След три месеца в Англия 22-годишна кюстендилка заяви: „Албионът не е за всеки, на някои им провървява, стига да попаднат на точното място и при точните хора”.
Диляна Спасова, която е завършила „Маркетинг” в Свищов, замина за там с цел да се установи постоянно, но по-късно вижда, че плановете й не се осъществяват, и се прибра в родния Кюстендил. „Много е трудно и скъпо, квартирите в Лутън, където бях, излизат по 1200 паунда на месец. Изключително скъп е и транспортът до работното място. Имам приятел в Ирландия, който седмично плаща по 7 паунда, докато на мен еднодневната карта струваше 14 паунда.
Жилищата в Англия са на високи цени. Там например по-богатите предпочитат да живеят в жилища със старинни мебели и старинна фасада. Последно там, където чистих, къщата приличаше на тази от приказката за Хензел и Гретел. Много ми се искаше да я снимам, но е пълно с камери за видеонаблюдение. Даже и не помислих да извадя телефона, защото ме беше страх да не ме закопчаят.
Мерките за сигурност са изключително големи след атентатите в лондонското метро. Навсякъде има камери. Направи ми впечатление, след като бях пазарувала в един магазин, още на улицата, докато си вървях, мина полицейски автомобил. Спряха един мъж, проснаха го на земята, сложиха му белезниците и го качиха в колата. Не разбрах какво стана, но предполагам, че явно беше откраднал нещо от магазина”, коментира младата жена. Полицейските служители на реверите си пък имали два бутона. Единият бил като камера, а вторият – за да повикат помощ. „Гледаш ги – не са толкова едри на ръст, и си казваш, че можеш да им скочиш, но не е така”, констатира кюстендилката.
„Любопитното е, че в Англия светофарите не са толкова много – добавя Диляна. – Когато трябва да пресечеш и няма светофарна уредба, но е обозначено място за пешеходци, е достатъчно само да вдигнеш ръка и колите спират. Пропускат те да минеш, изобщо дисциплината е желязна”, казва момичето.
Тя много съжалява, че не успяла да си направи снимка пред една от забележителностите на Лондон – Биг Бен. Най-голямата камбана с часовников механизъм в момента се ремонтира и е опакована отвън. Диляна обаче си направила снимка пред Бъкингамския дворец.
„Храната в България обаче е много по-добра, отколкото в Англия. Там ми хареса единствено т.нар. английска закуска, приготвят я от с яйца, бекон, наденица, пържен боб и картофи. Всичко друго е някак пластмасово. Такива са доматите например, а каймата им е много суха. Като я изпържиш, не пуска никаква мазнина. Плодовете също имат значително по-различен вкус от българските”, впечатлява се момичето.
Наскоро ходила на фризьор, там платила 15 паунда. „Услугите в Англия са много скъпи, а българите се хващат на почти най-нископлатената работа от 7,50 паунда на час. Има много роми, в началото се учудвах, тъй като не можех да си обясня как ги наемат, след като не знаят английски език. После ми обясниха, че важното е да се свърши работата, за която англичаните не се наемат да я свършат. Дори и на прибиране в самолета имаше много роми. Почти половината от пътниците. Като се започнаха едни кючеци, в първия момент се питаш къде се намираш”, обяснява кюстендилката.
За да не плаща за допълнителния багаж, тя се свързала с водач на ТИР, който се прибира към България. „Бях купила много работни дрехи за приятеля ми, тъй като тук българските не са толкова качествени и за 1 кг товар излиза 1 паунд, така за 43 кила аз платих 43 паунда”, обяснява момичето.
Тя била изключително впечатлена от качеството на перилните препарати, които се използват там. „Дрехите, когато ги изпереш, ухаят сигурно две седмици. Докато в България пера и с капсули, и омекотител, но няма същия ефект. Донесох си едни гранули, които се слагат, излизат по 1-2 паунда, исках и повече, но нямах място в куфарите”, казва Диляна.
„Дрехите са от малкото евтини неща, особено обувки и маратонки, успях да спестя и да си купя няколко чифта. Ще видя колко време ще ми изкарат”, коментира кюстендилката.
По думите й българите, които работят по фабриките, са подложени на къртовски труд. „Една приятелка заминава да пакетира зеленчуци. Оттук трябва да си вземе завивки и възглавница, тъй като не са й осигурени, ще спят във фургони. Много я разубеждавах, тя обаче иска да натрупа там стаж и после да се върне в България, където да получава по над 1000 лева от борсата като безработно лице”, обяснява тя.
Плановете на момичето сега са да си търси работа по специалността и се надява да я оценят.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
Такива като тая мома за интервюиране има поне 100 000…Хем не могат нищо, не им се работи, а и съвети дават!