Българското посолство в Гърция се активизира по случая с осъдените брат и сестра от благоевградското село Падеш Кирил Марянски и Стефанка Петрова. Двамата бяха осъдени на 16 години затвор за убийството на българина Росен Христов-Странджата в Атина при липса на безспорни доказателства. Те твърдят, че са невинни, тъй като върху трупа на убития българин са открити две ДНК следи, които не са техните. Убийството става през ноември 2011 г., а те са екстрадирани в Гърция с европейска заповед за арест през 2013 г. Още преди да има окончателна присъда, са вкарани в затвора с мотива, че нямат адресна регистрация. Двамата търсят отчаяно помощ от българското посолство, но получават циничен отговор от дипломата Румен Георгиев, че българското посолство не е Червен кръст, за да бърше задника на всеки, който се наака. Междувременно поради липса на средства за адвокат пропускат срока за обжалване на присъдата и тя влиза в сила. В края на април Кирил Марянски се свърза по телефона с репортер на „Струма“ от затвора в Маландрино и разказа за патилата си. „Ние бяхме осъдени несправедливо, при липса на доказателства и потъпкване на човешките ни права. Нямахме пари за гръцки адвокат, нямахме помощ от българската държава. Не сме медици, не сме спортисти. Прокажени ли сме? Защо България за едни е майка, а за други мащеха? Нека българското правителство отвори очи и за нас, хората от простолюдието. Единственото нещо, за което сега молим, е, да ни върнат в родината ни да изтърпяваме присъдите си. Условията в гръцкия затвор са тежки, но аз работя, началник съм на чистачите. Сестра ми е в женски затвор в Тива и при нея положението не е добро, защото е болна, а гърците не й дават лекарства, тъй като стрували 12 евро. От пет години вече сме в затвора, аз не съм виждал детето си”, изплака Кирил Марянски. Осветяването на проблема е дало ефект, тъй като след публикацията във в. ”Струма“ се забелязва задвижване на институциите. По указание на дирекция „Консулски отношения” в Министерство на външните работи българското посолство е отправило запитване до гръцките затвори в Маландрио и Елеона в Тива относно спазването на правата на лишените от свобода брат и сестра, тяхното здравословно и психично състояние, както и да бъде разяснена процедурата по трансфер, съгласно Конвенцията за трансфер на осъдените лица в чужбина, за да бъдат предприети действия. По искане на Върховна касационна прокуратура са направени запитвания до гръцкото мининистерство на правосъдието и затворите дали присъдите на двамата българи са окончателни и неотменими. От гръцка страна е постъпил отговор, че присъдите са влезнали в сила, като по отношение на Кирил Марянски е установено, че е клинично здрав. Процедурата по трансфера му е била разяснена, но се оказало, че личната му карта е изчезнала и той не разполага с валидни документи. Преди да бъде трансфериран в България, ще му бъде издаден АФМ (номер на данъчна регистрация), на който да заплати разноските по делото, което става въз основа на личен документ, какъвто той няма. Поради тази причина от затвора в Маландрино е поискано Кирил Марянски да бъде конвоиран до консулската служба на българското посолство в Атина за подаване на заявление за издаване на лични документи. Тъй като транспортирането трябва да се нареди от прокуратурата в Атина, от българското посолство са провели разговор за изясняване на процедурата и изпратили официално писмо за определяне на дата за довеждането на Марянски в българското консулство. Впоследствие в нашето посолство е постъпил отговор от прокуратурата, че отговорна за това искане е Централна комисия по конвоирането на гръцкото правосъдно министерство. След направен контакт с представител на дирекцията на затворите става ясно, че искането за конвоиране трябва да бъде направено не от посолството, а от самия Марянски, и изпратено от затвора по служебен път. В крайна сметка след изясняване на процедурата той е повикан от ръководството на затвора в Маландрино и му е дадено да попълни искане за транспортиране до консулската служба за попълване на заявление за издаване на лична карта.
Предприетите действия от страна на българските власти са описани в писмо до Кирил Марянски от консула ни Красимир Стефанов, което приключва с призив към затворника да прояви търпение, тъй като става дума за административна процедура, която отнема време.
Припомняме изповедта на българина, който изпрати писмо до „Струма“, в което разказа за драмата си: „Всичко започна през далечната 2011 година месец октомври, когато ми беше предложена работа като бояджия от Емил Крумов за Гърция.
Заминах със сестра ми, която познаваше Емил. В Гърция се запознах с Ваня Борисова и Росен Христов. Когато пристигнахме, се оказа, че не мога да започна работа, защото и Емил е безработен. Тогава Емил и Росен се сбиха, като Емил се закани да убие Росен. Ние ги разделихе, ставаше въпрос за 4000 евро, които Емил дължал на Росен. След няколко дни престой и опити на Росен да ни намери работа без успех се наложи да си тръгнем за България под заплахите на Ваня, която ни заплаши, че ако не се махнем от къщата, ще извика някакви араби и кюрди да ни пребият и разфасоват. Нормално, ние се уплашихме и разказахме на Росен как ни е заплашила Ваня и той ни посъветва да се приберем в България, защото е способна да го направи. С уговорка, ако излезе някаква работа, Росен да ни се обади, и така ние си тръгнахме за България. На следващия ден след заминаването ни Росен изчезва и го намират след 4-5 дни убит в къщата, в която живеехме. При показанията, които дават Ваня и Емил, хвърлят вината върху нас и тях ги пускат. До 2013 г., когато получаваме Европейска заповед за арест. Първо арестуват сестра ми, за което аз разбирам по-късно, тъй като тогава работех като международен шофьор и бях на път. Доброволно отивам в съда в Благоевград и се предавам, без да се укривам или бягам. Тогава започнаха мъките ни, бяхме предадени от българското на гръцкото правосъдие да бъдем разпитани дали знаем нещо за убийството на Росен Христов, но се оказа, че не сме за разпит, а направо ни повдигат обвинения за нещо, което не сме направили. На разпита ни бяха нарушени човешките права. Прокурорът, който ни разпитва, ни пусна, но следователката, която ни водеше следствието, каза, че няма да ни пусне, защото нямаме адресна регистрация, където да живеем и да се подписваме. Поради тази причина бяхме вкарани в затвора, където мъките ни продължават и до днес.
През това време Ваня и Емил, като разбират, че сме арестувани, бягат от Гърция и се укриват и до днес, защото на тях не съм им взети ДНК проби. При положение че върху убития Росен намират две ДНК. От нас взеха проби, но нямаме нищо общо с намерените ДНК, което ни беше взето през същата 2013 г. През 2014 година бяхме осъдени без каквито и да е доказателства по предубеждение на съдебните заседатели. Вече 5 години лежим в гръцки затвор, при положение че дори имаме споразумение между България и Гърция, че дори и да бъдем осъдени, ще ни върнат в България“.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
