ОК, признавам, че дясното не е Бог и може би малко драматизирам като перифразирам Ницше и неговото „Бог е мъртъв и ние го убихме!“, но вярвам, че сравнението все пак си има своето основание. По подобие на немския философ, който с тази фраза предупреждава за опасните последици за западния свят от упадъка на традиционните религиозни ценности, аз също съм убеден, че упадъкът на дясното ще има тежки последствия за българското общество. На 3 април тази година
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА ОСЪМНАХМЕ С НОВОИЗБРАНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, В КОЕТО НЯМА НИТО ЕДНА ДЯСНА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ. 33 години след промяната и надеждите за един нов свят на пазарна икономика и свободна частна инициатива се очертава отново да имаме парламент, доминиран от леви и центристки партии, с пълна липса на каквото и да е дясно. И това според мен е доста лошо предзнаменование за бъдещото икономическо развитие на страната ни. В новото Народно събрание влизат 6 партии и коалиции: ГЕРБ-СДС; ПП-ДБ; ДПС; „Възраждане”, БСП и ИТН. БСП са по дефиниция най-вляво, „Възраждане” са националисти-популисти, за които икономиката е на заден план, ДПС е специфична партия, която стои по-скоро в центъра. Що се отнася до ИТН – там идеология няма (поне до този момент), просто има популярен Слави. Остават ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. ГЕРБ е центристка партия, все още залагаща основно на харизмата, тип „бащица“, на своя лидер. СДС днес е само много блед спомен за славните времена на съюза, когато той беше истинска дясна сила в българската политика. В момента те са просто едно тире, което се споменава само в официалните документи, но за всички останали ГЕРБ-СДС си е просто ГЕРБ. Влезлите скоростно в политиката с ореола на „млади, умни и образовани на Запад“ лидери на ПП, от които мнозина от феновете им очакваха именно десни и пробизнес политики, много скоро показаха с действията си, че са по-скоро „социални“, отколкото „пазарни“. В настоящата предизборна кампания те влязоха не само без да се обиждат, когато ги наричат „леви“, но дори активно и напълно съзнателно да се позиционират в лявото политическо пространство с явната надежда да „откраднат“ от електората на кървящата столетница.
Изключително забавно е да се наблюдава абсурдната надпревара между БСП и ПП за това кой е по-добрата лява алтернатива. В коалицията ПП-ДБ хората на Христо Иванов, ако не вземат спешни и много радикални мерки, ще изпадат все повече и повече в позицията, в която в момента се намира СДС – скоро никой няма да говори за тях. Или както много сполучливо го каза един политолог, „ДБ се зачеркнаха, станаха просто ПП, сами се бутнаха там“. Което е тъжно за истински десните привърженици на „Да, България“, но най-вече е тъжно за България. Въпреки всички грешки и дори измами на прехода именно този десен ентусиазъм в част от обществото в първите години след 10 ноември даде възможност на партии с дясна идеология да станат важен фактор в политиката и да успеят да поставят началото на процеса за преминаване от планова към свободна пазарна икономика. Независимо от известния хаос и злоупотреби в процеса на масова приватизация безспорен факт е, че този именно десен процес положи основите на частния бизнес и даде възможност на хората свободно да развият своите предприемачески умения.
ВЪПРЕКИ ГРЕШКИТЕ НА РАСТЕЖА РАСТЕЖ ИМАШЕ И ТОЙ СЕ ДЪЛЖЕШЕ НАЙ-ВЕЧЕ ИМЕННО НА ЖЕЛАНИЕТО НА ПОРЕДИЦА ПОЛИТИЦИ ДА СЛЕДВАТ ДЕСНИ ПОЛИТИКИ. Дали на власт, или в опозиция в парламента винаги имаше хора, готови да защитават тези десни политики. До днес. Процес, започнал преди време, намери своя тъжен завършек на 3 април, когато България за първи път в своята демократична история осъмна с парламент, в който официално няма да има нито една дясна партия, след като на тези избори „Демократична България” се явиха обединени с ПП и така се отказаха вече официално дори да претендират да са десни. Избирателите може би ще кажат, че няма десни, защото „няма кого да избираме“ (имайки предвид, че няма достатъчно свестни кандидати, за които да гласуват). Политиците, от своя страна, биха могли да контрират, че няма десни, защото „няма от кого да бъдат избрани“ (имайки предвид, че няма достатъчно свестни избиратели, които да ги изберат). Получава се като лафа с яйцето и кокошката. Споровете за това кое е причината и кое следствието може да продължат вечно и безрезултатно, но няма спор, че последствията ще ги търпим всички ние. Защото дясното „е нужно на България така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество“, ако ми позволите след Ницше да перифразирам и другаря Георги Димитров.
