Служебният министър-председател Димитър Главчев вдигна ритуално граничната бариера на ГКПП “ Кулата“, за да се отбележи официално падането на границите след приемането на България в Шенгенското пространство, което е в сила от 1 януари.
На церемонията, състояла се днес на обяд, присъстваха министрите Виолета Коритарова на МРРБ и на туризма Евтим Милошев, директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов, на НАП – Румен Спецов, на АПИ – Йордан Вълчев, директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов, на РГС “ Смолян – Иво Стоянов, шефът на ОД на МВР “ Благоевград – Даниел Димитров, областният управител Георги Динев, кметовете на Петрич и Сандански Димитър Бръчков и Атанас Стоянов, депутатът Костадин Стойков и др.
„Пълноправното членство на България в Шенген е историческо събитие. Плод и венец на усилията на много хора от много години. Благодарение на граничните полицаи, военнослужещите, служителите от „Фронтекс“ и всичките ни съюзници в ЕС. Убеден съм, че всички заедно ще пазим много по-добре външните граници на Европейския съюз. От Гърция чак до Финландия е най-северната точка на континента, а пък Португалия е най-западната и може да се преминава без граници. Още от първия, втория ден ще се разберат разликите и българските граждани ще усетят комфорта от пълноправното ни членство в Шенген”, заяви служебният премиер Димитър Главчев.
Първият гражданин, който премина свободно през ГКПП – Кулата без граничен и митнически контрол, е благоевградчанинът Момчил Ангелов, който го направи веднага след настъпването на Новата 2025 г., след като българските и гръцките гранични полицаи вдигнаха бариерата. КПП-та на Кулата и Промахон повече няма да функционират, но проверките на контролните органи ще продължат в периметъра на граничната зона от 30 км, като това ще става на случаен принцип по метода „анализ на риска“.
„В последните дни на всички пунктове на българо-гръцката граница текат организационни мерки за по-лесното преминаване. В първите дни тук ще има наши гранични полицаи, които да подпомагат движението, да селектират съмнителните автомобили, тъй като нашата основна задача е да прилагаме успешни компесаторни мерки. Да се грижим както за движението на туристите, така и за сигурността на гражданите. На вътрешните граници с Гърция и Румъния в 30 км зона по всички пътища ще наблюдавате множество полицейски гранични наряди, които ще извършват проверки на камиони, автомобили, автобуси. Те ще бъдат на случаен принцип или когато имаме сигнал за гражданин, който представлява потенциална опасност, тъй като ние трябва да противодействаме на престъпността – както на нелегалната миграция, така и на трафика на наркотици и хора. Всеки гражданин може да бъде спрян, което не означава, че е рисков. Това са компесаторни мерки, на база чуждестранния опит на държавите, които преди нас са влезли в Шенгенското пространство. МВР и „Гранична полиция“ са изключително подготвени, преминали сме през многобройни проверки, мониторинг и контрол през последните години. Ние сме най-проверяваното звено, което пази границите в Европа. Гарантирам, че „Гранична полиция“ е в най-добра кондиция и с най-високо ниво на работа в цяла Европа“, заяви шефът на „Гранична полиция“ гл. комисар Антон Златанов.
По отношение на граничните полицаи от закрития пункт ГКПП – Кулата, той бе категоричен, че работните им места и социален статус ще бъдат запазени. „В началото няма да правим прибързани, резки движения, тъй като за да е качествена една работа, ние ще я реорганизираме плавно и месец по месец ще видим какво трябва да се подобри. Служителите, които няма да работят на граничните пунктове, ще работят във вътрешността на зоната от 30 км. 1% от щатните бройки ще бъдат пренасочени към външните ни граници, основно с Турция и Сърбия, като натам ще се увеличат и командировките. Ако за гражданите влизането в Шенген е улеснение, за МВР не само за “Гранична полиция”, а и за всички други оперативно-издирвателни структури е затруднение, тъй като ние трябва да извършваме контрол по един съвършено нов, много по-умен и интелигентен начин, който да не пречи на хората, а само на престъпниците“, заяви гл. комисар Златанов.
