След срещата между новото ръководство на ФК „Пирин” с феновe- Доскорошният шеф на орлетата В. Елезов изригна: Безкнижници се разпореждат в „Пирин“

Феновете на „Пирин” останаха разочаровани от срещата с управата на благоевградския клуб, проведена на стадион „Христо Ботев“ по инициатива на футболните началници. Идеята бе да се обсъди ситуацията след пропадналата договорка за промяна на собствеността с мениджърска организация на аржентинци. 50-ина привърженици дойдоха с цел да чуят проектите за бъдещето на орлетата от досегашния член на Борда на директорите в „Пирин“ Атанас Дафинов и новите шефове в лицете на славния вратар на зелено-белите Кирил Стойков и бившия футболист на „Вихрен“ Станко Йовчев.

„В момента не кметът, президентът да дойде не може да обещае, че всичко ще е цветя и рози. „Пирин“ винаги ще го има, но си има процедури. Община Благоевград никога не е искала да вземе футболен клуб „Пирин“ и е готова да го даде на всеки коректен инвеститор, стига да се появи такъв. Момчетата са гладни, без лиценз, без пари, клубът се дава на общината и тогава всички скачаме. Не знам какъв е проблемът на кандидат-собствениците, които си тръгнаха, но Вили Елезов е водил преговорите с тях некоректно. Ето какъв е и план „Б“ на Общината. При нас е лицензът, от който зависи „Пирин“. Крайният срок за получаването на лиценза е 28 януари – той е изтекъл. Четири дни с чичо Кирчо (б. р. – Кирил Стойков) и хора от общината сме ангажирани да направим нещо, което е трябвало да свършат в клуба преди 2 месеца и „Пирин“ виси във въздуха. Сега се занимаваме с лиценз, имаме преговори и за инвеститор. Всеки казва – като нямате лиценз, как да ви отпуснем пари? На базата на какво? Относно спасяването на лиценза – в БФС са изгубили всякаква комуникация с „Пирин“. Не им е вдиган телефонът и са ни отписали. С молби, чичо Кирчо с лични контакти ходи из БФС, работи. Преговаряхме с представители на бизнеса да спасят положението за момента, защото момчетата не са взимали пари, да им се изплатят премиите за последните три мача. След това, като вземем лиценза и като им се изплатят премиите, започваме да водим преговори със сериозни инвеститори и да им покажем, че сме лицензиран професионален клуб. Не е все едно дали ще преговаряме като отбор с елитен статут, или като тим, който изпада във Втора лига. Ако в момента предложите инвеститор, ние си тръгваме без никакви ангажименти“, заяви на срещата Ат. Дафинов.

Последва вълна от коментари в социалните мрежи.

„Не съм удовлетворен от това, което чухме на срещата, а притежателят на клуба – кметът Илко Стоянов, като представител на Община Благоевград, не присъстваше. Отборът е застрашен от изпадане от Първа лига, но най-страшното е, че е заплашен от небитие. Собственикът носи отговорност, а това в момента е Общината. Когато тя придобива акциите, оправдания от сорта, че не е била осведомена за настоящата обстановка и с бъдещите отговорности, не звучат сериозно. От идването на Пол Белогур в клуба Общината постоянно е имала проценти. Или лъжат какво е сегашното положение, или просто не са били за този пост, не са били за ръководители. Защото заплатите, наемите и осигуровките са неща, които си вървят всеки месец. Изтъкнахме на срещата, че нямаме задоволителна бистрота. Тези вложители, които трябваше да придобият клуба, не съм ги виждал и не мога да кажа нищо за тях – нито положително, нито неприятно. Феновете постоянно са прочувствени, тъй като „Пирин“ е обич. Благоевград е прочут с два „Пирин“-а – футболният тим и ансамбълът, и Общината би трябвало по всякакъв начин да се бори за тях“, обобщи мнението на феновете Константин Капчин.

Часове след срещата на ст. „Хр. Ботев“ своята позиция изрази и доскорошният изпълнителен директор на зелено-белите Велислав Елезов, който се почувства засегнат от изказванията по негов адрес от страна на новите клубни ръководители.