И сега, изправен пред реалността от парламент без дясна формация, но в същото време абсолютно убеден във важността от присъствието на една такава формация, не ми остава нищо друго освен да се отдам на следизборни мечтания. Мечтая си за една малка, дясна и консервативна партия. Ама хептен дясна и баш консервативна. Партия, чието основно мото да е:
„ПО-МАЛКО ДЪРЖАВА. ПОВЕЧЕ ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ“. Или нещо подобно, но в този именно смисъл. По-малко държава, по-малобройна администрация, по-малко забранителни, по-опростени и по-либерални разрешителни режими. Мечтая си за партия, която вместо да обяснява как „ще ни оправи“, да каже как ще ни даде повече свобода сами да се погрижим за своето оправяне. Но която освен за свободи и права няма да се страхува да постави ребром и въпроса за отговорностите и задълженията, които всеки един от нас, гражданите на тази страна, трябва лично да поеме. Задължението на всеки един от нас, във всеки един момент да прави най-доброто, на което е способен на работното си място, в семейството си и като гражданин на България.
ПАРТИЯ, КОЯТО ЩЕ ЗАЯВИ СВОЕТО НАМЕРЕНИЕ ДА РАБОТИ, ЗА ДА ИЗЧИСТИ ПОНЯТИЯТА „ЧАСТНИК“, „БИЗНЕСМЕН“, „ПРЕДПРИЕМАЧ“ ОТ НЕГАТИВНИТЕ АСОЦИАЦИИ,
които тези думи все още навяват у много българи и политически лидери. Която открито и смело ще заяви, че да си успял и богат не само че не е срамно (разбира се, с уговорката, че не е нарушен законът), а дори напротив, е нещо, което би трябвало да се поощрява. На постоянно хленчещите, че България е най-бедната в Европа, представителите на тази партия ще напомнят, че основната причина за това да сме бедни е, че сме на дъното по производителност на труда, че не работим достатъчно качествено и не сме достатъчно продуктивни и иновативни. И че начинът да станем по-богати не е „да разпределяме по-справедливо бюджета“, нито пък утопичната безсмислица за „нулева корупция“, а само и единствено да работим повече и по-качествено. Персонална отговорност и лична инициативност вместо всеобщо вайкане и стадно безхаберие. В споровете между работодатели и работници рефлексът на представителите на тази дясна партия ще бъде да подкрепят първите (разбира се, не безусловно). И тази априори подкрепа е базирана на разбирането, че преди да се стигне до споровете за по-добро заплащане и по-добри условия на работното място, то това работно място трябва ПЪРВО да бъде създадено. И тези, които създават работните места, са именно работодателите и предприемачите. Без тях не само няма да има „по-добро“ заплащане и „по-добри“ условия, а ще има липса на заплащане и никакви условия.
