Перничанинът Мирослав Бонев поставя началото на една съвсем нова услуга, която е в помощ на хора с увреждания и в същото време ще има много силен екологичен ефект. В Перник ще заработи предприятие, в което до 60% от хората ще са такива с намалена трудоспособност. Хора с ТЕЛК решения, които ще имат възможност да работят, да имат социални контакти и да се чувстват пълноценни.
Изящни предмети на битака 
Предприятието става факт благодарение на доброто взаимодействие със Съюза на инвалидите в Перник в лицето на Анита Тараланска. Важно е да се знае, че подобна дейност не се развива никъде на Балканите до момента. В какво точно се изразява новото начинание на Бонев, който е собственик на битака в Перник? Ето какво сподели той:
„Преди три години окончателно със семейството ми решихме да се приберем в родината след 12 години гурбет в Белгия, синът ни иска да се занимава с компютри и да учи в България. Мечтата ми беше като се прибера, да отворя магазин за риба в Рударци и с това да си храня семейството. В Белгия и другите европейски страни много се набляга на консумацията на риба. За много хора тя е вече единственото месо, две парченца риба – и си сит за целия ден. Правят и рибени партита. И тук, в Перник, виждам, че хората все по-често консумират риба.
Започнахме с магазин и риба скара в Рударци. Мои близки очакваха да се захвана с нещо голямо. Но в България всякакъв бизнес върви много трудно, много мои познати, върнали се с пари от чужбина, се разориха в България, защото тръгнаха с големите кошници. А и двете години пандемия изядоха на всички парите за инвестиция в собствен бизнес.
Като се прибирах от Белгия, попътувах из страната, за да се заредя с енергията на планините, на красивите ни кътчета, които ми липсваха толкова време. Но останах шокиран какво оставих и какво заварих, как за 12 години страната ни вместо към ЕС е вървяла към боклука. Спреш някъде да отдъхнеш на пътя – планини от ненужни вещи и дрехи, оставени да се превърнат в боклуци. Казах си: Защо бе, хора, не ви ли е свидно за природата, каква вода ще пием и какво ще ядем от отровената земя?! Какво ще оставим на децата и внуците ни от тази скъпа за нас, платена с кръв земя?
И скандалът с вносните от Европа тирове с боклуци ми дойде в повече. В Белгия бях виждал, че на тържища хората оставят за продажба или подаряват на бедни хора дрехи, мебели и вещи. Съпоставих това, което бях свикнал да виждам в Белгия, и това, което заварих в Перник. В Белгия хората не замърсяват природата с ненужните си вещи, а се даряват или оставят за продажба в битаци, или се рециклират. И всичко е организирано много добре, белгийците са много отговорни хора. Реших и направих битак в Перник.
Гастарбайтерът в Белгия Мирослав Бонев
Гошо си тръгна с манерка за вода
Ние, българите, сме свикнали да разхищаваме, нямаме воля и контрол за разделното събиране на отпадъци. Зад един предмет, дреха, чаша, мебел стои суровина, технология, енергия, човешки труд. Светът според мен в момента влезе в най-голямата си енергийна криза, от която не се вижда изход.
Имам хоби към старинни предмети, картини и мебели от ученик, може да се каже някаква страст към изящни красиви неща от времето на нашите баби. С лични средства от Европа заредих по-голямата част от стоките на битака. Смятам, че уникалната керамика, сервизи, битови покривки тук не трябва да бъдат унищожавани и изхвърляни като боклук, по-добре да намерят нов, щастлив с тях стопанин. Всеки има в дома си нещо ненужно, което може да бъде полезно в друго домакинство”, смята Мирослав.
„Много хора искат да освободят домовете си от ненужни вещи, на които са пазачи и заемат места в домовете им и пространство, за тях битакът е добро решение на този проблем. Предоставяме и транспорт. Битакът е полезен за хората от съседните градове София, Радомир, идват хора от Дупница, Благоевград, Бобошево и др. градове.
Още в Белгия обмислях как да организирам своето предприятие, така че да бъде полезно и за хората, и за екологията. Реших да дам начало на нова социална идея у нас. Всеки може да дари ненужните му вещи или дрехи на нуждаещ се човек. Предприятието приема дарения от дрехи, мебели, техника, които щателно се описват. Тези, които стават за дарения или продажба – остават, останалите се рециклират.
Още съм в началото, като 60% от хората, които ще работят в предприятието, ще бъдат с намалена трудоспособност и ТЕЛК. Искам тези хора да са доволни, че са полезни, че имат социални контакти, че имат работа и заплата.
Имаме голямо съдействие за предприятието от Съюза на инвалидите в Перник в лицето на Анита Тараланска и от община Перник. От средствата, които предприятието получава от дарения на вещи, 50% остават за самоиздръжка, а другите 50% отиват за подобряване условията за придвижване на инвалидите в градска среда, изграждане на парапети и рампи. Парични дарения не приемаме, само това, което не е нужно на домакинствата. Продаваме и подаряваме”, споделя Мирослав и добавя:
„Всеки човек трябва да работи за семейството си и за някаква благородна кауза, за да е щастлив и удовлетворен. Невижданата пандемия и непосилно високите цени на тока и горивата в страната ни смачкаха. Всички малки предприятия, които разчитаме на труда си, едва свързваме двата края в момента. Но да не забравяме, че хората в неравностойно положение са още по-зле от нас. Това, че мога да помогна на такива хора и с тях да даваме своя принос за опазване на природата, е правилната посока за мен.
ДЕНИ МИЛЕВА