„Уважаеми приятели, уважаеми фенове на „Пирин“, с голяма мъка и съжаление изгледах видеоматериалите от провелата се среща между „Ръководството“ на „Пирин“ и привържениците. До този момент си мълчах с единствената мисъл да не би някое мое действие или непремерена дума да окаже негативно влияние върху отбор и служители, но това, което ми чуха ушите и видяха очите, беше просто покъртително и ме принуждава да не остана безучастен. Директно бях посочен като главен виновник в две направления – „Пирин“ да не получи лиценз и неслучилата се сделка с потенциалните нови собственици. По първото – на „Пирин“ не е отказан лиценз към днешна дата. Напротив, направил съм всичко по силите си, дори повече това да се случи и всяко противно твърдение е откровена лъжа. Финансовото лицензиране на клуба беше финализирано от мен и счетоводния състав. Нямаше как то да бъде оставено в ръцете на новото „ръководство“. Не по друга причина, а просто защото тези хора изпитват панически ужас от понятия като бруто, нето, ДДС, приход, разход, одит, отчет, ведомост или какъвто и да е друг финансов термин, още повече ако им е представен в екселска таблица или някакъв друг по-сложен формат, леле майко, ако пък е в архивен файл. Боже господи, ако трябва да се качи в електронна платформа. Че и на английски, в страницата на УЕФА. Тежък процес. Нямаше да им е по силите и въпреки че бях отстранен на 24 март, го довърших, просто защото бях наясно, че тежката им некомпетентност ще похаби огромните усилия на много други хора. Административното лицензиране започна в началото на февруари. За съжаление съвпадна с волеизявлението на бившия собственик, че напуска клуба. В тежък финансов момент, с незаети лицензионно изискуеми работни позиции, които в тази ситуация нямаше как да бъдат запълнени (нови длъжности, хора на заплата в хипотеза на безпаричие). Със задължения към основен контрагент (полиция и охрана), който отказа да разпише нов договор. С потенциална некоректно подадена информация като актуални състояния, собственост на клуба и т. н. Тежка лъжа, преминаваща в патология, е, че аз като изпълнителен директор не съм вдигал телефон на БФС. Напротив. В близо 19 години стаж имам 12 лицензионни процедури, водени от мен и с който и да е фактор в БФС, съм имал винаги перфектна и точна комуникация, без да ми се налага да „ходя в София и да си ползвам контактите“. И, уважаеми „колеги“, в ХХI век, малко, даже никаква официална комуникация се води по телефон. Когато БФС има нещо да каже на клуба, се води кореспонденция. Основно по имейл, с какъвто някои от вас мисля и не разполагат, а и да разполагат, рядко ползват. „Пирин“ ще получи лиценз, ако е финансово изряден. Към момента се дължат много пари, които се дължаха и към момента на взимане на акциите от община Благоевград. И до днес недоумявам, как в ОбС – Благоевград никой не повдигна темата – колко точно са те, за какъв период от време и т. н. Твърденията, че не са имали достатъчно информация, са, меко казано, смехотворни, защото има изходяща поща, в която се пази всичко. Разполагате с тях от вече месец и половина. Апропо, да вметна, че моето отстраняване бе обявено на 15 март. Общото събрание трябваше да се проведе на 24 март в 10.00 часа на стадион „Христо Ботев“. Такова не се състоя. Някъде на коленце, при юристи, протоколите бяха разписани и отстраняването ми финализирано. Последният ми ден на стадиона беше 27 март. В тези 14 дни никой, ама абсолютно никой не дойде до стадиона, до офисите, до счетоводството, да се поинтересува какво трябва да се прави, да прехвърлим информация, да коментираме най-належащите проблеми.  Дотук по първото твърдение. По второто – две минути след като бившият собственик Пол Белогур ми заяви категорично, че се оттегля от финансиране на клуба, стартирахме разговори с всички възможни контакти за намирането на нов инвеститор, спонсор, собственик. Този процес реално стартира от април 2022 г., но в хипотеза продажба на клубни акции. Един по един, по-крупните купувачи тогава се отказваха. В новата хипотеза – даряване на акции, разговорите вече се водеха сравнително по-лесно, още повече след геройските изяви на футболистите, треньорите и целия личен състав в клуба, хора, които към 1 март не бяха взимали заплати от декември, но се раздаваха с цяло сърце и душа. Шапки долу на всички. Разговаряхме с десетки заинтересовани. Основно чужденци. Десетки среднощни разговори, гледане на юридическа структура, финансови баланси, убеждаване какъв огромен потенциал притежава любимият клуб. Първите и най-професионално подхождащи (а и най-бързо реагирали) към темата бяха господата Ернан Банато и неговият партньор Данило Монти. В тяхно лице видяхме абсолютни професионалисти с ясна идея и цел как да развият клуба като бизнес и бързо да достигнем бленуваната самоиздръжка. Разговорите с тях стартираха на фаза, когато клубът не беше още общинска собственост. Сериозността на хората бе афиширана на общинска сесия. На всички участници бе ясно, че стане ли клубът общинска собственост, сделката ще стане по-трудно реализируема. Призовах акциите да не се взимат от общината. Да не се бърза. Все още ме е яд, че не послушах Станислав Манолев, който беше готов да ги вземе само за да ги държи докато хората пристигнат. Но нейсе, в крайна сметка реалността е такава, че стадион, база, инфраструктура е на Община Благоевград. Естествено, че тя трябва да реши. Междувременно, водейки разговорите с няколко инвеститори, в частен разговор ми беше заявено, че трябва да бъда отстранен от поста изпълнителен директор, защото имало „настроения срещу мен“ в ОбС – Благоевград, където лично познавам точно трима човека. За да ме „съхранят“. Пак да си остана в клуба. Отлично, съгласих се веднага само и само всичко да върви нормално. В крайна сметка най-настоятелни с реални действия бяха гореспоменатите хора от Аржентина, които се вдигнаха от 12 000 км и в крайна сметка акостираха в Благоевград точно в деня на моето отстраняване. За което знаеха предварително и даже апелираха лично да не се прави, поне докато се или не се случи прехвърлянето на акциите.

