Гастарбайтерката от дупнишкото село Делян Камелия Лазарова сложи край на 16-годишното си гурбетчийство в Испания и се завърна в родното място, като доведе със себе си и съпруг испанец. Сега Рикардо пасе по цял ден 34 кози по полето, а тя си пие кафето в селското барче и се наслаждава на свободното време.
„Ние сме демократично семейство, всеки си има свободата. Съпругът ми Рикардо обича да се грижи за козите, а аз обичам да поседна на приказка в барчето, въобще пълна демокрация“, казва с широка усмивка Камелия, докато отпива с наслада глътка кафе в селското барче.
Пред репортер на „Струма“ тя с охота се съгласява да разкаже за гурбетчийските си години в Испания:
„Бях непослушна, баща ми ме изгони от вкъщи и отидох да работя в Испания. Аз съм внучка на шефа на кариерата край селото по времето на соца Климент Шопов, известен член на БКП в Дупнишко.
Работих какво ли не в продължение на 16 г. в чужбина, но скоро се върнах от там със съпруга си испанец и се отдадохме на по-спокоен живот – той с козите, а аз с къщната работа. Тук, на село, ни е добре. Няма напрежение, спокойно е, чист въздух… В Испания брах портокали за по 1,50 евро на касетка, мандарини за по 0,80 евро на касетка. Гледах възрастни хора, изкарвах по 1000-1200 евро на месец. За 16 години заделих, колкото да купя 34 кози. Това е. Сега имам проблем с мой съселянин. Купих 4 кози от него, но се разбрахме да ги платя след 10 дни. Закарах козите вкъщи и ги пуснахме на паша със стадото, но те вече дванайсети ден не се връщат. Скрили са се в кариерата край селото и не излизат оттам. Уж обектът се охранява, но няма никой. Козите не искат да си тръгнат, чудя се с какво да ги подмамя, но не се получава. Те са свикнали с гласа на предишния им собственик, а той се е запънал и не иска да отиде до кариерата. Надявам се, като им свирне и проговори, да се приберат в селото. Това ми е проблемът в момента.
Иначе за нравите на испанците ме впечатли, че започват деня с кафе с коняк. Те не се крият като нас. В България има много домашни алкохолици, но се крият. Там няма такова нещо. Живеят спокойно и не са завистливи като нас, българите. Аз живеех във Валенсия. Последно брах портокали. За да вляза в овощната градина, трябва да платя 6 евро на този, който ме е завел на работа, плащам още 6 евро плюс за превоза 6 евро и за мен остават само 10 евро на ден, а се гърбя от работа. Плащах по 6 евро на украинци да ме уредят на работа. На ден берях по 20 касетки портокали, но реално за мен оставаха по 10 евро. Храната е евтина във Валенсия, но цял ден се гърбиш за едното ядене само, и затова решихме с Рикардо да се приберем в България и се захванахме с отглеждане на кози. Ще се регистрирам като фермер, ще получавам субсидии и ще съм по-добре, отколкото в Испания. И той, и аз сме готвачи по професия, но такава работа не можах да си намеря.
С 15 евро във Валенсия можеш да си купиш храна за цяла седмица – пържоли, зеленчуци, хляб, колбаси и 2 кутии цигари. От магазина излизах с три пълни чанти. В България за 15 евро напазарувах един галон бира, два хляба, наденица и още нещо, което се побра в една торбичка. Цигарите са много скъпи там, но превозвачески фирми от Украйна, Грузия и България внасят безакцизни цигари контрабандно и си купувахме по 3,50 евро кутията. Същите цигари в България вървят по 3,50 лв. за кутия.
Обичам живота на село. Никой не те гледа, че на обяд сядаш, пиеш си ракийката с туршийка или нещо друго, правиш каквото си искаш. Живееш свободно, без никакви съображения. Рикардо ходи да пасе стадото, а аз си пия кафето с ракийка в селското барче. Ние сме демократично семейство и така ни харесва“, приключи разказа си Камелия Лазарова.
От Испания тя е довела и 5 кучета, които я следват навсякъде, дори и в барчето.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
