Стоян Кадийски от Дупница от 35 г. готви курбаните в храмовете в града, на година му се случва да готви с такава цел на 30 събития.
„Не всеки може да участва в приготвянето на милостинята, трябва да си вярващ в Бога и добър христянин, иначе гозбата не става вкусна”, категоричен е Стоян.
„Още когато бях млад, Господ ми изпрати много видения, но няма да ги споделя, тъй като те не се казват, остават си за мен. Преди 35 г. започнах да помагам за приготвянето на курбана и така, като добих опит, станах главен готвач. Вярващи жени идват и помагат, аз сам не мога да се справя. На година приготвям 30 курбана за празници на храмовете в Дупница, понякога и в домашни условия. Последния курбан, който сготвих, беше в едни квартал в Дупница. Жителите му го правеха на определена дата, но тази година я изместиха и не стана много вкусен. Това е така, защото Бог е наредил на коя дата да се готви, а те я смениха и не се получи”, разказва Стоян Кадийски и продължава:
„Най-големия курбан съм готвил за празника на Дупница – 19 октомври. По време на управлението на града от Атанас Янев той ме извика ме и ми каза: „Докато съм кмет, ще приготвяш 19 казана с курбан от едно теле и 5 овце”. Каза ми и си изпълни обещанието.
Братя Галеви пък даваха по едно шиле за всеки празник. Купуваха го от едно и също място. Докарваха го заклано, почистено, веднага да се нареже в казана.
От няколко години хората обедняха и не дават пари за курбан. Добре че бизнесмените от града даряват агнета и овце, та приготвяме гозби, за да уважим даден светец.
Веднъж на празника на Св. Богородица зет ми, мъжът на сестра ми, който е грък, дари овца за храм „Св. Богородица“. Помощничките, доволни, че има какво да сготвят за здраве, започнаха да го благославят да е жив и здрав, да има много пари, децата му да са добри… Преди да си отиде за Гърция, той си купил лотариен билет, това беше преди много години, и си замина. Оказа се, че билетът е печеливш, дойде в Дупница и взе 52 000 лв. от лотарията. Господ е чул благословиите ни и му изпрати голямата сума пари.
Аз меся и просфора на черквата „Св. Георги Победоносец“. По принцип просфорът се меси от вдовица, която 10 г. е била в траур. Аз не съм семеен и съм иподякон в храма. Това ми дава право да меся просфора. Трябва да си силно вярващ човек, за да може да го омесиш и да се получи както трябва. Просфорът се омесва в петък, брашното в него трябва да е от пшеница. Прави се парено тесто, като на всяко хлебче се слага печат, на който пише името Божие. Преди и по време на замесването има специални молитви, които ги казвам и тестото се получава”, завършва разказа си Стоян Кадийски.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
Ст. Кадийски
Стоят Кадийски раздава сготвения от него и помощничките му курбан
