Кюстендил, настоявам за медицински одит, ако няма реакция от Министерство на здравеопазването, ще се срещна лично с премиера Денков!
Д-р Панчо Панайотов е първият демократично избран кмет на Дупница през 1991 г. Депутат от ОДС в 38-то народно събрание, след което се връща към лекарската си професия. Пенсионира се преди 11 г., но и към момента, на 77 години, продължава да е лекар в Спешен център – Рила. От 2 седмици на страницата си във Фейсбук започна да публикува смущаващи факти от кухнята на ФСМП – Рила за „кражба на медикаменти чрез фалшифициране на документи, прегледи, диагнози“, което определи като медицинско мракобесие.
По повод скандалните разкрития се свързахме с д-р Панайотов, който се съгласи да даде интервю за в. „Струма“.
– Д-р Панайотов, какви са проблемите в Спешен център – Рила?
– Ще започна хронологично. Преди 11 г., когато се пенсионирах, се обадих на колегата Матей Попниколов, който беше шеф на Здравната каса в Кюстендил. Казах му, че ще се настаня да живея на спокойствие в с. Пороминово и го попитах къде мога да започна работа. „Докторе, навсякъде – в Дупница, Благоевград, можеш да почнеш, но знаеш ли, че има Спешна помощ в Рила? Най-добре е там от патриотични чувства – роден в Рила, пък и имат нужда от лекари“, каза ми д-р Попниколов. Съгласих се и той говорил с тогавашната шефка на Спешен център – Рила д-р Георгиева, която беше казала, че веднага ще ме вземе, защото й трябват хора с опит и специалност „Вътрешни болести“. В Спешен център тази специалност е най-важна, защото ние на 90% лекуваме хора с хронични, тежки заболявания. Така започнах работа. В началото имаше някакви селски неуредици, пращаха например сестрата да преглежда, вместо доктора. Аз не знаех, че това е практика, и стана скандал, но това се уреди. Разбрах, че има проблем с медикаментите. По природа не съм шпионин, да следя хората, но един ден дойде 57-годишен пациент, който се оплака, че от една седмица се чувства отпаднал, безсилен. Прегледах го, стана ми ясно, че е с исхемична болест на сърцето, с предсърдно мъждене, с тахиаритмия. Направих му ЕКГ, обясних му какво трябва да направи и смених лекарствата му. На другия ден сестрата ми поднася един тефтер, на който пише какво сме правили на дежурството, и аз се подписвам. Но в последния момент виждам, че сме изписали лекарството, което аз му спрях. Питам сестрата: „Абе, Данче, кой даде този медикамент?”, „Никой докторе“, „Защо си го написала тогава?”.Тя се разрева и вика: „Началниците ми казаха“. А това е много опасно, защото ако пациентът умре и има някоя грамотна дъщеря, аз като лекар ще ходя по съдилищата и ще ме осъдят. Тогава се нервирах много и им казах, че ще ги дам на прокурор.
– Кога се случи това?
– В първата година, след като започнах работа в Рила. Явно това си е система, която си работи, и то централизирано, в Кюстендил. Защото този медикамент, който сестрата написа, въобще не е идвал в Рила. Следователно в Кюстендил изписват медикаментите, но не ги дават, а си ги прибират и кой знае, в някоя позната аптека си ги търгуват.
– Подадохте ли сигнал до институциите?
– Като казах на шефката на Спешна помощ – Кюстендил д-р Георгиева, че ще ги дам на прокурор, тя видя, че съм сериозен, и на другия ден веднага даде нареждания прецизно да се записват медикаментите. Аз не съм злопаметен и си викам: „Айде, щом въпросът се реши, няма да създавам неприятности“. От няколко години има нова шефка на Спешна помощ в Кюстендил – д-р Рапатинска, на която акълът е само в тоалетите и селфита да си направи… В началото отношенията ни бяха коректни, но от година и половина случайно установих, че пак се правят опити да се изписват лекарства. Сестрата чете от дневника и вика: „Д-р Панайотов, диагноза ретенция урине, направено е 2 ампули фурантрил. Викам: „Глупости, не си прочела”. „Ама, докторе, така пише“, повтаря сестрата, защото разбира, че нещо не е наред. Аз отивам, поглеждам: „Яа, верно! Бре!”. Сестрата ми показва нов лист. От анамнезата нищо не може да се разбере, на статуса – също. Написани са изследванията на пациента, като кръвната захар е 12 ммол/л, кръвно 150/90, кислород 96%, др., а най-отдолу 20 вида ампули, сред които 2 ампули с 25% глюкоза, 2 ампули с 40% глюкоза, урбазон 120 мg, алергозан, фурантрил. Половината от тях са противопоказни при този пациент – той ще умре, а другите са излишни. Тази информация влиза в здравното досие на пациента, това не е пазар, на който са те излъгали и са ти продали вместо две кила едно домати. Това е фалшификация.
– А Вие казахте ли го на директорката на Спешна помощ – Кюстендил?
– О, от една година и половина. Аз й говоря, а тя се усмихва и нищо. Възмутен, накрая й казах, че се краде, и аз пратих на вайбър листа с изследванията на пациента и изписаните 20 ампули. Тя обаче продължаваше с нейното „Не се краде!“. На работна среща и казах и в очите пред другите, че се краде.
Тя горката подскочи на стола и каза: „Не се краде“, и малко по-късно каза следното (дръжте се да не паднете): „По-добре е да не направите медикаментите, но да ги изпишете, отколкото да ги направите, но да не ги изпишете“.
