Скандал между известни санданчани взриви Фейсбук! Фитнес инструкторка обвини полицай в побой: Удряше ми главата в дървото, заплаши ме с пистолет…

Ралица Атанасчикова

Фитнес инструкторка от Сандански разбуни духовете в курортния град след разтърсваща публикация за упражнено насилие в личния й профил в социалната мрежа. Еми Христова обвини в побой бившия полицай от Вътрешна сигурност Георги Атанасчиков, който работи в момента на ГПУ – Кулата.

38-г. инструкторка и Георги са съседи в една жилищна кооперация. Между семействата им имало скандали заради децата им. Полицейският син, на 11 г., и този на инструкторката, на 9 г., редовно играели заедно, но както при повечето деца, често стигали до хлапашки сблъсъци и обиди.

Според едната версия в понеделник детето на Еми се оплакало, че съседчето му го обидило с думите „татко ти е лайнар“. Тя се ядосала, срещнала на улицата пред кооперацията 11-г. малчуган, който се прибирал с братчето си, и по думите на сина на полицая Еми го издърпала за ръката, след което той се отскубнал, но тя го настигнала и изритала в хълбока. Тогава той притичал и на свой ред се оплакал на майка си. Казал й, че съседката го обвинила за думи, които той не е изричал, и на всичкото отгоре го сритала по задните части. Малко след шута 11-г. Васил започнал да се оплаква от болка в бедрото и да накуцва. Майката го завела в поликлиниката при съдебен лекар, който да го освидетелства. Същевременно сем. Атанасчикови във вторник следобед са подали жалба в полицията за редовен тормоз от Еми Христова, която непрекъснато им създавала напрежение, чукайки по вратата им, за да се кара с тях заради децата.

„Вчера сутринта Георги тръгнал за работа на Кулата и пътьом се срещнал очи в очи с Еми. Той поискал да поговорят. Еми започнала да замахва с телефона си, докато се карали и докато Георги се предпазвал да не го удари, телефонът изхвърчал на земята. Тя почнала да рита колата, да заплашва, че ще извади медицинско, тъй като я бил „пребил“. Съпругът ми, доколкото знам, дори не е слизал от колата”, разказа за в. „Струма“ съпругата на Г. Атанасчиков – Ралица, като допълни, че фитнес инструкторката се надвесила над колата и през вратата се изплюла по дрехите на съпруга й.

„Значи тя му налита, размахмайки телефона, рита по колата и плюе, а в следващия момент твърди, че я набил. Това са абсолютни глупости, съпругът ми няма да си опетни името заради такива детски неща. Напротив, дори самата аз многократно съм казвала на Еми, че заради децата не бива да си разваляме ние, големите, отношенията, но в следващия момент тя идва, тропа по вратата, моят син нещо обидил нейния… все нещо го ударил, и ето така. В случая не съпругът ми е разгневеният баща, а тя е разгневената майка, която раздава правосъдие, ритайки и дърпайки детето ми”, каза по телефона полицейската съпруга Ралица Атанасчикова, която допреди два месеца беше финансов директор на община Струмяни.

Тя потвърди, че е пуснала жалба в полицията срещу фитнес инструкторката с молба полицаите да я накарат да престане да създава напрежение заради детските закачки. Тъй като Атанасчикови не желаят саморазправа, затова именно потърсили съдействието на полицията, като депозирали жалба.

Вчера да разкаже за случилото се ни потърси и фитнес инструкторката Еми Христова. Ето и нейния разказ:

„Много съм уплашена от това, което преживях от Георги Атанасчиков, докато отивах на работа във фитнеса вчера сутринта. Децата ни предната вечер са имали пак разправии и Васил отново е заплашвал сина ми, че щяло нещо да ми се случи. Не вярвах Георги да е толкова тъп да ме пребие. Тръгнах пеша в 7:30 ч. за работа във фитнеса. Вървях покрай реката, тъй като аз живея на ул. „Места“. Подминах вече детската градина и до мен рязко спря кола, на средата на улицата. Георги буквално излетя от нея, до мен имаше дърво, хвана ми главата и многократно ми я удари отзад в дървото. Аз буквално се замаях, а той започна да крещи: „Ти ли ще ми биеш детето, аз ще те убия, ще те смачкам, ти знаеш ли кой съм аз, кривокрако джудже, парцал…”, псувни и какви ли не брутални и гнусни думи и заплахи, които не искам да си спомням. Оттам ме удари с юмрук по лицето, удари ме по челото, стискаше ме за ръцете. Виждат се синините и отоците по скулата ми. Опитах да звънна на 112, но нещо ми зацикли телефонът. Минаваха хора, помолих ги да звъннат на тел. 112, никой не реагира, което е много жалко. Никой не мисли, че утре може да попадне в същата ситуация. Тогава казах на Георги, че не мога да викна колегите му, но ще го снимам, той ми грабна телефона и го хвърли на асфалта. Счупи ми телефона, който струва 2000 лв. и ще изплащам 2 години. И когато му казах, че ми го е счупил, ми отвърна, че и мен щял да убие. През това време се струпаха зад него много коли и имаше доста свидетели. Той видя какво става, премести колата си встрани от пътя, за да пусне спрелите зад него. Тогава всички сеирджии си продължиха, без никой да се поинтересува какво се случва на улицата. След като видя, че вече няма свидетели, дойде към мен, вадейки под блузата си пистолет, и ми каза: „Нали знаеш, че имам пистолет, ще те гръмна!”. Прибра си пистолета, а аз побягнах надолу към фитнеса, силно уплашена. Телефонът ми беше блокирал, рестартирах го, за да си извикам такси, което да ме чака пред залата и да отида на поликлиниката при съдебения лекар Кичеец, за да си извадя медицинско.След това отидох в полицията, където час и половина чаках да ме приемат, а Георги влизаше и излизаше в стаите непрекъснато, продължавайки да ме заплашва… След час и половина ми писна да чакам в полицията и казах на дежурния, че достатъчно съм чакала и затова мисля, че трябва да отида направо в прокуратурата, а полицаите, като решат, сами ще ме намерят, както и стана. Звъннаха ми и аз отидох, след като си пуснах жалба в прокуратурата. Мисля, че тук нещата миришат откъм главата, както се казва, дано институциите си свършат този път добре работата.

