Валентина Милкова е крехка млада дама и нейното призвание да е педагог сякаш й отива най-много, но тя е избрала предизвикателството да бъде и земеделски производител, при това съвсем осъзнато, а не на шега.
Родена е в град Трън. Живее и работи както в Перник, където управлява частна занималня, така и в село Милославци, където има 40 дка насаждения от сертифициран за биологично производство касис. По образование е учител и доктор по педагогика. Със съпруга си Росен имат 10-годишна дъщеричка Калина.
„През 2018 г. се регистрирах като земеделски производител. Това е нещо, което цял живот си е било в мен, но не е намерило времето, за да излезе наяве, и в този прекрасен момент решението беше взето много категорично, за много кратко време и много бързо подходих към нещата“, разказва тя.
Валентина е израснала в двор, където касисът винаги се е отглеждал. През 50-те години на миналия век непретенциозните храсти са внесени у нас и започват да се отглеждат в Трънско, тъй като условията са подходящи като почва и климат.
„При нас никога не са отглеждани жито, слънчогледи и царевица, ние не сме Житницата на България. Незнайно защо, нашите съвременни земеделци, вероятно заради субсидиите, са преценили, че това са културите, които трябва да сеят в нашия регион“, коментира тя.
Разбира се, както често се случва, всичко вече е унищожено, сега касисът вирее само в градините на хората от региона.
Основната причина касисът да бъде засаден у нас, както и в по-голямата част от северните страни в следвоенна Европа, е фактът, че притежава безценни качества, той е най-богат на витамин С сред всички плодове в света. 100 грама касис осигуряват 302% от необходимата дневна доза на човек. По време на продоволствената криза след войните касисът е бил едно от бързите и сигурни решения за осигуряване на полезни храни и витамини на хората. Във Великобритания са създадени големи насаждения с указ на кралицата. В наши дни големите производители са Украйна, Беларус, Русия и Полша.
България в никакъв случай не може да бъде конкурент в този бизнес, но според Валентина „всеки трябва да използва възможностите на своя край, познавайки климатични и почвени условия“. Цветовете на касиса издържат на -5 градуса, което е особено характерно за Трънския край, където температурите падат сериозно. Самото растение оцелява и при минус 25 градуса.
„Нашият разсад е докаран от Полша, там е отглеждан при абсолютно същите климатични условия и същата надморска височина, което беше нашият шанс. Свързахме се с господин Ковалски, кото отглежда сортове, подходящи за целта ни – да направим вино“, споделя Валентина Милкова пред agri.bg.
Още в началото идеята е била да се прави вино, тъй като трудно на пазара може да бъдат реализирани големи количества свежи плодове. „За съжаление много хора не познават полезните свойства на касиса и у нас няма изградена култура за консумацията му. Полезен е за диабетици, за хора със сърдечни болести, а последните проучвания показват, че касисът забавя стареенето. Той съдържа много флавоноиди, антиоксиданти, дъбилни вещества и етерични масла. И всичко това ние си го знаем и си го консумираме от години. Много ми се иска някой ден хората да започнат да се обръщат към естествените продукти. И да вземат повече от природата, вместо да влизат в магазините и да купуват изкуствено създадени хранителни добавки“, разказва лъчезарната дама, която е и доктор по педагогика.
След регистрацията като земеделски производител за Валентина най-трудно е било да намери ниви за своя проект. Земята в този регион е силно ограничен ресурс, най-плодородната се намира от двете страни на река Ерма, останалото са терени, които са разположени на високо.
„Около 80% от земята, която ползваме, сме я почистили сами от всякаква растителност. По-голямата част от земеделските терени в района се обработват, но има и огромни полета, които са ливади и пасища. Те никога не са използвани като такива, но са заявени за подпомагане и разни помощи. Оказа се почти невъзможно да открием свободна земя. Справихме се все пак, а междувременно беше открита подмярката за млад фермер и кандидатствах за финансиране по нея“, споделя още тя.
На етап административна проверка проектът е одобрен, след което получават отказ, но разсадът вече е купен, а Валентина и съпругът й изпълняват бизнес плана си, независимо какво се случва в техните отношения с ДФЗ.