Още с пристигането им започнаха да се случват странни неща. На същия ден те бяха приети от кмета – кратка 5-минутна среща. Работната, сериозна среща бе планувана за три дни по-късно. В рамките на тези 72 часа с очите си видях и с ушите си чух, че моето присъствие само ще бламира евентуален позитивен изход. Знаейки, че към момента това е единственият вариант за спасение на клуба, което бе потвърдено от всички многократно, реших да се отдръпна тотално от случващото се, за да не би наистина „тези негативни настроения“ да попречат на потенциална сделка. А и нямах морално право да водя вече каквито и да е разговори. От 24 март не изпълнявах каквато и да е функция в клуба. Останах на разположение на потенциалните инвеститори, но за себе си бях взел решение да не работя повече в клуба, поне докато в него са назначени болно амбициозни, гарнирани с тотална некомпетентност индивиди. В продължение на една седмица аржентинците бяха размотавани, развеждани по срещи, разпитвани и дори унижавани по начин, който тотално ме озадачи. Не за друго, а че не си тръгнаха още на третия ден. В крайна сметка, стана публично достояние, че са тук, кои са и какво искат. Тук се роди най-големият абсурд – гласуване на точка-предложение, подадено за сесия на ОбС. Те я очакваха с нетърпение, тъй като бяха информирани, че с нея ще се стартира прехвърлянето на акциите въз основа на главно споразумение, което по-късно да се финализира с конкретни анекси. В деня, в който си бяха стиснали ръцете с общинското ръководство, разбрали се как да процедират, бяхме заедно и по абсолютна случайност служител в Общината ми изпрати копие от предложението, което трябваше да им преведа моментално. Рядко се виждат толкова възмутени и огорчени хора. Никъде, както се твърди, в предложението не фигурираше даване на акциите веднага и на момента. Първо – кредит от един милион, безлихвен и евентуално след 5 май, можело да се гласува да се дадат акциите на тях. Нещо, което те категорично заявиха, че не е обсъждано. Въпреки възмущението от така създалата се ситуация, те все още не се отказваха, а влязоха вабанк. Този път си поискаха директно целия клуб. И ОФК, и ФК, и всичко. Отговорът и последвалите обяснения вече ги знаете. Административна пречка.

И тук да кажа нещо за онзи абсолютен безкнижник и пригласящите му, които обяви публично, че преговорите са водени некоректно и не трябвало да се водят само от мен. Аз преговори не съм водил. Подал съм информацията за клуба – от до. Хората харесаха това, което видяха и дойдоха. Функционалната импотентност на подобни случайни „калинки“ в крайна сметка ги отблъсна. Завършвам само с един цитат от това видео, което за съжаление изгледах. „Вие какво искате, тия да дойдат и да докарат пет маймуни ли?“, заяви В. Елезов.

ИВАН ДИМИТРОВ