Всичко това си има предистория. Има конфликт между децата ни – моето и неговия по-голям син, който е много агресивен и тормози децата в цялата кооперация. Всички родители са вдигнали ръце от него, отказаха се вече да се разправят с родителите му, оставиха нещата да се развиват както ще да е, само и само да не влизат в пререкание. Аз обаче се ядосах, защото преди няколко дни техният Васил беше набил много сериозно с ритници в корема 9-г. ми син, който има проблеми със стомаха. Детето ми се обади и от болка и уплах не можеше да говори по телефона. Извиках го веднага да се прибере, за да отидем да разговаряме с родителите на Васко. Естествено, синът им Васил отрече да е имало такова нещо, а Атанасчикови ми обясниха, че са взели решение, когато има такива пререкания между детето им и други деца, да не обръщат внимание, а да го оставят той сам да се оправя в такива ситуации, тъй като бил достатъчно голям и зрял, бил надраснал тези детски глупости. Мина ми през ума да ида да пусна жалба, но си казах – айде и този път да премълча. Предупредих Васко да не се занимава със сина ми и си тръгнах.

Аз общувам с Ралица и Георги само поради такива причини – пререкания с децата. Другите ни съседи също общуват само по такива причини. Системно е бруталното държание на сина им спрямо останалите деца в квартала. По-малкото им дете също е проблемно, знам го от майките, които са се оплаквали в детската градина. Има неща, които знам и съм чувала, в това семейство има насилие и децата им присъстват, и това им се отразява.

В понеделник синът ми се прибра вечерта и ми заяви, че Васко пак го е срещнал, казал му, че като тръгнат сега на училище, ще види какво ще му се случи, че е дрисльо, той и аз, че нищо не става от майка му и баща му, както и му се хвалил, че неговият баща е полицай и нищо не можели да им направят. Детето се прибра отново разстроено и си казах за вторник сутринта, че ще отида да пусна жалба. Отидох на работа и идеята ми беше след това у нас да си напиша жалбата и да отида да я пусна в полицията. Прибирам се в къщи, започвам да пиша жалбата и от полицията ми звънят да се явя, че срещу мен има подадена жалба за това, че съм пребила детето на съсед. Останах, меко казано, шокирана. Аз не съм го виждала Васко от по-предната седмица, когато го предупредих да не бие вече Злати.

Дописах си жалбата и отидох в полицията вчера с молбата ми да бъдат взети мерки за поведението на това дете. Звъни ми детето във вторник, докато аз бях в залата още, и ми казва, че го е страх, защото е на игрището с децата и в момента Г. Атанасчиков и синът му Васко разпитвали всички деца, обикаляйки игрището, дали са видели как аз съм била Васко. Той им задава направо отговор, а не въпрос с това изречение. „Мамо, сега ще ме бие ли, какво да правя?“, му бяха думите. Разбира се, казах му да си стои спокойно, че никой нищо няма да му направи. Казах си – ще пусна още една жалба, че притиска така децата. Има вече пуснати жалби, да си вадят там нещата, както му е редът, да се доказва каквото ще се доказва и така.

Междувременно аз си тръгнах веднага притеснена от работа, детето като ми звънна. Докато ида догоре обаче, Георги и синът му се бяха прибрали, а детето ми казва отново, че Васко му е казал: „Сега ще види тая тъпанарка на Злати майка му какво ще й се случи още утре (за сряда). Като не пропуснал пак да му каже, че като тръгнат на училище, щял да види какво ще му се случи. Имам съседи, на които децата им са потърпевши от Васил и от психическия тормоз, който му оказва Георги. Има хора, които могат да потвърдят нещата, но ми казват, че ги страх.

Георги многократно е казвал на родители на деца от махалата, че ако някой някога направи нещо на децата му или да им пипнат играчка, или само с пръст да ги докосне, щял да ги убие. И най-интересното е, че съседките ми са готови да ме подкрепят и да свидетелстват за тези ситуации, но познайте, мъжете им ги стопирали. Но аз и сама ще се справя с тази битка, въпреки че живея сама с детето си. Яд ме е, че ще водя и тяхна битка, но ще я спечеля. И всеки ден Георги да ме пребива, аз няма да се откажа да си търся правата“, казва Еми Христова.

ЕКИП „СТРУМА“