Баскетболният „Пирин“ (ГД) завърши отличен сезон при подрастващите. Гоцеделчевският клуб постигна най-доброто класиране на неврокопския отбор досега – сребърни медали от държавното първенство, които заслужиха момичетата до 15 г. Седмица по-рано девойките до 16 г. спечелиха бронз и дублираха постижението си от миналата година. Един от най-доволните за случващото се е наставникът на пиринки Илия Павлов.
-Г-н Павлов, постигнахте нещо, което не се е случвало до момента във вашия спорт в Гоце Делчев?
-Това е успех, който посвещаваме на всички, които обичат Гоце Делчев и спорта, а така също вярват в нас. Ние сме малък клуб от малък град. Успехът е много голям и идва след упорит труд. Това важи не само за 15-годишните, които взеха среброто, но и за 16-годишните, които станаха трети в България.
-Дали можехте да спечелите титлата?
-Разбира се, че можехме. Едва ли някой излиза в истински двубой, за да загуби. За жалост не успяхме да реализираме желанието си. Решителния двубой тактически изиграхме правилно, както си бяхме поставили за задача. Целта ни беше да неутрализираме високия състезател на „Шампион“. Допускахме, че може да ни вкарат далечни стрелби. Така и стана. Получи се разлика, опитахме да се върнем в мача, но просто не успяхме. Играхме с кадрово осакатен състав. При 15-годишните момичета четири състезателки не успяха да участват – две бяха контузени, две болни.
-Мнозина вече гледат на Вас като на сериозен специалист, а не просто ентусиаст с отбор от момичета, които искат да поиграят с класическите български центрове на баскетбола, за да се хвалят на старини?
-Ако някой е гледал така, то това е за негова сметка. На такива хора отговаряме именно с нашето представяне. Ние сме от провинцията, но не сме провинциалисти… За мен е важно, че мерим сили с най-големите в България и го правим с успех. Съобразяват се с нас и вече сме отбор, който не може да бъде подминат с пренебрежение. Що се отнася до мен, едва ли има някой, който е приеман като равноправен в компанията на безспорни авторитети в треньорския занаят в нашата страна.
-Това със сигурност Ви дава самочувствие?
-Безспорно, но и ме задължава да се усъвършенствам и да не отстъпвам от постигнатото до момента. С риск да се повторя, най-напред заради състезателите ни, които ми дават безрезервната си подкрепа и емоция, както и всички съпричастни към каузата на клуба ни.
-Кой помогна да се стигне до тук?
-Децата са с основен дял. Те ме стимулират да се развивам, казано на разговорен език „бутат ме“ напред. Много тренират, отдадени са на баскетбола, обичат този спорт. Аз просто ги следвам, споделяме една истинска любов, оттам идват и успехите. Не искам да забравя помощта на община Гоце Делчев, която инвестира не само средства, а и доверие. Спортната зала, която бе построена след толкова дълги години дерзаене от страна на местната власт, осъществи отколешна мечта на спортната общественост – закрито спортно съоръжение. Именно наличието на база ни дава възможността за нормален тренировъчен процес. Случилото се нямаше да стане факт, ако не бяха родителите и други наши единомишленици, които неотлъчно са зад нас и ни стимулират за максимална изява.
-Какво предстои сега за „Пирин“?
-Ваканция, която обаче няма да бъде дълга и ние не страдаме от това. Заедно с момичетата сме тренирали навръх Нова година, по празници и т.н., когато всички отдъхват, но никой от нас не се е отказал или е роптал. Следвали сме плътно своя график. След ваканцията подновяваме тренировки, за да запазим своя ритъм и да не позволим загуба на форма, а да сме в максимално добро състояние за новия шампионат.
-За него какво да очакваме?
-Да се включим отново в две възрастови групи. Освен това да продължим с надграждането в нашето развитие и изграждането на пирамидата в нашия клуб. Имам вече двама помощници, работим с тях и с по-малки възрастови групи и тепърва ще започваме да се състезаваме с тях.
-Няма ли тези момичета да станат основата за нещо по-голямо, например женски отбор?
-Обмисляме го. Разговаряли сме с община Гоце Делчев, ако можем да направим нещо по-голямо и значимо за нашия град, каквото е женски отбор. Тепърва предстои да огледаме тази идея от всички страни. Иначе имаме добра основа за реализирането й. Имам състезатели в националния отбор на България. Другите момичета също се трудят здраво и се стремят да влязат в полезрението на националния селекционер. Надявам се и тази година да попаднат в състава. От там е и основата за силен женски отбор. За мен е важно, че по време на нашите мачове има много деца на трибуните, запалват се така по играта и пожелават да започнат да играят баскетбол.
-Като човек „отвътре“ как виждате българския баскетбол?
-Определено нивото в женско направление не е това, каквото трябва да бъде спрямо европейското. Забелязал съм, че в по-долните възрастови групи на националните отбори стоим равностойно. След това обаче нещо сякаш се накъсва и до жени не успяваме да покажем тези успехи. От друга страна, за да поддържаме високо ниво на един спорт, е нужно да има повече мачове, турнири и т.н. Какво се случва? Получават се дълги паузи, не дупки, а пропасти, понякога по над месец, което със сигурност не е добре за тях. Тъкмо намерят себе си и нужната форма и набиваме по принуда спирачката. Може би трябва да се направи програмата в сряда и неделя, за да се стигне до повече срещи, откъдето ще се повиши и опитът на състезателите. Именно той изгражда спортиста и го усъвършенства.
-На какво залагате във Вашата работа?
-Отговорност, себераздаване, дисциплина, честност, твърдост, лоялност… Да мечтаем и да следваме мечтите си, да ги търсим, а не да чакаме пасивно нещо да се случи. Да знаем какво е колектив и какво е отбор. Да имаме вяра. Казвам го във всички аспекти, в които се разбира тази дума. Тези неща следвам в своята работа и в живота си.
-Какво си пожелавате след този сезон?
-Всички да си отдъхнем подобаващо. Надявам се първо да сме здрави. Да се подготвим добре за следващия сезон.
Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
