Уиски бар "Черният рицар"
С приятели, любители на уискито
С певеца Васил Петров
С дъщеря си Илиана
Анани Константинов, Илияна Яначкова, Любо Яначков, Маргарита Тошева, Васил Петров и Ивайло Драганов-Доки
Кюстендилският бизнесмен Любомир Яначков обяви любимото си заведение – уиски бар „Черният рицар“, намиращо се на алеята с липите в самия център на града под Хисарлъка, за отдаване под наем заради липса на сервитьори. Заведението е популярно сред любителите на отбраните питиета не само в Кюстендил, но и в столицата заради това, че предлага 360 вида уиски от цял свят.
„Не си мислете, че е лесно да имаш такова заведение. Сутринта трябваше да дойда в 8 часа сутринта, защото се оказа, че единствената ми сервитьорка е излязла в болничен. Имам две сервитьорки по принцип, но другата е в продължителен болничен, така че все по-често се налага да работя сам“, обяснява Любомир Яначков. Но практика често му се налагало да стои по 12 часа зад бара, за да обслужва клиентите.
„Това обаче не е нормално, още повече че имам и друг бизнес“, обяснява Яначков и допълва, че решението за даването на заведението под наем е най-вече на дъщеря му Илияна, която заедно с майка си от години живее в София, където учи и работи. Според него проблемите на по-голяма част от ресторантьорите в Кюстендил са в намирането на качествени кадри, въпреки че в града има специализирано училище – Професионалната гимназия по туризъм „Никола Йонков Вапцаров“, която трябва да произвежда такива кадри.
„Няма хора за работа. Всички заведения по алеята са обявили, че търсят работници. Заявил съм, че търся бармани и сервитьори къде ли не, но качествени работници няма.
Иван Карамфилов, по прякор Дуич, дето има зад гърба си толкова много години като ресторантьор, сега работи на скарата в студа, а жена му работи и в двете му заведения – и в „Бис“, и в „Централ“. Друг мой приятел – Чачи, който държи едно от отсрещните заведения, и той се принуждава да работи. Това, хубавото заведение „Вог“, срещу паметника на Дядо Ильо Войвода – собственикът и жена му, и те вечер са се принудили да работят просто защото няма достатъчно качествен персонал“, твърди бизнесменът.
Според Любомир Яначков на младите хора не им се работи. „Въпросът не е до заплати – и заплати вземат, и бакшишите са за сервитьорите, и на консумация имат право при мен. Могат да пият каквото си искат. Но на младите не им се работи. Искат нищо да не правят и да получават от 1000 лв. нагоре“, споделя бизнесменът и допълва, че Кюстендил трудно би се превърнал в атрактивен за туристите град, след като няма качествени хора в обслужващата сфера.
„Да си сервитьор не се иска кой знае какво – обяснява Яначков. – Сервитьорът трябва да е усмихнат, лъчезарен, приветлив и да знае, че желанията на клиента са закон. Това са елементарни неща. Всеки, който дойде от улицата, за един час, след като му ги покажеш, може да се научи. Всичко е елементарно. Не се изисква бог знае какво образование. Не се иска, дето има една приказка, да са професори по цигулка“, обяснява бизнесменът и допълва, че преди години от Професионалната гимназия по туризъм идвали да го молят да вземе ученици да си изкарат стажа. Хем да стажуват, хем в реална среда да се научат да работят. Сега от 4-5 години обаче от училището сякаш не се интересуват от такива стажантски програми и не предлагат подобно нещо.
„Имам обявления и в интернет, и табелки на вратите, но хора няма. Или дойдат за по два-три дена. Каквото могат, откраднат и се махат. Честно да си кажа, вече ми омръзна. Въпреки че заведението съм го проектирал лично аз. Всеки детайл е измислен и реализиран от мен. Имам 360 вида уиски, защото съм ценител и смятам, че има хора, които са ценители като мен. Именно за тях е направено това заведение“, допълва бизнесменът и обяснява, че търси наемател, който да поработи известно време, и ако бъде одобрен, да поеме работата.
„Преди време видях такъв бар в чужбина, реших, че искам да направя такъв в Кюстендил, и го направих. Хора от София,
Пловдив, от чужбина идват тук. Харесва им, а на чужденците им е и много евтино, защото най-скъпото ни уиски „Крал Александър“ е 50 лв. за 50 мл. Това обаче са отлежали питиета – 30 години и нагоре, но все пак има клиенти и за тях. Е, не са много хората, които могат да си позволят такава напитка, но понякога, когато има повод, има и клиенти“, разказва Яначков.
Навремето, когато отворил бара преди шест години, започнал с шест човека сервитьори. „За месец връщах по 10-15 човека, мераклии за работа. Сега няма хора. Няма и клиенти, и обслужващ персонал. Според мен, ако има добър обслужващ персонал, заведението може да се издържа, защото хората искат да им е приятно, като отидат някъде. Ние още не сме узрели, че клиентът плаща с парите си и заради това трябва да го обслужваме с усмивка, да го накараме да се чувства добре, да се чувства уютно и като цар“, казва бизнесменът.
Според него най-големият проблем в Кюстендил е, че няма и хора в града. „Кюстендил какъв град беше едно време – около 70-80 хиляди човека, а сега е останал едва наполовина, като 1/2 от тези хора са в ромския квартал. Истината е, че хората си отидоха и заради това заведенията затварят едно след друго.
Съседното заведение „Ред вижън“ също е моя собственост. Преди години се наложи да го затворя. Преди няколко дни го дадох под наем, наемателят си действа, но все още не казваме какво ще има там. Един ден, докато си говорим пред заведението, ставаме свидетели как двама души – мъж и жена горе-долу на моята възраст, около 50 години, се озъртат и питат: „Абе, тук имаше аптека, къде е тя сега?“. Питах ги откога не са идвали в Кюстендил, че помнят аптека, която не съществува вече 15 години, и къде живеят, а те ми отговарят – в кв. „Запад“. Значи тези хора толкова години не са идвали в центъра на Кюстендил. Какво да говорим?!
ЖАНА ХРИСТОВА