„Всъщност спънка се оказва една регистрация, която ние не бяхме направили, тъй землището влезе в кадастър точно в този момент. Въпреки всичко ползвахме земята с изпълнен бизнес план, от фонда ни отказаха финансиране, след което последваха три години съдене. Това е една голяма трудност и сериозно препятствие. Много ми се ще хората да не спират и да не се отказват заради такива неща.
Започнахме буквално от нулата и в продължение на 5 години, докато излезе решението на делото и стана плащането от фонда, за да си закупим техника, ние работехме абсолютно всичко на ръка“, споделя още Валя, която не е загърбила учителската професия и всеки ден работи в занималнята, която е създала с майка си.
Валентина и семейството й стопанисват 12 имота с касис, разхвърляни на различни места. Разликата между най-ниското и най-високото поле е около 350 метра надморска височина.
„Въпреки голямото ни желание все още не можем да си позволим да се състезаваме за покупка на земя с големите земеделци от региона, които диктуват цените“, констатира тя.
След като са спечелили делото с ДФЗ и във Висшия административен съд, се оказва, че трябва да създадат още насаждения, за да получат финансиране за техниката, която искат – малък трактор, тъй като преди това земята е обработвана с мотики и кирки. Така градините с касис са се увеличило до 40 декара.
На полския касис много му харесало Трънско и започнал да плододава на втората година, вместо на четвъртата, а на младото семейство се наложило да решава друг сериозен проблем – 40 дка не се берат на ръка.
„Сблъскахме се с недостига на работна ръка, както и с липсата на желание у хората в нашия край да работят изобщо. За моя радост, семействата на Мая и Цеко – хората, които са с нас от самото начало, се включиха в прибирането. Техните прекрасни деца и целите им фамилии помагат и досега за прибирането на реколтата“, споделя стопанката. През миналата година по Плана за възстановяване и устойчивост Валя печели проект и очаква още един трактор, както и комбайн за бране на касис, който ще пристигне от Полша.
Още първата реколта от касис е преработена на вино. Въпреки различията с традиционните винопроизводители, според които вино не може да има от друг плод освен грозде. „Касисът е достатъчно богат на танини, има хубав аромат и наситен цвят, освен това съвременните тенденции показват, че хората търсят все повече нови вкусове и искат да предизвикат своите рецептори, което предполага плодовите вина да бъдат все по-разпространени“, контрира Валентина и продължава вече 7 години своето дело.
Тя е убедена, че рано или късно и у нас ще има закон, който да регламентира производството на вино от плодове.
Касисът, който произвеждат Валентина и нейното семейство, е биологично сертифициран от самото създаване на градините. Оборски тор е внесен при засаждането на храстчетата, а след това е пръскано с разтвори от коприва и водорасли, за да се помогне на растенията при стрес и нужда. Сортът, който отглеждат, е „Юбилейна Копаня”, а плодовете са с размер на вишна.
В момента касисовото вино с марката „Седем 7“ се произвежда на ишлеме, което сериозно оскъпява продукта. Освен това не може да се използва целият му потенциал, тъй като от отпадъчните суровини може да се подготвят и други неща. От джибрите, в които се съдържат много дребни семенца, се добива масло, което е изключително полезно.
„Освен това производството ни отнема много като път и време. Така че нашата цел е да имаме собствена преработка. Надяваме с това да допринесем за запазване на околната среда и да не допускаме да се работи с химии и допълнителни добавки“, казва Валентина Милкова.
Тя не се оплаква от недостиг на пазари. „Всичко, което произведем, го продаваме. Нямаме вино, което да е останало и да е непродадено. Проблемът е в законовата рамка, която много трудно може да бъде променена. Първото вино от касис предложихме през 2022 г. Опитът ни показва, че имаме успешни продажби заради това, че продуктът е изключително чист и натурален“, разкрива още Валя.
На младите хора, които се престрашат да се занимават със земеделие, Валентина препоръчва: „С каквато и култура да се захванат, да го правят с любов и желание. Защото подхождайки към земеделието само като един добър бизнес със субсидии, няма да получат удовлетворение, качествена продукция и не допринасят с нищо за природата“.