Регионалният министър Виолета Коритарова коментира проекти, свързани с пътната инфраструктура в Благоевградска област. „През декември обявихме ПУП за обхода на Кресна, тъй като там е една от конфликтните точки, която трябва да бъде преодоляна и да бъде изведено движението извън населеното място. Ако няма обжалване, се надяваме, че ще имаме влязъл в сила ПУП през месец март. До средата на 2025 г. ще може да обезпечим терен, да направим възложителните процедури, след което да започнем същинското строителство. По отношение на пътя в Кресненското дефиле имаме утвърдена оценка за въздействието на околната среда и работим по техническите проекти и очакваме ПУП за трасето и одобрение за тези прословути 20 км през настоящата година“, заяви министър Коритарова.
На въпрос дали АПИ ще монтира сензори за мъгла по АМ „Струма“ в трасето Благоевград- Кулата, което вчера до обяд бе затиснато от гъста мъгла и ситуацията беше изключително рискова, тъй като шофьорите нямаха никаква видимост и се движиха „на магия“, министърката заяви: „Да, ние това го констатираме от години. Участъкът наистина е много опасен и неведнъж са ставали пътно- транспортни произшествия. Нашата цел е да създадем безопасни условия на път“, каза Коритарова.
Тя не очаква да има тапи по граничния мост на Кулата, който е двулентов след ремонта. Комисия ще обследва конструкцията на моста и ако се установят проблеми, ще бъдат взети мерки за обезпечаване сигурността, тъй като трафикът е голям, а прогнозите са да се увеличи туристопотокът с 30% . На въпрос как точно АПИ се грижи за безопасността на хората с оглед липсата на осветление в Кривия тунел от дълго време, министърката отговори, че конструкцията на осветителните тела е била опасна и след като е премахната, предстои да бъде възстановена.
На въпрос на „Струма“ какво се случва с одобрените преди 1 г. за саниране жилищни сгради в Благоевград и има ли пари, министър Коритарова отговори: „Имаме сключени почти всички договори с община Благоевград и очакваме тяхното изпълнение. Стига кметът на Благоевград да има избрани изпълнители“.
Министърът на туризма Евтим Милошев определи влизането в Шенген като най-категоричното послание към света, че България е сигурна туристическа дестинация. Той сподели, че късметчето, което е изтеглил от баницата, с която бяха почерпени официалните лица на Кулата вчера, е „пари“, което приема като знак за повече приходи за туризма. „Шегувахме се с министъра, че сега от Алпите ще идват в Банско на ски“, каза премиерът Главчев.
Днес на Кулата повечето търговски обекти не работиха заради празничната новогодишна нощ. Трафикът започна леко да се активизира около обяд, като през пункта преминаваха най-вече леки автомобили, както и един колоездач.
Товарните автомобили бяха сравнително малко. Товарен камион бе спрян за митническата проверка на отбивката за с. Дамяница, където е изнесен рентгенът за проверка, който досега беше позициониран на ГКПП – Кулата. Шофьорът на тира със софийска регистрация обаче реагира бурно, след като полицаите му дадоха знак да отбие за проверка. След кратка разправия и нежелание от негова страна да мине под рамката на рентгена, „за да не се облъчи“, контролът все пак бе осъществен. Пуснато беше даже и митничарското куче Кая, обучено да надушва наркотици.
Проверката на празната цистерна на камиона показа, че няма нищо нередно, а шофьорът бе прихванат от пътните полицаи, които установиха, че има неплатени фишове. На място бяха и служители на ДАИ – Благоевград. На практика мобилни екипи с гранични полицаи и митничари ще дават съвместни дежурства в района на с. Марикостиново, с. Дамяница и с. Струмяни.
Граничните полицаи ще имат правомощия да извършват и проверки по линия на КАТ, след като са преминали през курс на обучение. Иначе служителите на „Гранична полиция“ ползват отдавна Шенгенската информационна система /ШИС/ в ежедневната си работа. България извървя продължителен път до пълноправното членство в Шенген, като заедно с Румъния очакваше присъединяването си от 2010 г., когато Съветът на ЕС отчете, че са изпълнени законовите изисквания. В последвалите години въпреки тази оценка и многократните призиви на Европейската комисия и Европейския парламент в Съвета на ЕС не бе постигнато необходимото единодушие. На 31 март 2024 г. България стана член на Шенгенското пространство по въздух и вода. Проверките по въздушните и морските граници отпаднаха, но останаха по суша.
На 12 декември 2024 г. Съветът на Европейския съюз реши проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат. Така Шенгенската зона, създадена през 1985 г., вече наброява 29 членки – 25 от 27-те страни-членки на ЕС и съседите му – Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Шенгенското пространство позволява на повече от 400 милиона души да пътуват между страните-членки без граничен контрол.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
