Родените през 1963 година съученици от Брежани се събраха, за да отпразнуват 45 години от завършването на 8-ми клас и 60-годишния си рожден ден. Двете скъпи годишнини за съучениците и старите приятели бяха повод отново да се докоснат до онези скъпи за тях времена на детство и младост, на незабравими общи преживявания и да целунат ръка на своята учителка…
„Бях много, много равълнувана”, споделя Сийка Игнатова, дългогодишен учител в община Симитли. „За мен децата от Брежани и особено този набор са не само успели и добри хора, но и много талантливи и сърцати. Държах се, като ме поканиха. Държах се, като пристъпихме прага на училището, държах се, като ги прегръщах всички до един – с обич и признателност, но, когато влязохме в ресторанта в Брежани и за начало ми пуснаха песента „Учителко, целувам ти ръка”, сълзите ми потекоха. След песента един от моите ученици дойде при мен и ми целуна наистина ръка…“, допълни тя.
На срещата, която сърцато организира Емилия Цветкова, присъстваше голяма част от задружния клас. Повечето от тях са собственици на фирми, държавни служители, фотографи – все успели и щастливи хора, влюбени в своята работа, но и отдадени на Брежани. Няма събитие в Брежани, което да не заснеме един от тях – Ангел Митов, влюбен в своя фотоапарат още от кръжока в училището.
„От голямото вълнение си забравих букета, а на сутринта съпругът на Емилия Цветкова позвъни на вратата ми“, разказа 75-годишната Сийка Игнатова и благодари на съдбата, че е била учителка в Брежани, че именно в Брежани е създала семейство, че обича Брежани и хората там, и добави, че за такива мигове на щастие си заслужава целият труден учителски път.
ИВАН ИВАНОВ
