След 10 г. в Англия Димитър Янев от Кресна отвори две фирми в Лондон: Работниците ми са предимно земляци, плащам на чираците по 80 паунда на ден, надницата на майсторите тръгва от 120 паунда

Димитър Иванов Янев е роден през 1977 година в Димитър Иванов Янев е роден през 1977 година в  Кресна, завършил е Електротехникума в Бла- гоевград. Работи в охранителна фирма, след това 2 години е в Никозия и през 2007 година заминава за Лондон. Там живее със семейството си. Съпругата му Борислава е от Микрево. Тя се грижи за домакинството и двете им деца – осемгодишния Денислав и двегодишния Алекс.
– Димитър, добре дошъл в Кресна, за постоянно ли се връщате?

– Не, не за постоянно. Стана ми навик поне два пъти в годината да хващам пътя от Лондон за Кресна. Струва ми се, че като си дойда тук, се зареждам с енергия. Тук като че и въздухът е по-друг, слънцето, небето. Жалко е само, че идвам с предварително преброени дни и те много бързо се топят.

– И пак към Лондон?

– Да. Там съм вече от десетина години. Вече се устроих. Имам малка строителна фирма с 10-12 работници, и то все нашенци. Направих и друга фирма, наскоро купих автомобили, специализирани за събиране и извозване на отпадъци.

– Значи те устройва Лондон?

– Не бих казал. Каквото и да става там, все ще съм, както се казва, приоданец, нещо като заврян зет. Иначе англичаните са си добре. Струва ми се, че и на място да стоят, за 100 години пак няма да ги стигнем. Но знам и това, че хубавите неща ги има и в Лондон, и всякъде, но от дома по-хубаво няма. И ми се ще все в някой Божи ден да хвана самолета за България с еднопосочен билет, ама като че все още не му е дошло времето, а и в България с какво ли бих могъл да се захвана…

– Добре ли печелиш в Лондон?

– В сравнение с каквото съм вземал преди в България, е добре. Ама нали и затова съм напуснал роден край и държава. Там все пак, ако човек е упорит и не си жали ръцете и ума, може да понапредне. Започнах с външни инсталации по сгради, а вече стигнах и до две мои си фирми. Е, малки, но ме устройват. В Англия упорит ли си, не може да не успееш. Не ме питай по колко си докарвам, но ще ти кажа по колко плащам на ден на работещите в моите фирми, както казах, гледам да са от нашия край. В зависимост от старанието общите работници, тези, които са без всякаква квалификация, вземат по 80 паунда на ден, а надницата на майсторите започва от 120 паунда. Не е малко, нали? Та това си е почти месечното възнаграждение на работник в България.

– Ама там пък животът е по-скъп.

– Да, ама не е. Там храната, която е основният разход у нас, е по-евтина. По-скъпи са услугите, но са поносими. Ето, аз съм на квартира и плащам по 1200 паунда на месец, но за тамошните условия не са много.

– Има ли в Лондон много нашенци?

– Много сме. Има и от Кресна, от Пиринско, от цяла България. Казват, че сме някъде към 60 хил. души, сигурен съм, че сме повече, поне от жителите на Благоевград.

– Значи българското присъствие се забелязва?

– Да. Родна реч може да се чуе навсякъде. Има си български магазини, ресторанти, че и вестници. Там седмично, макар и повече в реклами, но има и неща за четене, излизат два вестника – „Будител“ и „БГ-БЕН“, които се списват на български, безплатни са и всеки може да си вземе из нашите магазини и други места, където се излагат.

– Строителната ти фирма с какво се занимава?

– Ами тя е нещо като подизпълнителска, работи се в партньорство. Моята фирма е специализирана в изграждането на външни фасади на големи сгради.

– Напускането на Европейския съюз как се отразява?

– Засега все още не се усеща, но най-вероятно специално спрямо такива като нас, пришълци, нещата ще се позатегнат.

– У нас битува мнението, че англичаните са надменни и студени хора. Вярно ли е?

– Не е вярно. Не са надменни, а са горди. А горди са, че имат добри възможности за живеене, не се страхуват за бъдещето си, настроението им се подсилва и от старата слава на Британската империя. Не са и студени. Даже са по-добри във веселието от нас. И добре си попийват. Там често можеш да видиш англичанин да му дръпне на едно разпиване 10-15 бири. Но иначе в отношенията си са коректни, честни и точни. Там няма забавяне на заплати, всичко е точно.  – Казваш, че българската колония в Лондон е на брой повече от жителите на Благоевград, единни ли са?  – Не. Всеки гледа да оправя първо себе си. Е, не липсват и сбирки, търсим възможност за оказване на подкрепа на новодошлите. Не се лишаваме и от пикници из градините на Лондон.

– И ти беше футболист, и то централен нападател на кресненския „Перун“. Там играеш ли футбол?

– Докато бях в Кресна, доста вратари съм огорчавал, че имам мачове, в които съм вкарвал и по 3-4 гола. Това се опитвам да правя и в Лондон. Тук си имаме и официално първенство. Вече има доста отбори. Всяко от първенствата ни завършва с класиране, купи и отличия. Аз съм в отбор, съставен най-вече от кресничани и хора от Пиринския край. В нашия звезден тим са Бойко Наков-Бекъм и Радослав Станоев от Кресна, но да не ги редя всички.

– В Лондон си със семейството си, съпругата ти с какво се занимава?

– Ами тя има задачата само да се грижи за домакинските работи и за отглеждането на децата ни Денислав и Алекс. Денислав вече е ученик. В английско училище е, но говори и български език, всяка събота посещава българско училище. Там учат наша история и география.

– Кралицата виждал ли си я?

– Кралски представяния с коне и парадна гвардия съм виждал, но кралицата – не. Минавал съм обаче много пъти край Бъкингамския дворец. Кралицата е на всенародна почит. В Англия властта и да се мени при избори, традициите остават, докато при нас падне ли някакво правителство, новото не прави нищо друго, а търси кусури на старото.

– Бил си и в Кипър. Там как се живее?

– Този остров е благословен от Бога. Наричат го и Островът на богинята Афродита. Бях в столицата Никозия. Градът е разположен навътре в острова и е обграден от маслинови горички. Хубав град, благоустроен. Хората са си създали поминък и си живеят. Аз поработих към две години в магазин. Кипърци са учтиви и хитри, както и съседите им, гърците.

– В Лондон докога?

– Най-вероятно няма да е завинаги. Пенсионерските години смятам, че ще са в Кресна. Децата ми като поотраснат и си хванат хляба, да решават какво, как и къде..

.Интервю на БОРИС САНДАНСКИ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *