Техническият секретар в кметството в бобовдолското Големо село Иванка Червенякова и съпругът й Рангел Червеняков сключиха църковен брак след 50 години съвместен живот. Кметът на селото Васил Васев им подари плакет за юбилея и организира приятна изненада за двойката. Тяхната венчавка че и
първата от десетки години, която се прави в храма в село Големо село.
На 27 май 1973 г. те подписват граждански брак и сега, когато празнуват златна сватба, у тях се зародила идеята да се венчаят.
„Чувствам се много щастлива, 50 г. щастлив семеен живот. Голяма изненада ни поднесе кметът на селото Васил Васев, който беше организирал всичко за празника. По стара българска традиция той ни въведе в ресторанта, като минахме по бяла пътека, на която беше сложено менче с вода. Традицията повелява младоженците да се опитат да ритнат менчето и водата да се разлее, който пръв успе, ще командва в семейството. След венчавката няколко деца от танцов състав от Бобов дол играха хора, които покачиха още повече настроението на нас и гостите ни, присъстващи на църковния ни брак.
По време на церемонията се почувствах някак си по-различно, силно развълнувана, изпитах силна емоция на радост. До нас бяха и децата ни – синът Венцислав Григоров пристигна от Германия заедно със семейството си за венчавката. Внучката от сина ни Ивет ни зарадва, като ни подари златен медал, спечелен от национално състезание. Дъщеря ни Евелина Григорова е преподавател по испански език в Езиковата гимназия в Кюстендил. Синът и дъщерята ни подкрепиха, като им съобщихме, че ще се венчаем. Дъщерята ни зарадва със стихотворение, което е написала специално за нас по повод златната сватба, което ни просълзи от умиление. Тя съпругът й и двамата ни внуци ни подираха четиридневна екскурзия в Париж през месец март тази година. За първи път се качих на самолет тогава. Имах много притеснения как ще пътувам в самолета, седмица преди това пих хапчета, но всичко приключи благополучно. През цялото време валеше дъжд. В този момент имаше стачка в Париж и целият град беше в боклуци, но това не ни попречи да се разходим в града и да разгледаме Лувъра, Версай, Айфеловата кула. Всички се качиха до върха, но аз останах долу, не посмях от височината. Един от внуците пожела да отидем на стадиона на ПСЖ. Платиха по 25 евро на човек и влязох и там. Беше страхотно преживяване за мен и съпруга ми с децата заедно в Париж. Това не съм го и мечтала, но се случи”, разказа развълнувана Ив. Червенякова и продължи:
По време на церемонията се почувствах някак си по-различно, силно развълнувана, изпитах силна емоция на радост. До нас бяха и децата ни – синът Венцислав Григоров пристигна от Германия заедно със семейството си за венчавката. Внучката от сина ни Ивет ни зарадва, като ни подари златен медал, спечелен от национално състезание. Дъщеря ни Евелина Григорова е преподавател по испански език в Езиковата гимназия в Кюстендил. Синът и дъщерята ни подкрепиха, като им съобщихме, че ще се венчаем. Дъщерята ни зарадва със стихотворение, което е написала специално за нас по повод златната сватба, което ни просълзи от умиление. Тя съпругът й и двамата ни внуци ни подираха четиридневна екскурзия в Париж през месец март тази година. За първи път се качих на самолет тогава. Имах много притеснения как ще пътувам в самолета, седмица преди това пих хапчета, но всичко приключи благополучно. През цялото време валеше дъжд. В този момент имаше стачка в Париж и целият град беше в боклуци, но това не ни попречи да се разходим в града и да разгледаме Лувъра, Версай, Айфеловата кула. Всички се качиха до върха, но аз останах долу, не посмях от височината. Един от внуците пожела да отидем на стадиона на ПСЖ. Платиха по 25 евро на човек и влязох и там. Беше страхотно преживяване за мен и съпруга ми с децата заедно в Париж. Това не съм го и мечтала, но се случи”, разказа развълнувана Ив. Червенякова и продължи:
„До 8-ми клас учихме в основното училище в селото с мъжа ми. Бяхме в една компания, но тогава не сме имали някакви любовни трепети. Като завършихме 8-ми клас, аз отидох да уча в Икономическия техникум в Кюстендил, а Рангел се записа в Минния техникум в Бобов дол. Когато отиде в казармата, започнахме да си пишем писма. Уволни се и една година се срещахме, но тогава възпитанието не беше като сега. Изляза на среща с Рангел, а татко ми казваше да се прибирам в 8 ч. вечерта и аз бързах в този час да съм вкъщи. На 18 февруари 1973 г. направихме годеж.
На 27 май 1973 година се оженихме. Направихме сватба. Тогава властите не даваха да се венчават младите семейства и сключихме само граждански брак. Животът ни мина в работа. Аз тогава работех като счетоводител в НАРКООП в Бобов дол. Съпругът ми работеше началник-смяна в ТЕЦ „Бобов дол” и оттам се пенсионира. Натрупа 40 г. трудов стаж. Веднага започнахме да разширяваме къщата на свекъра и свекървата и построихме още толкова, колкото те бяха построили. Докато ходехме на работа, садяхме и 4 дка тютюн. Осем години след като станахме семейство, се пренесохме да живеем в Дупница. През това време ни се бяха родили и двете деца, но продължавахме да отглеждаме тютюн. Рангел работеше на смени, когато през деня не е на работа, идваше да работи по къщата на Големо село. Бяхме задружно семейство,всички – свекър, свекърва, аз и съпругът ми работехме на тютюна. Изучихме децата, сега се радваме на внуци. Не сме имали някакви големи сътресения в живота, е имало е спречквания на моменти, но всичко отминава, когато има разбирателство. Семейният живот се крепи на отстъпки, уважение един към друг, компромиси, най-много на любовта между двама души и към родителите ни. От семейния живот трябва да остават само добрите спомени, а лошите да се забравят”, заключи Ив. Червенякова.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
