Антон Печински е строител по професия, но след няколкогодишно странстване в чужбина се завръща в родното гнездо Петрич, за да продължи семейния бизнес. Неговият дядо Методи, впоследствие баща му, а днес и той се занимава овощарство.
„Какво ли не съм работил, 12 години не съм бил в България, последните 5 години прекарах в Англия. И тир съм карал, но основно бях зает в строителството. Прибрах се, за да продължа това, което дядо ми (вече покойник) и баща ми са постигнали. Производството на фиданки от екзотичните видове си има тънкости, които трябва да познаваш, за да си успешен. При нас полетата не са толкова големи, имаме градини с череши, с райска ябълка, със смокини и кестени, така че осигуряваме сезонност при зреенето на плодовете. На отделни площи отглеждаме подложките, облагородяваме ги в точния момент на развитие, след което идва и вкореняването на фиданките…”, разказва пред agrovestnik.com Антон Печински и допълва:
Най-широко разпространение по нашия край постигна „Далматинска смокиня“, плодовете й имат формата на круша и един плод като достигне консумативна зрелост, е с едрина от 180 до 220 грама. Ранен сорт, с две реколти – първите плодове се появяват от края на юни – началото на юли, но основната реколта идва в края на август и продължава доста дълго, в зависимост от температурите.
При нас в Петричко-Санданския край има кестенови гори, те са ни даденост. Ядките са много вкусни.
От райската ябълка вирее сортът „Джиро“, много хубав сорт, без танини и може да се консумира без лагеруване (за разлика от останалите), които се нуждаят от доузряване. Плодовете са сплеснати (като поничка), в нашия край му викат „береш и ядеш“, разказва Антон.
„Гърците, особено тези от района на Атина, луднаха по петричкия дрян. Там този овощен вид е много популярен, плодовете се ценят изключително високо, от тях приготвят ликьори, сиропи.
Отглеждаме и нар, но кивито при нас, в Петричко, е предпочитан вид. Преди години имахме много големи масиви, по 200-300 дка. Сега за жалост останаха малки площи, защото стопаните нямат мотивация. Изоставиха насажденията, не се грижат за тях, разбираемо е – няма пазар. Всички знаем, че внос идва от Гърция, тамошните фермери получават добри субсидии и не се притесняват от изкупната цена. А забележете, преди доста години нашето киви е отивало за износ, сега няма реализация”, допълва младият овощар.