– Каква е логиката?
– Това е антимедицина! За нея не е важно здравето на пациента, за нея не е важна добросъвестната лекарска работа, за нея най-важното е да изписваш медикаменти, дори и да не си ги направил. Миналата седмица внесох официален сигнал до директора на РЗИ – Кюстендил, който ме увери, че го е изпратил до Министерство на здравеопазването и очаква реакция до седмица.
В Спешен център – Кюстендил освен мобилен екип имаме и стационарен, който преглежда хората, които идват на място. Директорката е против и казва така: „Идват при нас, за да спестят плащането на такса при личния лекар. Да си ходят при личните лекари!”. А това са възрастни хора, които идват при нас от нужда. Аз описах даже един случай на страницата си във Фейсбук, как директорката се опитва да модифицира и да промени статута на Спешната помощ. Тя наистина няма нищо с добрата медицинска практика.
– Има ли писмена заповед на директорката, с която да ограничава стационарните прегледи?
– Няма. Но се стигна дотам, че сестрите се крият, като дойде някой човек да му направим инжекция. Жената платила 10 лв. за такси, носи си ампула, спринцовка и игла, и сестрата казва, че ще излезе на улицата, за да й направи инжекцията. Дотам се е стигнало! Казах им: „Спрете с тези работи! Ако толкова държиш, д-р Рапатинска, напиши нещо. И тя с целия си акъл написа: „Тук се правят медикаменти, назначени само от лекари от ФСМП – Рила“. Този надпис стои на вратата. Това е абсурдно! Може ли човек от Благоевград, опериран в София, да ходи в столицата, за да му се свалят конците?! Това е позор! Настоявам да се извърши медицински одит. За мен се фалшифицират диагнози, фалшифицира се лечение, за да може някой да си вземе някой лев. Двама-трима са в Рила, които и уйдисват. Знам, че колегата д-р Пандев се беше възпротивил да изпише две ампули – спазмалгон ли беше или диазепам. Всичко това е лесно доказуемо. Това, ако е в Америка, докторът ще си продаде колата и апартамента, ще влезе в затвора и никога няма да помирише болница! Никога! Разбирате ли какво падение е това? Аз бях 12 г. „в окото на бурята“, да направим демократично, почтено, интелигентно управление на България, да има успешни и усмихнати хора, а тук да мърсуват, и то пред мен!!! За България Спешната помощ е много важна. Няма да забравя случай с 54-годишен мъж от с. Смочево. Отивам на адреса и го намирам отпаднал. „Докторе, не съм добре от 10-15 дена. Оня ден виках лекар от Спешния център. Дойде една, каза ми, че кръвното ми е добре, да си пия хапчетата, и си отиде. На другия ден отново виках лекар от Спешен център и ме откараха в болница. Стоях 2-3 ч. в приемното, прегледаха ме, казаха: „А, добре си“. На третия ден пак викам Спешна помощ, защото не съм добре. Умирам, бе”, разказва ми човекът. Прегледах го от краката до главата. Попитах го дали не е имал кръвозагуба – от носа, през зъба. Направих му туше с ръкавица. Пръстът беше катран черен. Предположих, че има вътрешен кръвоизлив от стомаха или дуоденума, и му казах, че трябва да бъде хоспитилизиран при хирург. Два пъти ходи човекът при лекар и ако не попадне на добър лекар, ще си умре вкъщи. Такива много има. Спешната помощ изисква висока диагностичност. Казвам, че това, което се прави в Спешен център – Кюстендил, е недопустимо и наказуемо. А модифицирането на амбулаторната дейност е антимедицинско. До ден-днешен д-р Рапатинска не е казала въз основа на кой член се забранява!
– Какво ще предприемете?
– Ако лекарите, които извършат проверката, са опитни, ще ги видят нещата. Ако няма резултат, аз няма да оставя това така. Няма да допусна Спешна помощ да се управлява от неграмотни и незаинтересовани хора. Ще търся среща не със здравния министър, а директно с премиера Денков, защото той е почтен мъж и твърд в убежденията си! За 5 минути ще му обясня за какво става въпрос. Да го провери! Защото Шенген, ЕС, граници… а вътре как живеят хората? Основните въпроси за българина са доходи, здравеопазване, образование.
– Вие направихте неуспешен опит да се върнете в политиката на последните местни избори в Дупница.
– Една година идваха дупничани да ме навиват, накрая се съгласих, намерих партия, но аз 20 г. не съм стъпвал в Дупница. Избори през Фейсбук не се печелят. Другото, което е, това са криминални избори. А аз отивах да се явя на политически избори. Може ли 4000 невалидни бюлетини? Нали ги гледахме как поправят бюлетини. Това е криминална процедура. Не ми се говори.
– Не мислите ли, че след 33 г. „демокрация“ се върнахме оттам, където тръгнахме?
– Не, сега е дори по-лошо в някои отношения. Тогава управляваше комунистическата партия и при нея все пак имаше някаква вътрешна отговорност. Те се страхуваха да не се уронва авторитетът им и когато усещаха, че някой нещо е сгрешил, веднага го потушаваха. Сега няма субект, който да е ангажиран с отговорност. Едни управляват, после други. Това, което сега съм написал във Фейсбук за Спешен център – Кюстендил, ако сме в САЩ, Франция, прокуратурата веднага ще ме привика на разговор. Министерство на здравеопазването първи трябва да реагират. Но никой нищо не прави, не се търси отговорност. Много им дреме!
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