ДЯСНАТА ПАРТИЯ ОТКРИТО И ТВЪРДО ЩЕ ЗАЯВИ СВОЯТА ПОДКРЕПА ЗА ТЕЗИ, КОИТО ЧРЕЗ СВОЯТА ИНИЦИАТИВНОСТ, НАХОДЧИВОСТ, УПОРИТ ТРУД И ГОТОВНОСТ ДА ПОЕМАТ РИСКОВЕ СЪЗДАВАТ РАБОТНИТЕ МЕСТА,
давайки по този начин възможност на останалите да изхранват семействата си. Партията от моите мечти би заела категорична позиция срещу вихрещите се в момента опити на изпълнителната власт да налага тавани на цени или надценки и въобще срещу всички опити на властта със сила да се меси в работата на пазарната икономика. Партията, за която си мечтая, ще приеме спокойно факта, че дясномислещите и действащи хора са малко и затова истински дясна, консервативна партия не може да разчита на широка електорална подкрепа. Независимо от това тя няма да допуска компромиси с десните принципи, няма да прави популистки завои или да подписва безпринципни коалиции, за да привлече повечко избиратели. Осъзнала своята малобройност, партията ще заложи на качеството. Ще приеме съдбата си да работи за добруването на всички, без да е разбрана от повечето. Вместо да търси известни артисти, лекари или успели бизнесмени, за да украси предизборните си листи,
ЩЕ НАСЪРЧАВА УСПЕЛИТЕ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ДА РАБОТЯТ ВСЕКИ В СВОЯТА СИ ОБЛАСТ. ПОНЕЖЕ ИМЕННО ТАМ ТЕ ЩЕ СА НАЙ-ПОЛЕЗНИ НА БЪЛГАРИЯ.
Дясната партия отлично разбира, че подобрението на страната зависи много-повече от качествената и упорита работа на хората долу по места, и много по-малко от работата на политиците горе в парламента. Депутатите на тази партия няма да са „звезди“. Тези хора ще са най-вече партийни функционери, с ясно изразен идеологически профил, хора, които са дълбоко убедени в полезността на десните и консервативни политики. Те ще са почтени хора и добри бюрократи, които вместо да завиждат на успелите професионалисти от различните области, ще опитват с всички сили да им помогнат. Депутатите активно ще търсят и внимателно ще изслушват мненията и съветите на тези успели личности, за да може след това чрез работата си в парламента да са възможно най-полезни на тази динамична и съзидателна част от населението.
В ПАРЛАМЕНТА ТЕХНИЯТ ОСНОВЕН СТРЕМЕЖ НЯМА ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ВЛАСТТА, КОЛКОТО ЖЕЛАНИЕТО ДА БЪДАТ СИЛЕН И КОМПЕТЕНТЕН КОРЕКТИВ.
В идеалния вариант десните депутати аргументирано и умело ще атакуват недъзите на управляващите, като в същото време ще предлагат добре обмислени и професионално изготвени алтернативни решения. Те ще се наемат с ролята, която Сократ избира за себе си в древна Атина – тази конска муха, която да подтиква мудния бивол – атиняните (в нашия случай българския народ). И те като Сократ няма да се уморяват да повтарят, че най-важното в живота на един човек е да работи върху собствените си добродетели. На думи и с дела представителите на тази партия ще подкрепят всяка инициатива „отдолу“ на граждани, които се самоорганизират за решаването на един или друг проблем или просто за подобряване качеството на живота на тяхната улица, махала, град, без да чакат държавата. Убедена в огромната полза от активната гражданска инициатива и вярваща в способностите на самите хора по места, по-добре от чиновниците в кабинетите да знаят и решават проблемите си, партията ще опитва да помага, но без да се налага или наставлява. Нали помните – „ПО-МАЛКО ДЪРЖАВА“.
В резюмето на народния представител основното ударение ще бъде върху това колко инициативи и законопроекти за намаляване броя на администрацията, премахване на разрешителни и ограничителни режими и подкрепа за организации на граждани по места е инициирал или подкрепил. Партията ще заяви ясно позицията си на малка, но активна опозиция, чиято цел е намаляване на държавната бюрокрация и засилване влиянието на свободната инициатива на гражданите. И най-важното – мечтая си за достатъчно десни избиратели, които да успеят да направят тази моя мечта реалност и да вкарат такава една истински дясна партия в парламента.
Ей за такива едни неща си мечтая в дните след последните/поредни избори. И като в онзи виц за циганката, дето се опитвала да подкваси морето, си казвам: „Абе, знам, че нЕма да стане, ама па ако вземе, да се получи, а?“. А дано, ама-а-а-а… надали – това пък е от друг един виц за Айше и Асан.
ИВО СТАНОЕВ
